И всичко пак е вечно, Евтим Евтимов
Евтим Евтимов е роден е на днешния ден, 28 октомври, през 1933 година в Петрич. Ако бе към момента измежду нас, огромният стихотворец щеше да навърши 84 години. Всички ние ще го запомним с прелестната му любовна поезия и силата на думите му, които умеят да допират човешката душа.
Разделихме се с огромния български стихотворец, журналист и държавник на 7 юни 2016 г . България изгуби един огромен гений единствено преди няколко месеца, само че постоянно ще се връщаме към невероятните му стихове.
Днес взехме решение да ви напомним една от най-хубавите му произведения:
***
Голямото е в дребните ни дни,
от време на време напълно елементарни.
Една тревичка, спряла в профил,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения мирис на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
открито измежду камъните тежки,
подсказва, че живота отново е чист,
въпреки от време на време да вършим неточности.
Една светулка, влезнала вкъщи,
от мислите за мрака ни избавя.
Една пътека, слязла под земя,
чувството за гибелта основава.
И всичко отново е постоянно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и епохи в листата му живее.
***
Разделихме се с огромния български стихотворец, журналист и държавник на 7 юни 2016 г . България изгуби един огромен гений единствено преди няколко месеца, само че постоянно ще се връщаме към невероятните му стихове.
Днес взехме решение да ви напомним една от най-хубавите му произведения:
***
Голямото е в дребните ни дни,
от време на време напълно елементарни.
Една тревичка, спряла в профил,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения мирис на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
открито измежду камъните тежки,
подсказва, че живота отново е чист,
въпреки от време на време да вършим неточности.
Една светулка, влезнала вкъщи,
от мислите за мрака ни избавя.
Една пътека, слязла под земя,
чувството за гибелта основава.
И всичко отново е постоянно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и епохи в листата му живее.
***
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




