На 20 Септември Църквата Почита Свети Евстатий, Поверията За Днешния Ден Са Категорични!
Евстатий расъл в езичество. Приел свето Кръщение по-късно дружно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист. Прекарвал живота си в благоденствие.
Скоро обаче се заредили и тествания. Изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му прислужници. Заминал за Египет, там обаче го сполетяла още по-голяма неволя: бандит отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.
Евстатий прекарал в Египет 15 години в страдания, ограничения и труд. С непрекъсната молитва уталожвал скръбта по изгубените скъпи същества. Скоро молитвите му били чути. Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои рожби, а Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го санкционирал със гибел.
Император Траян си спомнил за някогашния пълководец Плакида, който не един път отблъсквал с триумф враговете. Заповядал да го намерят, с цел да му повери отначало командването на войската. Евстатий бил открит и доведен в Рим. Императорът го приел с почести и го назначил за висш шеф на римската армия. Походът против варварите приключил с ослепителен триумф. Евстатий се прибирал тържествено в Рим отпред на победоносната армия. При това завръщане той имал огромно благополучие: в лицата на двама прелестни момци – бойци разкрил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята брачна половинка.
Но малко е земното благополучие. Кратко се оказало то и в този момент за тия Божи индивиди. То блеснало за момент, с цел да ги укрепи за още по-голямото тестване, което им предстояло, с цел да направи още по-скъпоценна пред Бога и индивидите тяхната жертва. Войската пристигнала в столицата. Новият император Адриан, който наследил умрелия Тит, приел с огромни почести удържалите славна победа над варварите и поискал да отпразнува това събитие посредством тържествено жертвоприношение на езическите богове.
- Аз съм християнин - дал отговор Евстатий. – Почитам единия мой Бог – Господ Иисус Христос. Нему благодаря. Него величая. Аз знам, че Той изпрати Своята помощ за победа над враговете...
Разгневен от тоя отговор и разгневен до прекаленост от съпротивата на Евстатий да вземе присъединяване в езическото тържество, тоя нечовечен гонител на християните, император Адриан, не пощадил прославения с победи и обич от народа пълководец. Лишил го от боен ранг и заповядал да го предадат дружно с цялото му семейство на зверовете в цирка.
За учудване на многочислените гости в цирка зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. Тогава тия твърди и неустрашими изповедници на името Христово, укрепени от вярата, че краткотрайната нова среща на тяхното семейство е единствено начало на тяхното постоянно съединяване в обителите на Небесния Отец, с наслада приели идващото наказване – да бъдат хвърлени в нагорещена пещ. Тук те се сдобили с блажена мъченическа гибел. Телата им останали невредими в огъня.
Благочестиви християни ги погребали с почести. Това станало в 126 година. Светите мощи на тия великомъченици – Евстатий, жена му и синовете му, се намират в Рим, в църквата " Св. Евстатий ".
Скоро обаче се заредили и тествания. Изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му прислужници. Заминал за Египет, там обаче го сполетяла още по-голяма неволя: бандит отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.
Евстатий прекарал в Египет 15 години в страдания, ограничения и труд. С непрекъсната молитва уталожвал скръбта по изгубените скъпи същества. Скоро молитвите му били чути. Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои рожби, а Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го санкционирал със гибел.
Император Траян си спомнил за някогашния пълководец Плакида, който не един път отблъсквал с триумф враговете. Заповядал да го намерят, с цел да му повери отначало командването на войската. Евстатий бил открит и доведен в Рим. Императорът го приел с почести и го назначил за висш шеф на римската армия. Походът против варварите приключил с ослепителен триумф. Евстатий се прибирал тържествено в Рим отпред на победоносната армия. При това завръщане той имал огромно благополучие: в лицата на двама прелестни момци – бойци разкрил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята брачна половинка.
Но малко е земното благополучие. Кратко се оказало то и в този момент за тия Божи индивиди. То блеснало за момент, с цел да ги укрепи за още по-голямото тестване, което им предстояло, с цел да направи още по-скъпоценна пред Бога и индивидите тяхната жертва. Войската пристигнала в столицата. Новият император Адриан, който наследил умрелия Тит, приел с огромни почести удържалите славна победа над варварите и поискал да отпразнува това събитие посредством тържествено жертвоприношение на езическите богове.
- Аз съм християнин - дал отговор Евстатий. – Почитам единия мой Бог – Господ Иисус Христос. Нему благодаря. Него величая. Аз знам, че Той изпрати Своята помощ за победа над враговете...
Разгневен от тоя отговор и разгневен до прекаленост от съпротивата на Евстатий да вземе присъединяване в езическото тържество, тоя нечовечен гонител на християните, император Адриан, не пощадил прославения с победи и обич от народа пълководец. Лишил го от боен ранг и заповядал да го предадат дружно с цялото му семейство на зверовете в цирка.
За учудване на многочислените гости в цирка зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. Тогава тия твърди и неустрашими изповедници на името Христово, укрепени от вярата, че краткотрайната нова среща на тяхното семейство е единствено начало на тяхното постоянно съединяване в обителите на Небесния Отец, с наслада приели идващото наказване – да бъдат хвърлени в нагорещена пещ. Тук те се сдобили с блажена мъченическа гибел. Телата им останали невредими в огъня.
Благочестиви християни ги погребали с почести. Това станало в 126 година. Светите мощи на тия великомъченици – Евстатий, жена му и синовете му, се намират в Рим, в църквата " Св. Евстатий ".
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ