Българската икономика е скочила с 600% след влизането в ЕС
Евростат: Балканските стопански системи реализираха най-голям напредък в Европейски Съюз
За последните две десетилетия българската стопанска система реализира впечатляващ напредък, който назова вниманието на икономическите анализатори в цяла Европа. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията в страната скочи от 2710 евро през 2004 година на 16 260 евро през 2024 година, което съставлява нарастване от 600 %, заяви БГНЕС, базирайки се на данни на Евростат.
Единствената страна, която съумя да изпревари България по темпове на напредък за този интервал, е Румъния със своите 658 %. Румънската стопанска система набъбна от 2820 евро на глава от популацията през 2004 година до 18 560 евро през 2024 година. Двете балкански страни не са единствените, които демонстрираха такова удивително икономическо развиване след присъединението си към Европейския съюз.
Балтийските тигри на Европа
Страните от Прибалтика също реализираха впечатляващи резултати през последните 20 години. Литва означи растеж от 505 %, Латвия със 436 %, а Естония с 405 % нарастване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
За съпоставяне, междинният напредък на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в целия Европейски съюз за същия интервал възлиза на 188 %, което прави достиженията на някогашните социалистически страни още по-забележителни.
Покупателна дарба
България и Румъния записаха сериозен прогрес и при индикатора за паритет на покупателната дарба. През 2004 година двете страни имаха най-ниските резултати в Европейски Съюз, като бяха 65 % под междинната стойност за съюза.
Две десетилетия по-късно покупателната дарба на България се увеличи доста - от 35 на 66 % от междинното равнище за Европейския съюз. Румъния реализира още по-добри резултати, като индикаторът й доближи 78 %.
Подобрение означиха и другите страни от района. Индексът на покупателната дарба се увеличи от 50 на 88 % в Литва, от 45 на 71 % в Латвия, от 52 на 79 % в Полша и от 56 на 79 % в Естония.
Успехът на европейския план
Тези числа съставляват най-убедителното доказателство за изгодите от участието в Европейския съюз и неговото благотворно въздействие върху стопанските системи на някогашните социалистически страни. Точно преди 21 години, през 2004 година, се състоя едно от най-големите разширявания на съюза със страните от Вишеградската четворка и Прибалтика. Три години по-късно, през 2007 година, към тях се причислиха България и Румъния.
Периодът от 20 години се оказа задоволителен, с цел да се оцени напредъкът на новоприсъединилите се страни, и резултатите в действителност впечатляват. Въпреки че разликите с най-развитите стопански системи в Европейски Съюз към момента съществуват, темповете на догонване демонстрират, че процесът на икономическо доближаване продължава устойчиво.
За последните две десетилетия българската стопанска система реализира впечатляващ напредък, който назова вниманието на икономическите анализатори в цяла Европа. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията в страната скочи от 2710 евро през 2004 година на 16 260 евро през 2024 година, което съставлява нарастване от 600 %, заяви БГНЕС, базирайки се на данни на Евростат.
Единствената страна, която съумя да изпревари България по темпове на напредък за този интервал, е Румъния със своите 658 %. Румънската стопанска система набъбна от 2820 евро на глава от популацията през 2004 година до 18 560 евро през 2024 година. Двете балкански страни не са единствените, които демонстрираха такова удивително икономическо развиване след присъединението си към Европейския съюз.
Балтийските тигри на Европа
Страните от Прибалтика също реализираха впечатляващи резултати през последните 20 години. Литва означи растеж от 505 %, Латвия със 436 %, а Естония с 405 % нарастване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
За съпоставяне, междинният напредък на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в целия Европейски съюз за същия интервал възлиза на 188 %, което прави достиженията на някогашните социалистически страни още по-забележителни.
Покупателна дарба
България и Румъния записаха сериозен прогрес и при индикатора за паритет на покупателната дарба. През 2004 година двете страни имаха най-ниските резултати в Европейски Съюз, като бяха 65 % под междинната стойност за съюза.
Две десетилетия по-късно покупателната дарба на България се увеличи доста - от 35 на 66 % от междинното равнище за Европейския съюз. Румъния реализира още по-добри резултати, като индикаторът й доближи 78 %.
Подобрение означиха и другите страни от района. Индексът на покупателната дарба се увеличи от 50 на 88 % в Литва, от 45 на 71 % в Латвия, от 52 на 79 % в Полша и от 56 на 79 % в Естония.
Успехът на европейския план
Тези числа съставляват най-убедителното доказателство за изгодите от участието в Европейския съюз и неговото благотворно въздействие върху стопанските системи на някогашните социалистически страни. Точно преди 21 години, през 2004 година, се състоя едно от най-големите разширявания на съюза със страните от Вишеградската четворка и Прибалтика. Три години по-късно, през 2007 година, към тях се причислиха България и Румъния.
Периодът от 20 години се оказа задоволителен, с цел да се оцени напредъкът на новоприсъединилите се страни, и резултатите в действителност впечатляват. Въпреки че разликите с най-развитите стопански системи в Европейски Съюз към момента съществуват, темповете на догонване демонстрират, че процесът на икономическо доближаване продължава устойчиво.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ