Няма резерв за крадене, ако влезем в еврозоната. Няма и за инвестиране
Еврозоната е причина за злополука, в случай че след влизането в нея страните се ръководят от корумпирани и некомпетентни държавни управления
Подобно на седмицата след затварянето на Корпоративна комерсиална банка, когато всевъзможни псевдоексперти и шамани започнаха да се изричат по въпроси, които не схващат и в последна сметка разклатиха няколко банки, през днешния ден препоръчаният от президента референдум за еврото извади на напред във времето най-грозното, най-невярното и най-глупавото, което може да се каже за бъдещето на България при възможна подмяна на лв. с евро. Изрекоха го най-гласовитите представители на евроентусиастите и евроскептиците – Кирил Петков и Костадин Костадинов. Личности, които би трябвало да осъзнават отговорността към групите от обществото, които водят, и не могат да си разрешават неистини или некомпетентни изявления.
Борбата за лв. се трансферира върху изказванията, че след възможната му подмяна с евро ще настане хищничество на десетки милиарди лв. от запасите на Българската национална банка. Евроентусиастите пък забълнуваха за милиарди, които можело да се влагат или да се употребяват за заплащания по външния дълг.
Кулминацията настъпи в „ Панорама “ по Българска национална телевизия, където и Петков, и Костадинов демонстрираха, че нямат грам подготовка да се изричат по тематиката и разчитат повече на ирационалните страхове измежду обществото, вместо да показват рационален разбор.
„ Вчера бях в кабинета на шефа на Българска народна банка и говорихме половин час с гуверньора. Той ме увери, че единствено 900 милиона евро ще се вложат от Българска народна банка към ЕЦБ. 20 милиарда ще останат запаси, които ще се ръководят от Българска народна банка. Българска народна банка не изчезва. Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на Българска народна банка или да ги използваме, с цел да си платим външния заем на страната “, стимулира се Кирил Петков.
„ От 70 милиарда, без тези 30, които ще отидат в ЕЦБ, вие имате ли доверие, че тези 40 милиарда, които ще останат като временен излишък на бюджета, ще бъдат изхарчени вярно единствено с подписите на един или двама министри “, опонира му Костадин Костадинов.
Нито едно от числата, които оповестяват Петков и Костадинов, не е правилно, както и ориста на тези средства. Изключение са 900-те милиона евро, които Българската национална банка ще преведе на Европейската централна банка, с цел да взе участие във образуването на капитала ѝ. Всичко останало са нелепости, които наскърбяват интелекта.
Всички спекулации се базират върху схващането, че валутният ръб е постоянен, тъй като парите в брой са покрити два и половина пъти с задгранични валутни запаси. Популярното схващане на безотговорната политическа класа е, че когато левът се размени с евро, няма да има потребност от поддържане на запаси. Според съперниците на еврото, те ще бъдат откраднати от европейската „ дълбока страна “, а съгласно евроентусиастите ще се освободи ликвидност за държавни вложения, които ще повдигнат българската стопанска система. По създание и двете схващания са погрешни.
Онези „ 20 милиарда “, които Кирил Петков вижда, най-вероятно са 20 милиарда евро, които по известното схващане, че еврото коства два лв., съставляват 40 милиарда лв.. Това би трябвало да е приблизителната разлика сред активите на Българска народна банка, които са 78 милиарда лв., и тези 30.6 милиарда лв. в брой, които Българска народна банка ще размени с евро.
Тази логичност не устоя, тъй като валутните запаси са активи на Българската национална банка, а против тях стоят капиталът и пасивите на банката. Парите в обращение са нашите пари. Когато ги обърнем в евро, Българска народна банка към този момент няма да има като пасив левове в обращение. Еврото в обращение ще са новите пари, с които ще разполагаме, и новият съставен елемент в пасива на Българска народна банка.
Ще останат личните пари на Българска народна банка, записани като „ Депозит към ръководство „ Банково “ – те са 14 милиарда лв. и няма по какъв начин Петков да има поради тях. Ще останат и някакви средства в перото „ Задължения към държавното управление “, които съставляват фискалния запас. Преди седмица размерът му е бил 12 милиарда лв. и наклонността е към понижаване, тъй че и те не могат да обяснят 20-те милиарда, които Петков провижда. Българска народна банка има и 19 милиарда лв. в „ Задължения към банки “, което е най-близкото число до фантазиите на Петков, само че те са благосъстоятелност на комерсиалните банки и съставляват техните запаси в централната банка. Това също са пари, върху които страната няма достъп, и по този начин единственото пояснение за „ 20 милиарда “, които загатва Петков, си остава жестоко закръглената разлика сред валутните запаси на Българска народна банка след подмяна на левовете в обращение с евро при настоящето им равнище.
Това не са сметки без кръчмаря, а мечти и приказки „ алангро “, които може да изговори единствено човек като Петков, когато логореята му доближи пикови равнища.
Също толкоз подвеждащо и несвързано с действителността е и изявлението на Костадин Костадинов. Според него разликата сред общите валутни запаси и парите в обращение, откакто се извърнат, ще бъде 40 милиарда лв. и ще се трансформира в „ временен излишък на бюджета “. Как по този начин пари на централната банка стават пари на държавното управление, Костадинов не изяснява. Парите на държавното управление в Българска народна банка са едвам 12 милиарда лв. с наклонност към понижаване, а от кое място намира останалите близо 30 милиарда лв., водачът на „ Възраждане “ не споделя.
Истината след подвеждащите послания на двамата е елементарна. Замяната на пари в брой с евро преди въвеждането на еврото ще води до съразмерно понижение на валутните запаси. За всеки 1.95583 милиона лв., които физическите лица внесат в Българска народна банка за подмяна, централната банка ще им даде по 1 милион евро. С толкоз ще се понижи както публикацията от пасива на Българска народна банка „ Банкноти и монети в обращение “, по този начин и някое от перата в актива на централната банка. След като се изпишат пасивите и съответстващата им стойност се приспадне от сумата на актива, той ще продължи да подхожда на същите пера. Това са „ Банкноти и монети в обращение “ (в по-голямата си част евро), „ Задължения към банки “ и „ Депозит на ръководство „ Банково “.
Собствениците на средствата остават същите. Освен фискалния запас, който постоянно може да бъде изхарчен от ръководещите, към всички останали средства ще се подхожда, както се прави и в този момент.
В размяната на реплики Кирил Петков опита да уязви Костадинов с тази имитация, само че на процедура накара публиката да се чуди дали в Харвард не се учи някаква специфична икономическа доктрина, друга от тази в останалите университети по света.
Причината е желанието на „ Продължаваме промяната “, изказано от Петков – да внесат законопроект, с който запасите на България да се употребяват за погашения по външния дълг. Още в основите на финансите се преподава тематиката за цената на парите във времето. Когато стопанската система пораства, с нея идва и инфлация. Погасителната вноска по един заем през днешния ден тежи доста повече, в сравнение с вноска със същия размер при окончателното заплащане на заема след 10 или 20 години. Затова заемите се предплащат единствено в случай че лихвената тежест по тях е прекомерно висока и не могат да се рефинансират с нови, по-нисколихвени. Предплащат се и в случай че са от Международния валутен фонд и до момента в който не се изплатят, той се намесва във вътрешната политика на страната. Във всички останали случаи изплащането на дълга при падежа му постоянно е по-евтино и по-лесно, в сравнение с в случаен миг, когато длъжникът има ликвидност. Затова и Пламен Орешарски и Милен Велчев бързаха да изплатят единствено задълженията по брейди облигациите, по които сме заложили поръчителство, както и задълженията към МВФ. Всички останали заеми оставяха за погашение към падежа им.
Кирил Петков, несъмнено, не знае това. Трябва да обикаля по кабинети – я на шефа на Българска народна банка, я на някой различен, който познава българската действителност, тъй като е менте икономист, даже и дипломата му да е от Харвард.
Седмицата, откакто президентът Румен Радев повдигна тематиката за референдум по отношение на въвеждането на еврото от следващата година, и двата лагера влязоха в режим на конкуренция по изприказване на нелепости. Любимците на евроентусиастите обаче изпревариха с няколко обиколки и най-големите популисти измежду евроскептиците. Изминалата седмица означи интелектуалния и експертен банкрут на представителите на така наречен умнокрасивитет.
Еврозоната е причина за злополука, в случай че след влизането в нея страните се ръководят от корумпирани и некомпетентни държавни управления. А тъкмо такава наподобява най-претенциозната част от политическата класа, която претендира да съставлява образованата част от обществото.
Автор:
(От )
Подобно на седмицата след затварянето на Корпоративна комерсиална банка, когато всевъзможни псевдоексперти и шамани започнаха да се изричат по въпроси, които не схващат и в последна сметка разклатиха няколко банки, през днешния ден препоръчаният от президента референдум за еврото извади на напред във времето най-грозното, най-невярното и най-глупавото, което може да се каже за бъдещето на България при възможна подмяна на лв. с евро. Изрекоха го най-гласовитите представители на евроентусиастите и евроскептиците – Кирил Петков и Костадин Костадинов. Личности, които би трябвало да осъзнават отговорността към групите от обществото, които водят, и не могат да си разрешават неистини или некомпетентни изявления.
Борбата за лв. се трансферира върху изказванията, че след възможната му подмяна с евро ще настане хищничество на десетки милиарди лв. от запасите на Българската национална банка. Евроентусиастите пък забълнуваха за милиарди, които можело да се влагат или да се употребяват за заплащания по външния дълг.
Кулминацията настъпи в „ Панорама “ по Българска национална телевизия, където и Петков, и Костадинов демонстрираха, че нямат грам подготовка да се изричат по тематиката и разчитат повече на ирационалните страхове измежду обществото, вместо да показват рационален разбор.
„ Вчера бях в кабинета на шефа на Българска народна банка и говорихме половин час с гуверньора. Той ме увери, че единствено 900 милиона евро ще се вложат от Българска народна банка към ЕЦБ. 20 милиарда ще останат запаси, които ще се ръководят от Българска народна банка. Българска народна банка не изчезва. Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на Българска народна банка или да ги използваме, с цел да си платим външния заем на страната “, стимулира се Кирил Петков.
„ От 70 милиарда, без тези 30, които ще отидат в ЕЦБ, вие имате ли доверие, че тези 40 милиарда, които ще останат като временен излишък на бюджета, ще бъдат изхарчени вярно единствено с подписите на един или двама министри “, опонира му Костадин Костадинов.
Нито едно от числата, които оповестяват Петков и Костадинов, не е правилно, както и ориста на тези средства. Изключение са 900-те милиона евро, които Българската национална банка ще преведе на Европейската централна банка, с цел да взе участие във образуването на капитала ѝ. Всичко останало са нелепости, които наскърбяват интелекта.
Всички спекулации се базират върху схващането, че валутният ръб е постоянен, тъй като парите в брой са покрити два и половина пъти с задгранични валутни запаси. Популярното схващане на безотговорната политическа класа е, че когато левът се размени с евро, няма да има потребност от поддържане на запаси. Според съперниците на еврото, те ще бъдат откраднати от европейската „ дълбока страна “, а съгласно евроентусиастите ще се освободи ликвидност за държавни вложения, които ще повдигнат българската стопанска система. По създание и двете схващания са погрешни.
Онези „ 20 милиарда “, които Кирил Петков вижда, най-вероятно са 20 милиарда евро, които по известното схващане, че еврото коства два лв., съставляват 40 милиарда лв.. Това би трябвало да е приблизителната разлика сред активите на Българска народна банка, които са 78 милиарда лв., и тези 30.6 милиарда лв. в брой, които Българска народна банка ще размени с евро.
Тази логичност не устоя, тъй като валутните запаси са активи на Българската национална банка, а против тях стоят капиталът и пасивите на банката. Парите в обращение са нашите пари. Когато ги обърнем в евро, Българска народна банка към този момент няма да има като пасив левове в обращение. Еврото в обращение ще са новите пари, с които ще разполагаме, и новият съставен елемент в пасива на Българска народна банка.
Ще останат личните пари на Българска народна банка, записани като „ Депозит към ръководство „ Банково “ – те са 14 милиарда лв. и няма по какъв начин Петков да има поради тях. Ще останат и някакви средства в перото „ Задължения към държавното управление “, които съставляват фискалния запас. Преди седмица размерът му е бил 12 милиарда лв. и наклонността е към понижаване, тъй че и те не могат да обяснят 20-те милиарда, които Петков провижда. Българска народна банка има и 19 милиарда лв. в „ Задължения към банки “, което е най-близкото число до фантазиите на Петков, само че те са благосъстоятелност на комерсиалните банки и съставляват техните запаси в централната банка. Това също са пари, върху които страната няма достъп, и по този начин единственото пояснение за „ 20 милиарда “, които загатва Петков, си остава жестоко закръглената разлика сред валутните запаси на Българска народна банка след подмяна на левовете в обращение с евро при настоящето им равнище.
Това не са сметки без кръчмаря, а мечти и приказки „ алангро “, които може да изговори единствено човек като Петков, когато логореята му доближи пикови равнища.
Също толкоз подвеждащо и несвързано с действителността е и изявлението на Костадин Костадинов. Според него разликата сред общите валутни запаси и парите в обращение, откакто се извърнат, ще бъде 40 милиарда лв. и ще се трансформира в „ временен излишък на бюджета “. Как по този начин пари на централната банка стават пари на държавното управление, Костадинов не изяснява. Парите на държавното управление в Българска народна банка са едвам 12 милиарда лв. с наклонност към понижаване, а от кое място намира останалите близо 30 милиарда лв., водачът на „ Възраждане “ не споделя.
Истината след подвеждащите послания на двамата е елементарна. Замяната на пари в брой с евро преди въвеждането на еврото ще води до съразмерно понижение на валутните запаси. За всеки 1.95583 милиона лв., които физическите лица внесат в Българска народна банка за подмяна, централната банка ще им даде по 1 милион евро. С толкоз ще се понижи както публикацията от пасива на Българска народна банка „ Банкноти и монети в обращение “, по този начин и някое от перата в актива на централната банка. След като се изпишат пасивите и съответстващата им стойност се приспадне от сумата на актива, той ще продължи да подхожда на същите пера. Това са „ Банкноти и монети в обращение “ (в по-голямата си част евро), „ Задължения към банки “ и „ Депозит на ръководство „ Банково “.
Собствениците на средствата остават същите. Освен фискалния запас, който постоянно може да бъде изхарчен от ръководещите, към всички останали средства ще се подхожда, както се прави и в този момент.
В размяната на реплики Кирил Петков опита да уязви Костадинов с тази имитация, само че на процедура накара публиката да се чуди дали в Харвард не се учи някаква специфична икономическа доктрина, друга от тази в останалите университети по света.
Причината е желанието на „ Продължаваме промяната “, изказано от Петков – да внесат законопроект, с който запасите на България да се употребяват за погашения по външния дълг. Още в основите на финансите се преподава тематиката за цената на парите във времето. Когато стопанската система пораства, с нея идва и инфлация. Погасителната вноска по един заем през днешния ден тежи доста повече, в сравнение с вноска със същия размер при окончателното заплащане на заема след 10 или 20 години. Затова заемите се предплащат единствено в случай че лихвената тежест по тях е прекомерно висока и не могат да се рефинансират с нови, по-нисколихвени. Предплащат се и в случай че са от Международния валутен фонд и до момента в който не се изплатят, той се намесва във вътрешната политика на страната. Във всички останали случаи изплащането на дълга при падежа му постоянно е по-евтино и по-лесно, в сравнение с в случаен миг, когато длъжникът има ликвидност. Затова и Пламен Орешарски и Милен Велчев бързаха да изплатят единствено задълженията по брейди облигациите, по които сме заложили поръчителство, както и задълженията към МВФ. Всички останали заеми оставяха за погашение към падежа им.
Кирил Петков, несъмнено, не знае това. Трябва да обикаля по кабинети – я на шефа на Българска народна банка, я на някой различен, който познава българската действителност, тъй като е менте икономист, даже и дипломата му да е от Харвард.
Седмицата, откакто президентът Румен Радев повдигна тематиката за референдум по отношение на въвеждането на еврото от следващата година, и двата лагера влязоха в режим на конкуренция по изприказване на нелепости. Любимците на евроентусиастите обаче изпревариха с няколко обиколки и най-големите популисти измежду евроскептиците. Изминалата седмица означи интелектуалния и експертен банкрут на представителите на така наречен умнокрасивитет.
Еврозоната е причина за злополука, в случай че след влизането в нея страните се ръководят от корумпирани и некомпетентни държавни управления. А тъкмо такава наподобява най-претенциозната част от политическата класа, която претендира да съставлява образованата част от обществото.
Автор:
(От )
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ