Ердоган заплашва Гърция: Някоя нощ ще дойдем
Ей, гърци. Спомнете си историята. Ако продължавате в същия дух, ще плащате висока цена. Не забравяйте Измир!
От месеци към този момент Гърция и Турция водят гранични разногласия. Сега президентът Ердоган наля ново масло в огъня, като подсети за унизителни исторически провали на гърците. Ще има ли война? Докъде може да стигне Ердоган?
Изложението “Текнофест ” е нещо като институция в Турция. Децата се възхищават на роботите, а учениците и студентите идват, с цел да се срещнат със актуалните софтуерни достижения и да показват своите изобретения. Най-голямо внимание постоянно се обръща на произведените в страната бойни дронове, пише .
“Ще платите висока цена ”
Турският президент употребява това събитие през уикенда, с цел да изпрати закани към Атина. “Ей, гърци. Спомнете си историята. Ако продължавате в същия дух, ще плащате висока цена. Не забравяйте Измир! ”, предизвести Ердоган.
Турският президент напомня за 9 септември 1922 година, когато турски бойци навлизат в пристанищния град Измир, който по това време е окупиран от Гърция. След това арменските и гръцките квартали на града са опожарени. Според разнообразни свидетелства турците плячкосват магазините и домовете на малцинствата. Много хора са убити, до момента в който пробват да избягат. И до през днешния ден отвоюването на Измир е призрачен исторически спомен за гърците.
Ердоган обаче не спря дотук. “Когато му пристигна времето, ще създадем нужното. Някоя нощ ще дойдем. ” Той повтори тази опасност и преди да отпътува на обиколка из Балканите. Очевидно бе, че става дума за гръцките острови, част от които се намират единствено на няколко километра от турския бряг. Според Анкара те принадлежат на Турция. В понеделник турският ежедневник “Сьозджю ” назова общо 20 острова, за които се твърди, че били окупирани от Гърция след 2004 година.
Потенциален спор би оказал помощ на Ердоган да завоюва поддръжка
Острите закани са резултат от един инцидент, станал на 23 август. Гръцка система за противоракетна защита С-300 е насочила мерника си към турски изтребители над Средиземно море. Турското министерство на защитата видя в това неприятелски акт. Гърция отхвърля това да се е случило. Въпреки това държавното управление и популацията там одобряват все по-сериозно турските закани. В понеделник доста гръцки ежедневници излязоха със заглавия, цитиращи думите на Ердоган. Атина се притеснява, че турският президент, който е подложен на мощен вътрешен напън, може фактически да предизвика Гърция към боен спор, без значение че това ще породи реакции от страна на Европейски Съюз и Вашингтон.
Подкрепата за ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган се свива всеки месец. Ако изборите се проведат скоро, надали ще ги завоюва. Кризата с изконния зложелател Гърция обаче ще накара доста от националистически настроените турци още веднъж да застанат зад държавното управление.
И опозицията оспорва границите в Егейско море, начертани съгласно Договора от Лозана от 1923 година и Договора от Париж от 1947г. След разпадането на Османската империя островите Лесбос, Хиос и Самос, които са ситуирани единствено на няколко километра от турския бряг, стават част от Гърция. След Втората международна война Италия отстъпва Додеканезките острови на Гърция. В Лозанския контракт е уговорена тяхната демилитаризация.
И Гърция има интерес от ескалация?
Ердоган се базира на тази демилитаризация и предизвестява, че Гърция ще загуби суверенитета над островите, в случай че продължава да разполага бойци там. Серхат Гювенч, професор по интернационалните връзки в университета „ Кадир Хас “ в Истанбул, допуска, че и Гърция има интерес от ескалация в връзките с Турция.
Включената от гърците система за противоракетна защита, която съгласно Анкара е била ориентирана против турските изтребители, може да предизвика Ердоган самичък да разположи система за противоракетна защита по турското крайбрежие. Преди три години Анкара закупи от Русия зенитно-ракетни комплекси S-400, само че до момента не ги е употребила поради глобите, наложени от Съединени американски щати. Ако турският президент вземе това решение, то ще докара до нова сериозна рецесия с Вашингтон, която евентуално ще изолира Турция в границите на НАТО, счита Гювенч. За Атина това би бил външнополитически триумф.
Дрънкане на оръжие или същинска заплаха?
Професор Гювенч въпреки всичко не счита, че ще се стигне до истински боен спор, защото Турция и Гърция имат дълготраен опит в двустранни провокации и дрънчене на оръжие. През годините двете страни са построили канали за връзка, които досега са овладявали ситуацията в мощно напрегнати моменти и са предотвратявали принуждение.
Въпреки това доста наблюдаващи в района допускат, че Ердоган ще употребява и външнополитическа рецесия, с цел да остане на власт. Никой не може да планува до каква степен е подготвен да стигне.
От месеци към този момент Гърция и Турция водят гранични разногласия. Сега президентът Ердоган наля ново масло в огъня, като подсети за унизителни исторически провали на гърците. Ще има ли война? Докъде може да стигне Ердоган?
Изложението “Текнофест ” е нещо като институция в Турция. Децата се възхищават на роботите, а учениците и студентите идват, с цел да се срещнат със актуалните софтуерни достижения и да показват своите изобретения. Най-голямо внимание постоянно се обръща на произведените в страната бойни дронове, пише .
“Ще платите висока цена ”
Турският президент употребява това събитие през уикенда, с цел да изпрати закани към Атина. “Ей, гърци. Спомнете си историята. Ако продължавате в същия дух, ще плащате висока цена. Не забравяйте Измир! ”, предизвести Ердоган.
Турският президент напомня за 9 септември 1922 година, когато турски бойци навлизат в пристанищния град Измир, който по това време е окупиран от Гърция. След това арменските и гръцките квартали на града са опожарени. Според разнообразни свидетелства турците плячкосват магазините и домовете на малцинствата. Много хора са убити, до момента в който пробват да избягат. И до през днешния ден отвоюването на Измир е призрачен исторически спомен за гърците.
Ердоган обаче не спря дотук. “Когато му пристигна времето, ще създадем нужното. Някоя нощ ще дойдем. ” Той повтори тази опасност и преди да отпътува на обиколка из Балканите. Очевидно бе, че става дума за гръцките острови, част от които се намират единствено на няколко километра от турския бряг. Според Анкара те принадлежат на Турция. В понеделник турският ежедневник “Сьозджю ” назова общо 20 острова, за които се твърди, че били окупирани от Гърция след 2004 година.
Потенциален спор би оказал помощ на Ердоган да завоюва поддръжка
Острите закани са резултат от един инцидент, станал на 23 август. Гръцка система за противоракетна защита С-300 е насочила мерника си към турски изтребители над Средиземно море. Турското министерство на защитата видя в това неприятелски акт. Гърция отхвърля това да се е случило. Въпреки това държавното управление и популацията там одобряват все по-сериозно турските закани. В понеделник доста гръцки ежедневници излязоха със заглавия, цитиращи думите на Ердоган. Атина се притеснява, че турският президент, който е подложен на мощен вътрешен напън, може фактически да предизвика Гърция към боен спор, без значение че това ще породи реакции от страна на Европейски Съюз и Вашингтон.
Подкрепата за ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган се свива всеки месец. Ако изборите се проведат скоро, надали ще ги завоюва. Кризата с изконния зложелател Гърция обаче ще накара доста от националистически настроените турци още веднъж да застанат зад държавното управление.
И опозицията оспорва границите в Егейско море, начертани съгласно Договора от Лозана от 1923 година и Договора от Париж от 1947г. След разпадането на Османската империя островите Лесбос, Хиос и Самос, които са ситуирани единствено на няколко километра от турския бряг, стават част от Гърция. След Втората международна война Италия отстъпва Додеканезките острови на Гърция. В Лозанския контракт е уговорена тяхната демилитаризация.
И Гърция има интерес от ескалация?
Ердоган се базира на тази демилитаризация и предизвестява, че Гърция ще загуби суверенитета над островите, в случай че продължава да разполага бойци там. Серхат Гювенч, професор по интернационалните връзки в университета „ Кадир Хас “ в Истанбул, допуска, че и Гърция има интерес от ескалация в връзките с Турция.
Включената от гърците система за противоракетна защита, която съгласно Анкара е била ориентирана против турските изтребители, може да предизвика Ердоган самичък да разположи система за противоракетна защита по турското крайбрежие. Преди три години Анкара закупи от Русия зенитно-ракетни комплекси S-400, само че до момента не ги е употребила поради глобите, наложени от Съединени американски щати. Ако турският президент вземе това решение, то ще докара до нова сериозна рецесия с Вашингтон, която евентуално ще изолира Турция в границите на НАТО, счита Гювенч. За Атина това би бил външнополитически триумф.
Дрънкане на оръжие или същинска заплаха?
Професор Гювенч въпреки всичко не счита, че ще се стигне до истински боен спор, защото Турция и Гърция имат дълготраен опит в двустранни провокации и дрънчене на оръжие. През годините двете страни са построили канали за връзка, които досега са овладявали ситуацията в мощно напрегнати моменти и са предотвратявали принуждение.
Въпреки това доста наблюдаващи в района допускат, че Ердоган ще употребява и външнополитическа рецесия, с цел да остане на власт. Никой не може да планува до каква степен е подготвен да стигне.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ