Главният икономист на ЕБВР: България е в позиция да се присъедини към валутния съюз
Еврозоната е подготвена за присъединение на нови страни-членки. Това разяснява пред БНР (програма " Хоризонт " ) основният икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване Сергей Гуриев. Всяка обособена страна би трябвало да реши дали желае или не да се причисли към валутния съюз, добавя той.
„ Най-общо, причините за присъединение към еврозоната, са удържането на равнището на инфлацията, постигането на избрани макроикономически индикатори и достъп до вложения в единния европейски пазар, както и влизането в банковия съюз. Мисля, че България е съумяла да реализира макроикономическа непоклатимост, без да е член на еврозоната. Общият контрол над избрани системи работи по-добре, изключително, когато има толкоз сериозна трудова миграция. Това е нещо, което се вижда в България. По принцип, страната е в позиция да се причисли към валутния съюз. Отново обаче ще подчертая, че има и опасности и те се крият в макроикономическите шокове. Тогава асиметричното развиване на стопанската система може да се окаже проблем. Без участие в еврозоната, при сериозна дефлация, може да се играе с валутния курс, като се съобразят приходите в дадената страна и обстановката в главните ѝ търговски сътрудници. Освен това има страни, които са отвън еврозоната, а стопанските системи им порастват по-бързо. Ето за какво участието във валутния съюз е нещо, което би трябвало да бъде разисквано във всяка обособена страна “, изясни Гуриев.
Той разсъждава и за приемането на еврото по метод, по който до момента не е обясняван. По думите му, защото курсът на българския лев е закрепен към еврото, България на практика го е приела. Освен това, откакто има публичен и политически консенсус за влизането в еврозоната, напъните на българската страна би трябвало да продължат. Той разяснява въпроса за съмненията за влизане в еврозоната на други страни и от друга позиция - гръцката рецесия.
„ Гръцкият опит беше извънредно мъчителен за еврозоната. Всъщност, той продължава да бъде мъчителен, макар че Гърция съумя да обърне наклонността и към този момент върви в вярната посока. Мерките за ограничения и ограничението на бюджетните разноски дадоха своя резултат и в този момент нещата се стабилизираха. Също по този начин бяха направени редица промени, само че те имаха своята обществена и политическа цена. Разбира се, всеки към момента се тревожи, когато чуе за Гърция “.
Гръцкият опит носи доста негативи и за страните от еврозоната, което ги прави внимателни, добавя Гуриев.
„ При България нещата са напълно разнообразни. Вие към този момент сте постигнали макроикономическа непоклатимост. Опасенията, че България може да повтори гръцкия опит, са доста по-малки. Въпреки това би трябвало да погледнем главния въпрос - трудовата миграция във валутния съюз. Тя може да се окаже проблем за България. Знаете, че хората в Централна и Източна Европа са много мобилни, когато става дума за намиране на по-добра работа. В обстановка на криза те отиват да работят на друго място. Гърците не са толкоз мобилни, колкото жителите на част от другите страни от района “.
Главният икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване Сергей Гуриев не подминава и проблемите.Такива са трудовата миграция и стопанските системи на страните от Централна и Източна Европа, защото стартират да се забавят, предизвести Гуриев.
„ Нашите стопански системи растяха с много високи темпове пред 2008 година, догонвайки западните стопански системи. След рецесията от 2008 - 2009 година стопанските системи в нашите страни се забавиха и в този момент порастват с по-бавни темпове от тези с сходни равнища на приходите. От тази позиция нашите страни не са застрашени просто от „ трапа на междинния доход”. Те не просто се забавят сами по себе си, само че и се забавят в относителен проект - освен със страните с по-високи приходи, само че и със страните с аналогично развиване. Ето за какво това е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени нашите страни, в случай че желаеме да реализираме приходи, които са междинни за Европейския съюз “, сподели той.
Сергей Гуриев е и оптимист за еврозоната и присъединението на нови страни.
„ Няма проблем с развиването на еврозоната. Тя се оправя по-добре от някои други развити стопански системи. Това отваря прозореца за довеждане докрай на валутния съюз. Тук приказваме и за банковия съюз и за още няколко значими промени, препоръчани от ръководителя на Европейската комисия и от някои от водачите на страните - членки. В момента еврозоната е в положително положение и тя е модел, който въодушевява някои от прилежащите страни “, разяснява основният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие.
„ Най-общо, причините за присъединение към еврозоната, са удържането на равнището на инфлацията, постигането на избрани макроикономически индикатори и достъп до вложения в единния европейски пазар, както и влизането в банковия съюз. Мисля, че България е съумяла да реализира макроикономическа непоклатимост, без да е член на еврозоната. Общият контрол над избрани системи работи по-добре, изключително, когато има толкоз сериозна трудова миграция. Това е нещо, което се вижда в България. По принцип, страната е в позиция да се причисли към валутния съюз. Отново обаче ще подчертая, че има и опасности и те се крият в макроикономическите шокове. Тогава асиметричното развиване на стопанската система може да се окаже проблем. Без участие в еврозоната, при сериозна дефлация, може да се играе с валутния курс, като се съобразят приходите в дадената страна и обстановката в главните ѝ търговски сътрудници. Освен това има страни, които са отвън еврозоната, а стопанските системи им порастват по-бързо. Ето за какво участието във валутния съюз е нещо, което би трябвало да бъде разисквано във всяка обособена страна “, изясни Гуриев.
Той разсъждава и за приемането на еврото по метод, по който до момента не е обясняван. По думите му, защото курсът на българския лев е закрепен към еврото, България на практика го е приела. Освен това, откакто има публичен и политически консенсус за влизането в еврозоната, напъните на българската страна би трябвало да продължат. Той разяснява въпроса за съмненията за влизане в еврозоната на други страни и от друга позиция - гръцката рецесия.
„ Гръцкият опит беше извънредно мъчителен за еврозоната. Всъщност, той продължава да бъде мъчителен, макар че Гърция съумя да обърне наклонността и към този момент върви в вярната посока. Мерките за ограничения и ограничението на бюджетните разноски дадоха своя резултат и в този момент нещата се стабилизираха. Също по този начин бяха направени редица промени, само че те имаха своята обществена и политическа цена. Разбира се, всеки към момента се тревожи, когато чуе за Гърция “.
Гръцкият опит носи доста негативи и за страните от еврозоната, което ги прави внимателни, добавя Гуриев.
„ При България нещата са напълно разнообразни. Вие към този момент сте постигнали макроикономическа непоклатимост. Опасенията, че България може да повтори гръцкия опит, са доста по-малки. Въпреки това би трябвало да погледнем главния въпрос - трудовата миграция във валутния съюз. Тя може да се окаже проблем за България. Знаете, че хората в Централна и Източна Европа са много мобилни, когато става дума за намиране на по-добра работа. В обстановка на криза те отиват да работят на друго място. Гърците не са толкоз мобилни, колкото жителите на част от другите страни от района “.
Главният икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване Сергей Гуриев не подминава и проблемите.Такива са трудовата миграция и стопанските системи на страните от Централна и Източна Европа, защото стартират да се забавят, предизвести Гуриев.
„ Нашите стопански системи растяха с много високи темпове пред 2008 година, догонвайки западните стопански системи. След рецесията от 2008 - 2009 година стопанските системи в нашите страни се забавиха и в този момент порастват с по-бавни темпове от тези с сходни равнища на приходите. От тази позиция нашите страни не са застрашени просто от „ трапа на междинния доход”. Те не просто се забавят сами по себе си, само че и се забавят в относителен проект - освен със страните с по-високи приходи, само че и със страните с аналогично развиване. Ето за какво това е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени нашите страни, в случай че желаеме да реализираме приходи, които са междинни за Европейския съюз “, сподели той.
Сергей Гуриев е и оптимист за еврозоната и присъединението на нови страни.
„ Няма проблем с развиването на еврозоната. Тя се оправя по-добре от някои други развити стопански системи. Това отваря прозореца за довеждане докрай на валутния съюз. Тук приказваме и за банковия съюз и за още няколко значими промени, препоръчани от ръководителя на Европейската комисия и от някои от водачите на страните - членки. В момента еврозоната е в положително положение и тя е модел, който въодушевява някои от прилежащите страни “, разяснява основният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ