С по-висок растеж Еврозоната се измъква от рецесията
Еврозоната се върна към напредък през второто тримесечие на 2023 година, който е по-голям от упования, откакто едвам избегна техническа криза при започване на годината, демонстрират предварителните данни в понеделник, представени от Ройтерс.
Брутният вътрешен артикул в еврозоната се усили с 0,3% през второто тримесечие , над упованията от 0,2% в изследване на Ройтерс измежду икономисти. Спрямо година по-рано растежът е 0,6% при упования от 0,5%.
Това се съпоставя с нулевия напредък през предходното тримесечие за 20-те страни от еврозоната и спад от 0,1% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2022 година
Сред най-големите страни в блока Франция и Испания означиха резистентен растеж на фона на по-силен експорт и туризъм, до момента в който Германия, най-голямата страна в еврозоната, не записва напредък, а Италия претърпя стесняване.
Нарастващата инфлация заради високите енергийни разноски след нашествието на Русия в Украйна и покачващите се цени на храните, по-високите лихвени проценти и намаляващото доверие се отразиха на стопанската система на Еврозоната.
Но тя също сподели известна резистентност, сходно на пандемията от COVID-19, когато растежът надмина упованията, защото предприятията се приспособиха по-бързо към променените условия, в сравнение с политиците предвиждаха .
Но даже в случай че блокът се оправя по-добре от предстоящото, растежът през 2023 година евентуално ще бъде слаб заради огромния спад на действителните приходи и възходящите лихвени проценти.
Европейската централна банка обмисля опцията да спре повишението на лихвените проценти през септември, защото инфлационният напън демонстрира краткотрайни признаци на намаляване и се усилват опасенията от криза.
ЕЦБ: Потребителите в еврозоната чакат по-ниска инфлация
Въпреки че към момента виждаха, че цените нарастват по-бързо, в сравнение с (ЕЦБ) би искала
Брутният вътрешен артикул в еврозоната се усили с 0,3% през второто тримесечие , над упованията от 0,2% в изследване на Ройтерс измежду икономисти. Спрямо година по-рано растежът е 0,6% при упования от 0,5%.
Това се съпоставя с нулевия напредък през предходното тримесечие за 20-те страни от еврозоната и спад от 0,1% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2022 година
Сред най-големите страни в блока Франция и Испания означиха резистентен растеж на фона на по-силен експорт и туризъм, до момента в който Германия, най-голямата страна в еврозоната, не записва напредък, а Италия претърпя стесняване.
Нарастващата инфлация заради високите енергийни разноски след нашествието на Русия в Украйна и покачващите се цени на храните, по-високите лихвени проценти и намаляващото доверие се отразиха на стопанската система на Еврозоната.
Но тя също сподели известна резистентност, сходно на пандемията от COVID-19, когато растежът надмина упованията, защото предприятията се приспособиха по-бързо към променените условия, в сравнение с политиците предвиждаха .
Но даже в случай че блокът се оправя по-добре от предстоящото, растежът през 2023 година евентуално ще бъде слаб заради огромния спад на действителните приходи и възходящите лихвени проценти.
Европейската централна банка обмисля опцията да спре повишението на лихвените проценти през септември, защото инфлационният напън демонстрира краткотрайни признаци на намаляване и се усилват опасенията от криза.
ЕЦБ: Потребителите в еврозоната чакат по-ниска инфлация
Въпреки че към момента виждаха, че цените нарастват по-бързо, в сравнение с (ЕЦБ) би искала
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ