ЕЦБ: Следващата икономическа криза може да срути Еврозоната
Еврозоната би трябвало да се приспособи към промените, в противоположен случай може да бъде още веднъж застрашена от раздробяване в случай че се стигне до нова икономическа рецесия, предизвести Беноа Кьоре от борда на шефовете на Европейската централна банка (ЕЦБ).
„Дори дребен спад би могъл да сътвори огромни стопански и обществени разноски. Може още един път да тества единството на валутния съюз“, сподели Беноа Кьоре на конференция в Любляна, Словения, заяви.
Оптимизмът се е върнал в 19-членната зона на единната валута през последните месеци, защото стопанската система наподобява най-сетне се изкачва от дългия мрак, който последва финансовата рецесия. Ръстът на Брутният вътрешен продукт през 2017 година доближи най-бързите си темпове за десетилетие – 2,5%, заяви тази седмица Евростат.
Но „институционалните дефекти, които предизвикаха и продължиха рецесията, остават нерешени“, предупреждаваше Кьоре. „Това са надълбоко вкоренени проблеми, които не могат да бъдат решени от няколко години на напредък над трендовете.“
Френският банкер очерта три „линии на защита“, които политиците би трябвало да укрепят, с цел да поддържат еврозоната против бъдещи шокове. Финансовите пазари и пазарите на услуги би трябвало да бъдат по-тясно интегрирани в Европа, с цел да се поемат по-добре евентуалните удари, без да се прибягва до средствата на данъкоплатците.
Второ, държавните управления би трябвало да основат „фискално пространство“, което да понижи разноските, с цел да сътвори финансов буфер за неприятни времена, до момента в който Европейският механизъм за непоклатимост, би трябвало да има по-широк мандат и да стане публична брюкселска институция, продължи Кьоре.
И най-после, еврозоната „се нуждае от фискален инструмент, който да й помогне да се оправи с огромните разтърсвания, без да се постанова да се обръща прекомерно доста към ЕЦБ“, добави той.
„Дори дребен спад би могъл да сътвори огромни стопански и обществени разноски. Може още един път да тества единството на валутния съюз“, сподели Беноа Кьоре на конференция в Любляна, Словения, заяви.
Оптимизмът се е върнал в 19-членната зона на единната валута през последните месеци, защото стопанската система наподобява най-сетне се изкачва от дългия мрак, който последва финансовата рецесия. Ръстът на Брутният вътрешен продукт през 2017 година доближи най-бързите си темпове за десетилетие – 2,5%, заяви тази седмица Евростат.
Но „институционалните дефекти, които предизвикаха и продължиха рецесията, остават нерешени“, предупреждаваше Кьоре. „Това са надълбоко вкоренени проблеми, които не могат да бъдат решени от няколко години на напредък над трендовете.“
Френският банкер очерта три „линии на защита“, които политиците би трябвало да укрепят, с цел да поддържат еврозоната против бъдещи шокове. Финансовите пазари и пазарите на услуги би трябвало да бъдат по-тясно интегрирани в Европа, с цел да се поемат по-добре евентуалните удари, без да се прибягва до средствата на данъкоплатците.
Второ, държавните управления би трябвало да основат „фискално пространство“, което да понижи разноските, с цел да сътвори финансов буфер за неприятни времена, до момента в който Европейският механизъм за непоклатимост, би трябвало да има по-широк мандат и да стане публична брюкселска институция, продължи Кьоре.
И най-после, еврозоната „се нуждае от фискален инструмент, който да й помогне да се оправи с огромните разтърсвания, без да се постанова да се обръща прекомерно доста към ЕЦБ“, добави той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ