Проектът за еврото е провал
Еврото носи най-вече стопански негативи на страните членки, написа в разбор на икономистите Стоян Панчев и Георги Вулджев от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Откакто е основано еврото през 1999 година, до през днешния ден то не съумява да подтиква икономическо доближаване сред страните от еврозоната. Напротив, виждат се разлики в развиването им по редица основни стопански индикатори, излиза наяве от разбора.
През 1999 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Италия (отчитайки и ценовите различия) е със 7% по-висок от междинния за еврозоната. През 2021 година, Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Италия към този момент е с 9% по-нисък. Спрямо Германия изоставането е още по-голямо. През 1999 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Италия е с 2,6% по-ниско от това в Германия, а през 2021 към този момент е с 20,7% по-ниско. През първите години на съществуването на общата валута до към 2007 година, равнищата на безработица в петте най-големите стопански системи на еврозоната се сближават. Но след световната финансова рецесия има очевидно нарастване на разликите.
Безработицата в Германия и Холандия спада година след година. Но в Испания безработицата продължава да е тройно по-висока, а в Италия е към два пъти по-висока в сравнение с в Холандия и Германия.
Икономическите разлики пораждат спорове сред страните членки във връзка с това каква би трябвало да е паричната политика на Европейската централна банка. ЕЦБ води парична политика, която не взема решение, а задълбочава проблемите на еврозоната, показват икономистите.
От своето основаване до през днешния ден икономическото развиване на еврозоната изостава по отношение на множеството развити стопански системи. Брутният вътрешен артикул на еврозоната се повишава с 30,4% сред 1999 и 2021 година За същия интервал растежът в Съединени американски щати е 55,3%, в Швеция е 62,3%, а в Швейцария е 49,1%. Според ЕКИП това се дължи на обстоятелството, че страните от еврозоната са прекомерно разнородни в своите стопански модели и политики, заради което общата валута попречва икономическото им развиване. Разликите в степента на икономическо развиване на другите страни се задълбочават от основаването на еврозоната до през днешния ден. Държавният дълг към Брутният вътрешен продукт в Испания нараства от към 60% през 1999 година до близо 120% през 2021 година, а в това време в Холандия спада от 58,6% до 52,4%.
С оглед на очакванията, с които паричният съюз е основан, сериозните стопански разлики сред някои от най-големите и най-ранните страни-членки би трябвало да е задоволително, с цел да заключим, че еврозоната е неуспех, най-малко във формата, в която съществува от основаването си до през днешния ден, написа в разбора.
От ЕКИП заключват, че проблемите в еврозоната може да бъде позволени единствено по два метода. Пълна политическа интеграция, т.е. обединяване на страните членки в една страна с обща фискална политика е първата алтернатива, която обаче наподобява политически невъзможна на този стадий. Алтернативата е отвод от плана за обща валута и завръщане към националните валути на другите страни членки на еврозоната.
През 1999 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Италия (отчитайки и ценовите различия) е със 7% по-висок от междинния за еврозоната. През 2021 година, Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Италия към този момент е с 9% по-нисък. Спрямо Германия изоставането е още по-голямо. През 1999 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Италия е с 2,6% по-ниско от това в Германия, а през 2021 към този момент е с 20,7% по-ниско. През първите години на съществуването на общата валута до към 2007 година, равнищата на безработица в петте най-големите стопански системи на еврозоната се сближават. Но след световната финансова рецесия има очевидно нарастване на разликите.
Безработицата в Германия и Холандия спада година след година. Но в Испания безработицата продължава да е тройно по-висока, а в Италия е към два пъти по-висока в сравнение с в Холандия и Германия.
Икономическите разлики пораждат спорове сред страните членки във връзка с това каква би трябвало да е паричната политика на Европейската централна банка. ЕЦБ води парична политика, която не взема решение, а задълбочава проблемите на еврозоната, показват икономистите.
От своето основаване до през днешния ден икономическото развиване на еврозоната изостава по отношение на множеството развити стопански системи. Брутният вътрешен артикул на еврозоната се повишава с 30,4% сред 1999 и 2021 година За същия интервал растежът в Съединени американски щати е 55,3%, в Швеция е 62,3%, а в Швейцария е 49,1%. Според ЕКИП това се дължи на обстоятелството, че страните от еврозоната са прекомерно разнородни в своите стопански модели и политики, заради което общата валута попречва икономическото им развиване. Разликите в степента на икономическо развиване на другите страни се задълбочават от основаването на еврозоната до през днешния ден. Държавният дълг към Брутният вътрешен продукт в Испания нараства от към 60% през 1999 година до близо 120% през 2021 година, а в това време в Холандия спада от 58,6% до 52,4%.
С оглед на очакванията, с които паричният съюз е основан, сериозните стопански разлики сред някои от най-големите и най-ранните страни-членки би трябвало да е задоволително, с цел да заключим, че еврозоната е неуспех, най-малко във формата, в която съществува от основаването си до през днешния ден, написа в разбора.
От ЕКИП заключват, че проблемите в еврозоната може да бъде позволени единствено по два метода. Пълна политическа интеграция, т.е. обединяване на страните членки в една страна с обща фискална политика е първата алтернатива, която обаче наподобява политически невъзможна на този стадий. Алтернативата е отвод от плана за обща валута и завръщане към националните валути на другите страни членки на еврозоната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ