Странни схеми за внос на слънчоглед подбиват пазара
Евтиният украински слънчоглед, който се e внасял в България преди налагане на ембаргото, най-малко по документи по никакъв начин не е бил на ниска цена. Дори е бил с по-висока цена от българския. Това сподели следствие на украински медии от пролетта на 2023 година, преди Европейска комисия да разреши на пет източноевропейски страни, сред които и България, да наложат краткотрайна възбрана за вноса от Украйна на няколко съществени селскостопански първични материали, включваща и слънчогледа., писа в. " 24 часа ".
Разследването, което по този начин и не получи публичност у нас тогава, показваше изумително огромна разлика сред цената на слънчогледа в самата Украйна и цената, която вносителите в тези пет страни са заявили пред своите митници.
За България особено се цитираше информация на Агенция “Митници ”, съгласно която в края на 2022 година междинната цена, която са заявили българските вносители - най-вече заводите за олио, е била 1270 лева за звук. По същото време цената на слънчогледа у нас е била 1054 лева По-късно трендът при тази суровина потегли надолу, само че чак до пролетта на 2023 година се оказва, че заводите купуват от Украйна по-скъп слънчоглед най-малко на хартия, в сравнение с биха плащали за родния.
Украинската журналистка Юлия Самаева, представена от уеб страницата Агри.БГ, споделя, че в страната ѝ производителите на слънчоглед също както в България се оплакват от прекомерно ниската съгласно тях изкупна цена, само че цитира цифрата 370-400 евро на звук, което прави 784 лева Това, че слънчогледът от самата Украйна доближава до България с към 350 лв. на звук по-скъпо, може и да не е чак толкоз чудно, тъй като има и превоз. Но някак си не е разумно някой да избира да заплати по-скъпо за нещо, което би могъл да купи и по-евтино, тъй като по това време родният слънчоглед към този момент струваше по към 900 лева./тон.
Обикновено вносителите на артикули от трети страни постоянно гледат да заявяват допустимо най-ниска цена, с цел да платят по-ниско мито. В случая обаче мито върху вноса в Европейски Съюз на земеделски първични материали от Украйна няма Още от 2016 година Брюксел понижи до нула митата за множеството селскостопански артикули като част от подписаното през 2014 година с Киев краткотрайно всеобхватно съглашение за свободна търговия. То планува по специфичен график да се понижат до нула или да се сведат до незначителни както митата за импорт на европейски артикули на украинския пазар, по този начин и противоположното.
Разследването показваше сходни необясними на пръв взор разминавания в заявената и считана за естествена цена и в Унгария, Полша, Словакия и Румъния. В схемата явно са намесени както вносителите на суровината, по този начин и украинските ѝ експортьори. Случаят е бил обсъждан от Европейската комисия преди разрешаването на ембаргото върху вноса на първични материали от Украйна, тъй като тогава бе основана специфична платформа за продан на информация сред Европейска комисия, петте страни и Украйна.
В решението на Европейска комисия от 15 септември за унищожаване на ембаргото пък се споделя, че Украйна се е съгласила в идващите 30 дни да вкара лицензиране на износа на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Това разрешава да се знаят точните компании, които вършат покупко-продажбите, защото има съществени учредения да се счита, че от самото начало от пролетта до 15 септември и в петте страни е било внасяно зърно от Украйна. У нас производителите настояват, че то идва маскирано като румънско, само че в северната ни съседка се твърди, че количества са влизали като молдовско.
До края на работния ден в понеделник, 18 септември, Украйна би трябвало да показа на Еврокомисията специфичен проект за деяние, с цел да се знае по кое време тъкмо вкарва плануваните ограничения.
Има и друго събитие, което прави картината със слънчогледа и олиото не толкоз еднопосочна.
Продукцията на заводите за олио е 90% за чужбина.
И в предходните години жестоко половината от слънчогледа е бил вносен - от Румъния, Молдова и Украйна. Нормално тези предприятия търсят по-евтина суровина, с цел да са по-конкурентни на интернационалните пазари. На всичкото от горната страна климатичните условия у нас тази година понижиха добивите до 1,9 млн. тона. Това, дружно с останалите от предходната година близо 600 000 тона, прави въпреки всичко доста количество, което има заплаха да не бъде продадено. Още повече, че борсовите цени на слънчогледа поради интернационалната обстановка в този момент са много по-ниски от миналогодишните.
Разследването, което по този начин и не получи публичност у нас тогава, показваше изумително огромна разлика сред цената на слънчогледа в самата Украйна и цената, която вносителите в тези пет страни са заявили пред своите митници.
За България особено се цитираше информация на Агенция “Митници ”, съгласно която в края на 2022 година междинната цена, която са заявили българските вносители - най-вече заводите за олио, е била 1270 лева за звук. По същото време цената на слънчогледа у нас е била 1054 лева По-късно трендът при тази суровина потегли надолу, само че чак до пролетта на 2023 година се оказва, че заводите купуват от Украйна по-скъп слънчоглед най-малко на хартия, в сравнение с биха плащали за родния.
Украинската журналистка Юлия Самаева, представена от уеб страницата Агри.БГ, споделя, че в страната ѝ производителите на слънчоглед също както в България се оплакват от прекомерно ниската съгласно тях изкупна цена, само че цитира цифрата 370-400 евро на звук, което прави 784 лева Това, че слънчогледът от самата Украйна доближава до България с към 350 лв. на звук по-скъпо, може и да не е чак толкоз чудно, тъй като има и превоз. Но някак си не е разумно някой да избира да заплати по-скъпо за нещо, което би могъл да купи и по-евтино, тъй като по това време родният слънчоглед към този момент струваше по към 900 лева./тон.
Обикновено вносителите на артикули от трети страни постоянно гледат да заявяват допустимо най-ниска цена, с цел да платят по-ниско мито. В случая обаче мито върху вноса в Европейски Съюз на земеделски първични материали от Украйна няма Още от 2016 година Брюксел понижи до нула митата за множеството селскостопански артикули като част от подписаното през 2014 година с Киев краткотрайно всеобхватно съглашение за свободна търговия. То планува по специфичен график да се понижат до нула или да се сведат до незначителни както митата за импорт на европейски артикули на украинския пазар, по този начин и противоположното.
Разследването показваше сходни необясними на пръв взор разминавания в заявената и считана за естествена цена и в Унгария, Полша, Словакия и Румъния. В схемата явно са намесени както вносителите на суровината, по този начин и украинските ѝ експортьори. Случаят е бил обсъждан от Европейската комисия преди разрешаването на ембаргото върху вноса на първични материали от Украйна, тъй като тогава бе основана специфична платформа за продан на информация сред Европейска комисия, петте страни и Украйна.
В решението на Европейска комисия от 15 септември за унищожаване на ембаргото пък се споделя, че Украйна се е съгласила в идващите 30 дни да вкара лицензиране на износа на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Това разрешава да се знаят точните компании, които вършат покупко-продажбите, защото има съществени учредения да се счита, че от самото начало от пролетта до 15 септември и в петте страни е било внасяно зърно от Украйна. У нас производителите настояват, че то идва маскирано като румънско, само че в северната ни съседка се твърди, че количества са влизали като молдовско.
До края на работния ден в понеделник, 18 септември, Украйна би трябвало да показа на Еврокомисията специфичен проект за деяние, с цел да се знае по кое време тъкмо вкарва плануваните ограничения.
Има и друго събитие, което прави картината със слънчогледа и олиото не толкоз еднопосочна.
Продукцията на заводите за олио е 90% за чужбина.
И в предходните години жестоко половината от слънчогледа е бил вносен - от Румъния, Молдова и Украйна. Нормално тези предприятия търсят по-евтина суровина, с цел да са по-конкурентни на интернационалните пазари. На всичкото от горната страна климатичните условия у нас тази година понижиха добивите до 1,9 млн. тона. Това, дружно с останалите от предходната година близо 600 000 тона, прави въпреки всичко доста количество, което има заплаха да не бъде продадено. Още повече, че борсовите цени на слънчогледа поради интернационалната обстановка в този момент са много по-ниски от миналогодишните.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ