Защо приемането на еврото може да бъде стратегически успех
Еврото сигурно е един от най-смелите планове в историята на финансите. Една изкуствено основана валута, която се употребява от толкоз доста разнообразни по история, просвета и привички страни, която бързо печели доверието на целия свят – това сигурно е сполучлив опит, който не може да се съпостави с нищо друго до момента.
Едно от най-големите провокации пред стабилността на еврото бе дълговата рецесия, зародила след световната финансова рецесия. В интервала 2010-2014 година редица страни с разхлабена политика по държавния дълг – Гърция, Кипър, Испания, Португалия и Ирландия – разклатиха стабилността на еврото радикално и провокираха редица мрачни прогнози за бъдещето на единната валута. Лихвите по държавните облигации на някои от тях – Гърция да вземем за пример – доближиха галактическите 30%, само че все пак бе открит излаз от обстановката. Днес, от дистанцията на времето можем да кажем, че еврото стои по-стабилно от всеки път и даже и тази тежка рецесия не попречи на неговото съществуване и твърдата му позиция като една от главните валути на света.
Интересно е да се означи, че тъкмо в разгара на тази дългова рецесия една страна с дребна, отворена стопанска система, с валута, от дълго време закрепена към еврото, направи смелата крачка да се откаже от личната си естонска крона и да стане част от Еврозоната. Естония приема еврото на 1 януари 2011 година и до ден сегашен не съжалява за избора си, а го смята за главен стратегически триумф.
Защо дребната страна не се отхвърли и даже не отсрочи проектите си за участие в Еврозоната точно по време на най-големия скандал с единната валута и по какъв начин това повлиява стопанската система на страната? Как се приготви страната за този преход и какви бяха настроенията в обществото по това време? Всичко това следва да научим от Танел Рос, зам.-главния секретар на Министерството на финансите на Естония по време на процеса по присъединение на страната към Еврозоната. Той ще взе участие като специфичен гост-лектор с основна презентация " Приемането на еврото в Естония " по време на Ден 2 от 4-тия, проведен от сп. „ Мениджър “. Втората част от двудневното издание на форума тази година ще се организира на 27 октомври. Събитието ще бъде излъчено онлайн в уеб страницата и Фейсбук събитието
***
Танел Рос: Срещу приемането на еврото няма рационални причини
- Какви бяха публичните настроения по отношение на влизането на Естония в Eврозоната, като се има поради, че то се случи в разгара на дълговата рецесия на Гърция, Кипър, Португалия, Испания и Ирландия?
- Мнозинството от популацията на Естония поддържаше влизането ни в еврозоната, като този дял се усили доста след сполучливото заместване на естонската крона. От тогава до момента естонското общество мощно поддържа участието ни в еврозоната.
- Как бихте дали отговор на скептиците, които виждат нестабилно бъдеще за еврото?
- Не виждам никакви рационални доводи, които да оправдаят сходни спекулации. Еврото е крайъгълният камък на извънредно нужна и насочена към стопански напредък парична и фискална непоклатимост в Европейски Съюз, който е третата най-голяма стопанска система в света. То се употребява непосредствено от повече от 340 млн. души в еврозоната, а други 175 млн. души живеят в страни, които употребяват валути с закрепен курс към еврото. Освен това то е втората най-често употребена аварийна валута в света след американския $ и се употребява с необятна социална поддръжка. Не виждам по какъв начин даже може да се разисква въпрос за неустойчивост.
- Как се промени стопанската система на Естония след участието в Еврозоната?
- Приемането на еврото беше разумната последваща стъпка на паричната политика на Естония, откакто имахме валутен ръб и закрепен курс към еврото от 1992 година Така че нашата стопанска система към този момент беше изцяло приспособена към условията на единната парична политика в границите на забележителен интервал от време. Развитието на естонската стопанска система продължи и след приемането на еврото.
Регистрационна форма и стратегия на форума ще откриете
Едно от най-големите провокации пред стабилността на еврото бе дълговата рецесия, зародила след световната финансова рецесия. В интервала 2010-2014 година редица страни с разхлабена политика по държавния дълг – Гърция, Кипър, Испания, Португалия и Ирландия – разклатиха стабилността на еврото радикално и провокираха редица мрачни прогнози за бъдещето на единната валута. Лихвите по държавните облигации на някои от тях – Гърция да вземем за пример – доближиха галактическите 30%, само че все пак бе открит излаз от обстановката. Днес, от дистанцията на времето можем да кажем, че еврото стои по-стабилно от всеки път и даже и тази тежка рецесия не попречи на неговото съществуване и твърдата му позиция като една от главните валути на света.
Интересно е да се означи, че тъкмо в разгара на тази дългова рецесия една страна с дребна, отворена стопанска система, с валута, от дълго време закрепена към еврото, направи смелата крачка да се откаже от личната си естонска крона и да стане част от Еврозоната. Естония приема еврото на 1 януари 2011 година и до ден сегашен не съжалява за избора си, а го смята за главен стратегически триумф.
Защо дребната страна не се отхвърли и даже не отсрочи проектите си за участие в Еврозоната точно по време на най-големия скандал с единната валута и по какъв начин това повлиява стопанската система на страната? Как се приготви страната за този преход и какви бяха настроенията в обществото по това време? Всичко това следва да научим от Танел Рос, зам.-главния секретар на Министерството на финансите на Естония по време на процеса по присъединение на страната към Еврозоната. Той ще взе участие като специфичен гост-лектор с основна презентация " Приемането на еврото в Естония " по време на Ден 2 от 4-тия, проведен от сп. „ Мениджър “. Втората част от двудневното издание на форума тази година ще се организира на 27 октомври. Събитието ще бъде излъчено онлайн в уеб страницата и Фейсбук събитието
***
Танел Рос: Срещу приемането на еврото няма рационални причини
- Какви бяха публичните настроения по отношение на влизането на Естония в Eврозоната, като се има поради, че то се случи в разгара на дълговата рецесия на Гърция, Кипър, Португалия, Испания и Ирландия?
- Мнозинството от популацията на Естония поддържаше влизането ни в еврозоната, като този дял се усили доста след сполучливото заместване на естонската крона. От тогава до момента естонското общество мощно поддържа участието ни в еврозоната.
- Как бихте дали отговор на скептиците, които виждат нестабилно бъдеще за еврото?
- Не виждам никакви рационални доводи, които да оправдаят сходни спекулации. Еврото е крайъгълният камък на извънредно нужна и насочена към стопански напредък парична и фискална непоклатимост в Европейски Съюз, който е третата най-голяма стопанска система в света. То се употребява непосредствено от повече от 340 млн. души в еврозоната, а други 175 млн. души живеят в страни, които употребяват валути с закрепен курс към еврото. Освен това то е втората най-често употребена аварийна валута в света след американския $ и се употребява с необятна социална поддръжка. Не виждам по какъв начин даже може да се разисква въпрос за неустойчивост.
- Как се промени стопанската система на Естония след участието в Еврозоната?
- Приемането на еврото беше разумната последваща стъпка на паричната политика на Естония, откакто имахме валутен ръб и закрепен курс към еврото от 1992 година Така че нашата стопанска система към този момент беше изцяло приспособена към условията на единната парична политика в границите на забележителен интервал от време. Развитието на естонската стопанска система продължи и след приемането на еврото.
Регистрационна форма и стратегия на форума ще откриете
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ