Еврото е инструмент, но не е панацеята, която ще ни

Еврото е инструмент, само че не е панацеята, която ще ни избави от всички опасности – това съобщи в студиото на „ Денят стартира “ Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската капиталова банка от 2019 до 2023 година и някогашен министър на районното развиване. Тя разяснява още фискалната дисциплинираност и бюджета за 2026 година в подтекста на присъединението на България към еврозоната.

„ Еврото е една огромна опция. Това е стратегически избор за това къде желаеме да вървим – опцията на българската стопанска система, на нашата страна да пораства, да притегли вложения, да усилваме приходите и да повишим качеството на живот “, сподели тя. По думите ѝ, изборът е напълно в ръцете на страната – дали ще се възползваме от опциите, които еврото ни дава.

Павлова напомни и позицията на ръководителите на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд: „ Както доста ясно Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, и Кристалина Георгиева споделиха – промените би трябвало да продължат. Политиката и воденето на строга фискална дисциплинираност при подготовката на бюджета и при планирането на обществените разноски би трябвало да продължи. Не се отпускайте. “

Според нея началото на осведомителната акция за въвеждането на еврото е било забавено, като първоначално „ взе превес политическото говорене и заиграването със страховете на хората “: „ Но акцията по-късно напредна. Разяснителната акция, която и през медиите и с доста интензивно ваше присъединяване, с тези акции по места и образци, които се дадоха, виждаме едно утешение. Виждаме, че хората, може би, схванаха, че нищо ужасно няма да се случи. “

Павлова уточни, че промяната на валутата няма да заплаши спестяванията и приходите на жителите. „ Цените се усилват със или без еврото. Дали ще имаме валута евро или валута лев, ние и преди сме имали обстановки, в които цените са прекалено високи. Така, че дано не се оправдаваме с еврото. Спекула и злоупотреби е имало постоянно. Въпросът е страната да си е на мястото, да има непоколебим надзор. “

Като образец тя уточни Хърватия, където при въвеждането на еврото страната е реагирала интензивно, наложени са санкции и е основана платформа за сравняване на цените: „ Много е значимо страната да си е на мястото и да има надзор, само че в същия миг контролните органи да не се трансформират в бухалка. Когато имаме изрядни търговци, които имат потребност от помощ, те не би трябвало да бъдат притискани. Процесът е съвместен и изисква баланс. “

Тя добави, че доверието в институциите е ниско, а доверието се губи бързо и се печели доста постепенно и мъчно: „ Влизането в еврозоната не е безплатно. То е вследствие на доста дългогодишни старания, строга фискална политика и дисциплинираност. Благодарение на това влезнахме в чакалнята ERM2. “ Павлова счита, че политическата неустойчивост е забавила процеса, само че влизането в еврозоната е верният стратегически избор за България.

По отношение на бюджета за идната година и недостига Лиляна Павлова разяснява: “Всеки един бюджет би трябвало да бъде зависещ на ясните правила – доходи и разноски. Да, взимаш заеми, когато е належащо, само че ги взимаш с ясното схващане какъв брой взимаш и по какъв начин можеш да ги изплатиш. Дисциплина би трябвало постоянно. При заложен 3% недостиг ние сме на ръба сред непоклатимост и риск. Правителството би трябвало да подсигурява, че тези опасности са управляеми и се следят деликатно.

„ България има 6 месеца да откри политически консенсус и да направи промяната в Антикорупционната комисия. Реформите сигурно не би трябвало да бъдат за персони, а за правила и политики “, сподели още тя.