Кристалина Георгиева: Еврото не гарантира по-висок жизнен стандарт
Еврото е късмет, само че не и гаранция за разцвет
България е на седмици от формалното приемане на еврото, само че самото участие в Еврозоната не подсигурява автоматизирано по-висок витален стандарт. Това съобщи ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева през днешния ден по време на конференцията " България на прага на еврозоната " в резиденция Бояна.
" Макар приемането на еврото да е значима стъпка, единствено по себе си то не подсигурява по-висок витален стандарт. Сега задачата е да се катапултира икономическият напредък на последващо равнище ", акцентира Георгиева пред европейски водачи и министър-председателя Росен Желязков.
Конференцията е проведена от Министерството на финансите и Българската национална банка като част от акцията за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. В събитието участваха и ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, шефът на Българска народна банка Димитър Радев и еврокомисарят Валдис Домбровскис.
Хърватският опит като ориентир
Управляващият шеф на МВФ уточни опита на Хърватия, последната страна приела еврото през 2023 година, като въодушевяващ образец. Според икономическите разбори, кредитният рейтинг на страната се усъвършенства след приемането на еврото, разноските по заемите спадат, а туристическият бранш бележи растеж с помощта на удобството за европейските туристи.
" България е подготвена за еврото, изключително поради дългогодишния опит с валутния ръб ", увери Георгиева, припомняйки ролята на МВФ в стабилизирането на българската стопанска система в края на 90-те години.
Солидни индикатори, само че застой в конвергенцията
България сега регистрира исторически ниска безработица, растящи действителни приходи и обществен дълг от едвам 24 % от Брутният вътрешен продукт, втори най-нисък в Европейския съюз. Въпреки това страната изостава в темпа на икономическа конвергенция по отношение на други нови членки на Европейски Съюз.
" От 2000 година до момента приходът на глава от популацията се е повишил от под една трета до към две трети от междинното равнище в Съюза, само че това не е задоволително ", уточни Георгиева.
Три основни задания пред България
Управляващият шеф на МВФ очерта стратегически цели за сполучливото последващо десетилетие на България в Еврозоната.
Фискално стягане е първата задача. Георгиева предложи сдържан растеж на обществените заплати за изстудяване на вътрешното търсене, увеличение на пенсионните вноски за ограничение на недостига в пенсионната система и по-целенасочени обществени вложения.
Строг контрол върху финансовата непоклатимост е втората предпочитана задача. " Напрегнатите оценки на недвижимите парцели изискват изключително внимание и могат да наложат в допълнение стягане на макропруденциалната политика ", разяснява Георгиева. Тя напомни, че през 2024 година Българската национална банка вкара уместни ограничения, само че акцентира че институцията би трябвало да бъде подготвена да ги затегне в допълнение при потребност.
Структурни промени и по-добро ръководство са третият основен приоритет. Георгиева акцентира нуждата от активизиране на неизползвания трудов капацитет, привличане на задгранични гении, вложения в обучение и изкуствен интелект, както и създаване на по-силни институции и бистрота.
Гласът на България в Европа
Кристалина Георгиева прикани България да употребява участието в Еврозоната за интензивно присъединяване в оформянето на европейската финансова политика. Тя уточни като приоритет завършването на банковия съюз на Европейски Съюз и основаването на обединен европейски финансов пазар.
" Ако желаеме по-добри условия за започващи компании, нововъведения и напредък, би трябвало да настояваме за обединен европейски финансов пазар ", съобщи ръководещият шеф на МВФ.
Исторически миг
На 1 януари 2026 година България публично ще стане 21-вият член на Еврозоната, тъкмо 19 години след присъединението си към Европейския съюз. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев ще получи право на глас в Управителния съвет на Европейската централна банка, което е знак на пълноправното присъединяване на страната в европейските финансови решения.
България получи финално утвърждение от Съвета на Европейския съюз през юли 2025 година. Обменният курс е избран на 1,95583 лв. за едно евро, което подхожда на настоящия централен курс на лв. във валутния ръб.
България е на седмици от формалното приемане на еврото, само че самото участие в Еврозоната не подсигурява автоматизирано по-висок витален стандарт. Това съобщи ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева през днешния ден по време на конференцията " България на прага на еврозоната " в резиденция Бояна.
" Макар приемането на еврото да е значима стъпка, единствено по себе си то не подсигурява по-висок витален стандарт. Сега задачата е да се катапултира икономическият напредък на последващо равнище ", акцентира Георгиева пред европейски водачи и министър-председателя Росен Желязков.
Конференцията е проведена от Министерството на финансите и Българската национална банка като част от акцията за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. В събитието участваха и ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, шефът на Българска народна банка Димитър Радев и еврокомисарят Валдис Домбровскис.
Хърватският опит като ориентир
Управляващият шеф на МВФ уточни опита на Хърватия, последната страна приела еврото през 2023 година, като въодушевяващ образец. Според икономическите разбори, кредитният рейтинг на страната се усъвършенства след приемането на еврото, разноските по заемите спадат, а туристическият бранш бележи растеж с помощта на удобството за европейските туристи.
" България е подготвена за еврото, изключително поради дългогодишния опит с валутния ръб ", увери Георгиева, припомняйки ролята на МВФ в стабилизирането на българската стопанска система в края на 90-те години.
Солидни индикатори, само че застой в конвергенцията
България сега регистрира исторически ниска безработица, растящи действителни приходи и обществен дълг от едвам 24 % от Брутният вътрешен продукт, втори най-нисък в Европейския съюз. Въпреки това страната изостава в темпа на икономическа конвергенция по отношение на други нови членки на Европейски Съюз.
" От 2000 година до момента приходът на глава от популацията се е повишил от под една трета до към две трети от междинното равнище в Съюза, само че това не е задоволително ", уточни Георгиева.
Три основни задания пред България
Управляващият шеф на МВФ очерта стратегически цели за сполучливото последващо десетилетие на България в Еврозоната.
Фискално стягане е първата задача. Георгиева предложи сдържан растеж на обществените заплати за изстудяване на вътрешното търсене, увеличение на пенсионните вноски за ограничение на недостига в пенсионната система и по-целенасочени обществени вложения.
Строг контрол върху финансовата непоклатимост е втората предпочитана задача. " Напрегнатите оценки на недвижимите парцели изискват изключително внимание и могат да наложат в допълнение стягане на макропруденциалната политика ", разяснява Георгиева. Тя напомни, че през 2024 година Българската национална банка вкара уместни ограничения, само че акцентира че институцията би трябвало да бъде подготвена да ги затегне в допълнение при потребност.
Структурни промени и по-добро ръководство са третият основен приоритет. Георгиева акцентира нуждата от активизиране на неизползвания трудов капацитет, привличане на задгранични гении, вложения в обучение и изкуствен интелект, както и създаване на по-силни институции и бистрота.
Гласът на България в Европа
Кристалина Георгиева прикани България да употребява участието в Еврозоната за интензивно присъединяване в оформянето на европейската финансова политика. Тя уточни като приоритет завършването на банковия съюз на Европейски Съюз и основаването на обединен европейски финансов пазар.
" Ако желаеме по-добри условия за започващи компании, нововъведения и напредък, би трябвало да настояваме за обединен европейски финансов пазар ", съобщи ръководещият шеф на МВФ.
Исторически миг
На 1 януари 2026 година България публично ще стане 21-вият член на Еврозоната, тъкмо 19 години след присъединението си към Европейския съюз. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев ще получи право на глас в Управителния съвет на Европейската централна банка, което е знак на пълноправното присъединяване на страната в европейските финансови решения.
България получи финално утвърждение от Съвета на Европейския съюз през юли 2025 година. Обменният курс е избран на 1,95583 лв. за едно евро, което подхожда на настоящия централен курс на лв. във валутния ръб.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ