Каримански уточни: Не може еврото да е основна цел, то е инструмент, не панацея
Еврото може да се преглежда като инструмент, не като панацея. Това съобщи Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка, в студиото на БНР.
Според него няма нещо, което да може да осуети влизането ни в еврозоната, като посочи обаче, че следва тежка работа, която би трябвало да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и по-късно. " Но не би би трябвало да си слагаме като сериозен приоритет и цел за развиване на страната един инструмент, какъвто е еврото.
Еврото може да се преглежда като инструмент, не като панацея. Той основава благоприятни условия. От нас зависи какъв вид фискална и парична политика ще следваме ", изясни Каримански.
Той разяснява опцията държавното управление да се изкуши да взима повече дълг и да харчи повече, в сравнение с произвеждаме след приемането на еврото, като уточни, че би трябвало да стартира да се мери успеваемостта в обществения бранш.
Любомир Каримански акцентира, че са били заложени неправилни способи на увеличение на приходите в обособени браншове, като това е станало през профилираните закони на всеки един първокачествен разпоредник.
" Притеснително е, че се залагат така наречен обществени бомби. Необходимо е всичко да става през бюджета и то да бъде оценено от позиция на приноса и на резултатите, които има в страната като реализиране на обществени богатства. В обществения бранш системите могат да се трансформират по този начин, че да не се употребява толкоз постоянно думата " съкращения ", означи той.
Според Камирански би трябвало да се прекрати практиката да не се употребяват дейно финансовите разноски и посочи, че ресурсите би трябвало да бъдат картографирани по този начин, че да са оптимално налични за обособените райони. Той посочи, че финансовите разноски би трябвало да се приоритизират, само че да бъдат употребявани, а не държани като буфер, с цел да осъществим трите % недостиг. Каримански посочи, че колкото повече го вършим, толкоз по-трудно ще става във времето. По думите му е " належащо да бъдат вложени в стопанската система и да предразположат бизнеса за вложения. Нужно е и основаване на доверие в вложителите посредством правната система ".
Любомир Каримански засегна и въпроса за нуждата от смяна на еврозоната и на метода, по който тя се ръководи.
Той изясни, че огромна част от страните в еврозоната имат висок външен дълг и недостиг. " Има задълбочена полемика дали в този момент е моментът - при тази политика на Америка и по-слаб $, да се сътвори обединен и интегриран пазар на еврооблигации, с цел да бъдат преструктурирани задълженията на другите страни - да минат от национално на европейско равнище. Фискалната политика в посока на другите задължения на всяка една от страните е изключотелно значима от позиция на дисциплината.
Ние досега сме образец, макар че фискалната дисциплинираност в България също много беше занижена през последните четири години. Важно е да се върнем към това по какъв начин спазвахме фискалните правила оптимално прецизно. Всяко бъдещо разтрошаване на фискалните правила води до това да не може да осигурим през растежа на Брутният вътрешен продукт задоволително сигурност и доверие и в вложителите, и в основаването на този обединен пазар в Европа ", уточни още Каримански.
Икономистът сподели, че българското държавно управление би трябвало деликатно да сътвори политики, които да бъдат следвани и да са в директна взаимосвързаност с бюджета и бюджетните индикатори, което сега липсва.
Каримански разяснява съществуващите в общественото пространство опасения, че Българска народна банка може да бъде лишена от автономия и да бъдат изхарчени освободените й активи след рухването на Валутния ръб. Той изясни, че Българска народна банка ще би трябвало да съблюдава всичко, което е планувано в устава на ЕЦБ и на системата от европейски централни банки, само че си резервира правото да ръководи лични валутни запаси.
По думите му наложителните минимални запаси на Българска народна банка от 12% ще се смъкнат на 1%.
Според него няма нещо, което да може да осуети влизането ни в еврозоната, като посочи обаче, че следва тежка работа, която би трябвало да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и по-късно. " Но не би би трябвало да си слагаме като сериозен приоритет и цел за развиване на страната един инструмент, какъвто е еврото.
Еврото може да се преглежда като инструмент, не като панацея. Той основава благоприятни условия. От нас зависи какъв вид фискална и парична политика ще следваме ", изясни Каримански.
Той разяснява опцията държавното управление да се изкуши да взима повече дълг и да харчи повече, в сравнение с произвеждаме след приемането на еврото, като уточни, че би трябвало да стартира да се мери успеваемостта в обществения бранш.
Любомир Каримански акцентира, че са били заложени неправилни способи на увеличение на приходите в обособени браншове, като това е станало през профилираните закони на всеки един първокачествен разпоредник.
" Притеснително е, че се залагат така наречен обществени бомби. Необходимо е всичко да става през бюджета и то да бъде оценено от позиция на приноса и на резултатите, които има в страната като реализиране на обществени богатства. В обществения бранш системите могат да се трансформират по този начин, че да не се употребява толкоз постоянно думата " съкращения ", означи той.
Според Камирански би трябвало да се прекрати практиката да не се употребяват дейно финансовите разноски и посочи, че ресурсите би трябвало да бъдат картографирани по този начин, че да са оптимално налични за обособените райони. Той посочи, че финансовите разноски би трябвало да се приоритизират, само че да бъдат употребявани, а не държани като буфер, с цел да осъществим трите % недостиг. Каримански посочи, че колкото повече го вършим, толкоз по-трудно ще става във времето. По думите му е " належащо да бъдат вложени в стопанската система и да предразположат бизнеса за вложения. Нужно е и основаване на доверие в вложителите посредством правната система ".
Любомир Каримански засегна и въпроса за нуждата от смяна на еврозоната и на метода, по който тя се ръководи.
Той изясни, че огромна част от страните в еврозоната имат висок външен дълг и недостиг. " Има задълбочена полемика дали в този момент е моментът - при тази политика на Америка и по-слаб $, да се сътвори обединен и интегриран пазар на еврооблигации, с цел да бъдат преструктурирани задълженията на другите страни - да минат от национално на европейско равнище. Фискалната политика в посока на другите задължения на всяка една от страните е изключотелно значима от позиция на дисциплината.
Ние досега сме образец, макар че фискалната дисциплинираност в България също много беше занижена през последните четири години. Важно е да се върнем към това по какъв начин спазвахме фискалните правила оптимално прецизно. Всяко бъдещо разтрошаване на фискалните правила води до това да не може да осигурим през растежа на Брутният вътрешен продукт задоволително сигурност и доверие и в вложителите, и в основаването на този обединен пазар в Европа ", уточни още Каримански.
Икономистът сподели, че българското държавно управление би трябвало деликатно да сътвори политики, които да бъдат следвани и да са в директна взаимосвързаност с бюджета и бюджетните индикатори, което сега липсва.
Каримански разяснява съществуващите в общественото пространство опасения, че Българска народна банка може да бъде лишена от автономия и да бъдат изхарчени освободените й активи след рухването на Валутния ръб. Той изясни, че Българска народна банка ще би трябвало да съблюдава всичко, което е планувано в устава на ЕЦБ и на системата от европейски централни банки, само че си резервира правото да ръководи лични валутни запаси.
По думите му наложителните минимални запаси на Българска народна банка от 12% ще се смъкнат на 1%.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ