България вече е 21-вата страна в еврозоната, но кой друг плаща в единна валута
Еврозоната наброява 350 млн. души, а страни отвън Европейски Съюз употребяват валутата без разрешение
Еврото затвърждава позицията си на втората най-важна валута в света, като от 1 януари 2026 година формалните ползватели в Европейския съюз към този момент са 21. С присъединението на България " клубът на еврото " разшири границите си, само че въздействието на валутата от дълго време е надхвърлило политическите граници на съюза – от време на време с формален контракт, а от време на време на ръба на разпоредбите.
Аритметика на разширението
Въпреки че постоянно се цитира цифрата 20, с влизането на България страните членки на еврозоната публично стават 21. Тази смяна визира всекидневието на близо 350 милиона европейци, които употребяват единната валута за разплащания всеки ден. Икономическата логичност за това разширение е елементарна – улеснение на търговията и унищожаване на валутния риск за бизнеса и туристите.
" Външният кръг ": Кой заплаща в евро без да е в Европейски Съюз?
Интересен феномен съставляват страните, които не са членки на Европейски Съюз, само че са приели еврото като свое публично разплащателно средство. Те се разделят на две ясно разграничими групи, които постоянно се смесват в общия поток от вести.
Първата група включва " микро-държавите " Андора, Ватикан, Монако и Сан Марино. Те имат подписани специфични парични съглашения с Европейския съюз. Това им дава правото освен да употребяват валутата легално, само че и да секат лимитирани количества евромонети със лични национални знаци на гърба – постоянно търсени от колекционерите.
" Бунтарите " на Балканите
Втората група, която постоянно остава отвън формалните прессъобщения, включва Косово и Черна гора. За разлика от страните джуджета, тези две балкански страни употребяват еврото едностранно – без официално единодушие от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Този ход, подхванат още преди години (заменяйки немската марка), им обезпечава парична непоклатимост, само че ги лишава от парична самостоятелност. Те нямат право да печатат пари и са напълно подвластни от паричните потоци и решения, вземани във Франкфурт, без да имат посланичество там. Липсата на Черна гора в някои публични описи е показателна за деликатния дипломатически статус на това " побългарено " приемане на еврото.
Така, до момента в който България влезе през формалния вход на еврозоната след осъществяване на строги критерии, на Балканите продължава да съществува " сива зона " на евроизация, подбудена по-скоро от политическа нужда, в сравнение с от икономическа интеграция.
Еврото затвърждава позицията си на втората най-важна валута в света, като от 1 януари 2026 година формалните ползватели в Европейския съюз към този момент са 21. С присъединението на България " клубът на еврото " разшири границите си, само че въздействието на валутата от дълго време е надхвърлило политическите граници на съюза – от време на време с формален контракт, а от време на време на ръба на разпоредбите.
Аритметика на разширението
Въпреки че постоянно се цитира цифрата 20, с влизането на България страните членки на еврозоната публично стават 21. Тази смяна визира всекидневието на близо 350 милиона европейци, които употребяват единната валута за разплащания всеки ден. Икономическата логичност за това разширение е елементарна – улеснение на търговията и унищожаване на валутния риск за бизнеса и туристите.
" Външният кръг ": Кой заплаща в евро без да е в Европейски Съюз?
Интересен феномен съставляват страните, които не са членки на Европейски Съюз, само че са приели еврото като свое публично разплащателно средство. Те се разделят на две ясно разграничими групи, които постоянно се смесват в общия поток от вести.
Първата група включва " микро-държавите " Андора, Ватикан, Монако и Сан Марино. Те имат подписани специфични парични съглашения с Европейския съюз. Това им дава правото освен да употребяват валутата легално, само че и да секат лимитирани количества евромонети със лични национални знаци на гърба – постоянно търсени от колекционерите.
" Бунтарите " на Балканите
Втората група, която постоянно остава отвън формалните прессъобщения, включва Косово и Черна гора. За разлика от страните джуджета, тези две балкански страни употребяват еврото едностранно – без официално единодушие от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Този ход, подхванат още преди години (заменяйки немската марка), им обезпечава парична непоклатимост, само че ги лишава от парична самостоятелност. Те нямат право да печатат пари и са напълно подвластни от паричните потоци и решения, вземани във Франкфурт, без да имат посланичество там. Липсата на Черна гора в някои публични описи е показателна за деликатния дипломатически статус на това " побългарено " приемане на еврото.
Така, до момента в който България влезе през формалния вход на еврозоната след осъществяване на строги критерии, на Балканите продължава да съществува " сива зона " на евроизация, подбудена по-скоро от политическа нужда, в сравнение с от икономическа интеграция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ