Еврозоната трябва да се приспособи към реформите, в противен случай

Еврозоната би трябвало да се приспособи към промените, в противоположен случай може да бъде още веднъж застрашена от раздробяване в случай че се стигне до нова икономическа рецесия, предизвести Беноа Кьоре от борда на шефовете на Европейската централна банка (ЕЦБ), представен от БГНЕС и Агенция Франс Прес. " Дори дребен спад би могъл да сътвори огромни стопански и обществени разноски. Може още един път да тества единството на валутния съюз ", сподели Беноа Кьоре на конференция в Любляна, Словения.

Оптимизмът се е върнал в 19-членната зона на единната валута през последните месеци, защото стопанската система наподобява най-сетне се изкачва от дългия мрак, който последва финансовата рецесия. Ръстът на Брутният вътрешен продукт през 2017 година доближи най-бързите си темпове за десетилетие - 2,5%, заяви тази седмица Евростат. Но " институционалните дефекти, които предизвикаха и продължиха рецесията, остават нерешени ", предупреждаваше Кьоре. " Това са надълбоко вкоренени проблеми, които не могат да бъдат решени от няколко години на напредък над трендовете. "

Френският банкер очерта три " линии на отбрана ", които политиците би трябвало да укрепят, с цел да поддържат еврозоната против бъдещи шокове.

Финансовите пазари и пазарите на услуги би трябвало да бъдат по-тясно интегрирани в Европа, с цел да се поемат по-добре евентуалните удари, без да се прибягва до средствата на данъкоплатците, сподели той, до момента в който тласъците за националните държавни управления да реформират стопанските системи си, до момента в който слънцето грее, би трябвало да се премисли.

Второ, държавните управления би трябвало да основат " фискално пространство ", което да понижи разноските, с цел да сътвори финансов буфер за неприятни времена, до момента в който Европейският механизъм за непоклатимост, потопен по време на рецесията, с цел да отпуска заеми на засегнатите страни, би трябвало да има по-широк мандат и да стане публична брюкселска институция, продължи Кьоре.

И най-после, еврозоната " се нуждае от фискален инструмент, който да й помогне да се оправи с огромните разтърсвания, без да се постанова да се обръща прекомерно доста към ЕЦБ ", добави той.

Френският президент Еманюел Макрон направи основаването на бюджет в еврозоната, следен от един общ финансов министър, основен детайл от устрема му да реформира блока. А консервативният немски канцлер Ангела Меркел е внимателно отворен за такива проекти поради съдружните диалози с лявоцентристката социалдемократическа партия. Но остават дълбоки разлики сред Берлин, Париж и други членове на еврозоната за това дали е нужен или желан споделен бюджет и защо би трябвало да се употребява, в случай че бъде основан. Кьоре прикани най-малко " забележим прогрес по първите две " от препоръчаните от него защитни линии - частично да се освободи ЕЦБ от риска от превишаване на правните си граници.