Евтаназията е тема, която често буди спорове. От една страна

Евтаназията е тематика, която постоянно буди разногласия. От една страна тя предлага неусетен излаз за доста неспасяемо заболели хора, само че също по този начин опонира на редица религиозни, морални и от време на време даже медицински правила. В международен мащаб евтаназията е законна единствено в седем страни: Белгия, Люксембург, Канада, Нова Зеландия, Испания, Холандия и Колумбия. Но какво би станало, в случай че евтаназията се ползва освен за неспасяемо заболели? Отговор на този противоречив въпрос идва от Канада. Влязъл във мощ закон на процедура разрешава евтаназията за хора, живеещи в тежка беднотия. Държавата дава обещание да поеме разноските по асистираното самоубийство на всеки " който не може да продължи да живее с достолепие ". Защо Канада евтаназира бедните? Статия с този въпрос излиза преди по-малко от месец в английско списание за политика The Spectator. Следват серия от мнения, които не престават и до през днешния ден. Оказва се, че са нужни единствено 5 години, с цел да бъде изменен законът за евтаназията и условието за " нелечимо заболели " да се трансформира в " страдащи ". На процедура терминът обгръща и хора без съществени медицински проблеми. Канадската страна дава обещание да покрие разноските по асистираното самоубийство на всички свои жители, намиращи се под прага на бедността. Зад този " човечен акт " може би прозира студената логичност, че евтанизирането на хората в последна беднотия е по-евтино, в сравнение с обществени планове, които биха им помогнали да живеят. Така човешкият живот безусловно придобива цинично измерима стойност. Вече не липсват образци, за хора " възползвали се " от " прогресивната и великодушна " услуга на канадската страна. След като безрезултатно се моли за налично обществено жилище, канадка взема решение, че програмата за спонсорирана от страната евтаназия е по-добрата опция. " Правителството ме вижда като сменяем и ненужен отпадък, който единствено се оплаква ", декларира в предсмъртното си послание 51-годишната София от Онтарио. В продължение на две години тя и приятелите безрезултатно молят за по-добри условия на живот. Единственото, което страната прави, е да й обезпечи безвъзмездна евтаназия. Следва втори втори случай с много сходства. Жена, страдаща от хронична болест и живееща само с пенсията си по неработоспособност, кандидатства по програмата за асистирано самоубийство, поради компликации с намирането на уместно жилище. И двете дами са с месечен приход от 1 169 $, които се оказват незадоволителни. Цената на наемите в огромните канадски градове е много висока. Малък едностаен апартамент в Торонтно коства приблизително 1404 $ на месец. В Отава наемите за същия вид жилище са 1000 $. Цените на водата, тока, храната, медикаментите и даже градския превоз вършат живота с към 1 000 $ на месец покрай неосъществим без помощи. Според критиците, невъзможността на страната да обезпечи по-високи пенсии, задоволително обществени жилища и безвъзмездни медикаменти стои в основата на казуса. Когато Канада вкарва законодателство за асистирано самоубийство през 2016 година, съперниците показват опасения, че уязвими групи могат да бъдат съзнателно ориентирани към евтаназия или че Хипократовата клетва ще стане отживялост.