Живеем кратко, но качествено
Евростат: Българките са на второ място в Европейски Съюз по положително физическо положение
Над 90% от живота на мъжете в България минава без здравословни ограничавания
Животът ни е къс, само че за сметка на това минава в много положително здраве спрямо жителите на останалите страни от Европейския съюз, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. По междинна дълготрайност на живота българите са на последно място в Европейски Съюз. Но в България дамите могат да се радват на положително здраве до навършване приблизително на 68,9 години, а мъжете до 64,5 години.
По отношение на положително здраве българките са на второ място измежду страните от Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат. На първо място са дамите в Малта, които доближават приблизително до 70,3 години без да лимитират интензивността си поради здравословен проблем. Мъжете в България също са в много положително здраве спрямо жителите на другите страни в Европейски Съюз. Само в шест страни от Европейски Съюз мъжете доближават до по-висока възраст без да имат съществени здравословни проблеми, като това са Словения, Ирландия, Гърция, Италия, Кипър, Малта и Швеция.
Данните на Евростат демонстрират, че мъжете са най-зле в Латвия, където се радват на положително здраве единствено до навършване приблизително на 53 години. На второ място са мъжете в Словакия, които са в положително здраве приблизително до 56,6 години, а на трето е Дания с 57,1%. При дамите най-зле са тези в Дания, които са в положително здраве приблизително до 54,6 години, а след тях са дамите в Латвия с 55,4 години и Нидерландия с 56,3 години.
Жена, родена в Дания, може да чака да изживее 65,7% от живота си без никакви ограничавания на интензивността, спрямо 88,5% за жена в България, показват от Евростат. Мъж, роден в Дания, би могъл да чака да изживее 71,8% от живота си без никакви ограничавания на активността, спрямо 91,4% за мъж в България.
Решаващ въпрос е дали спомагателните години живот, добити с увеличеното дългоденствие, се прекарват в положително или неприятно здраве, показват от Евростат. Тъй като предстоящата дълготрайност на живота не е в положение да отговори изцяло на този въпрос, са създадени знаци за предстоящата дълготрайност на здравето, като да вземем за пример години здравословен живот (наричани също предстояща дълготрайност на живота без увреждане). Те се концентрират върху качеството на живот, прекаран в здравословно положение, а не върху количеството живот, измерено посредством предстоящата дълготрайност на живота, показват от Евростат.
Средно за страните от Европейски Съюз боят на годините здравословен живот е 62,8 години за дамите и 62,4 години за мъжете. Това съставлява положително здраве почти за три четвърти (75,4%) и четири пети (80,1%) от общата дълготрайност на живота надлежно за дамите и мъжете. За проучването на Евростат под здравословно положение се схваща положение без ограничаване във действието и без увреждане. Данните са събрани на база измервания за каузи на популацията с и без увреждане. Но от Евростат не съпоставят обществените системи в другите страни от Европейски Съюз и настоящите правила за приемане на уверение за съществуването на здравословно увреждане. Затова данните на Евростат може да са изкривени от прилаганите правила в другите страни от Европейски Съюз.
Средно за страните от Европейски Съюз броят години здравословен живот е 62,8 години за дамите и 62,4 години за мъжете - разликата сред половете е 0,4 години. Очакваната дълготрайност на живота е 84,2 години за дамите и 78,9 години за мъжете, като разликата е 5,3 години. Тъй като разликата сред половете е доста по-малка във връзка с годините на живот в здравословно положение, в сравнение с за общата дълготрайност на живота, множеството от спомагателните години дълготрайност на живота на дамите нормално се изживяват с ограничавания на интензивността. Следователно мъжете са склонни да прекарват по-голям дял (80,1%) от малко по-краткия си живот без ограничавания на интензивността, в сравнение с дамите (75,4%), показват от Евростат.
Очакваният брой години здравословен живот е по-висок за дамите, в сравнение с за мъжете в 19 от страните на Европейски Съюз. България е страната с най-голяма разлика сред годините здравословен живот на дамите и мъжете – 4,4 години. Има единствено още три страни, в които разликата е над три години – Литва, Словения и Полша.
Най-близо до нас са в Латвия
Живеем приблизително 75 години, при 84 годни в Испания
Най-дълъг е животът в Лихтенщайн
В България продължителността на живота е най-кратка.
В България междинната дълготрайност на живота е 75,8 години, демонстрират данни на Евростат. По този индикатор сме на последно място измежду страните от Европейски Съюз и още няколко страни от Европа, за които от Евростат разгласяват данни, като да вземем за пример Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Най-близо до нас по нескончаем живот е Латвия със приблизително 75,9 години, а на трето място е Румъния със 76,6 години. От следените от Евростат страни най-продължителен е животът в Лихтенщайн (средно 84,8 години), Швейцария (84,2 години), Испания (84 години) и Италия (83,8 години). За разлика от данните на Евростат за хора с увреждания, които зависят от разпоредбите на всяка страна за издаване на удостоверения за съществуване на увреждане и мотивацията на хората със здравословни проблеми да получат такова уверение, данните за продължителността на живота са много по-точни.
Жените в България живеят приблизително до 79,6 години, което ги подрежда на последно място в Европейски Съюз. Най-близо до нас са дамите в Унгария с 80,1 години и в Румъния с 80,5 години. Най-дълъг е животът на дамите в Лихтенщайн (средно 87,3 години), Испания (86,7 години), Франция (85,9 години), Швейцария (85,9 години) и Италия (85,8 години).
Мъжете в България живеят приблизително по едвам 72 години, което е със 7,6 години по-малко от дамите, демонстрират данните на Евростат. По-зле от нас са единствено мъжете в Латвия със приблизително 70,8 години, а незабавно пред нас са тези в Литва със 72,5 години и в Румъния със 72,9 години. Най-продължителен е животът на мъжете в Лихтенщайн (средно 82,5 години), а по-късно се подреждат мъжете в Швейцария (82,3 години), Малта (81,8 години), Италия (81,7 години), Швеция (81,7 години), Норвегия (81,6 години) и Испания (81,2 години). Данните демонстрират, че най-продължителен е животът в страни, където хората имат високи приходи и се хранят здравословно.
Родна статистика демонстрира аргументите за напрежението на българите
Почти половин България страда от дефицит на финанси
Над три милиона живеят „ на ръба ”
Близо 45 на 100 от българите нямат пари за почивки
Над 3 млн. българи имат голям финансов проблем и живеят „ на ръба “ на оцеляването. Те са в непрекъснат риск във връзка с парите. Почти половината нямат заделени за неочаквани неотложни разноски. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) към юни тази година. Хората признават, че изрично не могат да посрещнат непредвидени заплащания за неотложен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и други Това значи, че при сходна обстановка би трябвало да прибегнат до заеми от родственици, банки или към бързи заеми.
Близо 45% от семействата или 2,8 млн. души, въобще не могат да си разрешат почивки отвън дома.
Почти 20 на 100 изпитват усложнения по вноски по заеми и заплащане на сметки в точния момент.
Огромен проблем за фамилиите е и обзавеждането на дома. Към 42% не могат да си разрешат промяна на остарялото обзавеждане у дома.
За съпоставяне през предходната 2023г. над 18% от популацията на страната живее в тежки материални и обществени ограничения, показват още от Национален статистически институт. Това значи, че се лишават от най-малко 7 от общо 13 индикатора за водене на заслужен и здравословен живот. Планираните разноски също са голям проблем за огромна част от популацията.
Освен финансите, измежду водещите проблеми на българите са престъпността, имиграцията, околната среда и климатичните промени. Това сочи проучване на Евробарометър при започване на тази година. Според него 2/3 от българите или близо 40 на 100, са директно наранени от безработицата. Цената на живота тормози над 25%. Близо 30 на 100 от сънародниците ни се оплакват от здравните грижи.
Проф. Донка Байчева, диетолог, пред „ Труд news ”: Начинът на хранене не всеки път предопределя продължителността на живот
Здравето в преклонна възраст се дължи и на генетика. Има столетници, претърпели три войни. При проучване на генома им се оказва, че не са живели прелестно, имали си ограничения и недомашно хранене, част от тях към момента пушат лули с необработен тютюн и пият ракийка със салатка. Има и такива от тях, които живеят в центъра на огромните ни градове. Това не са единствено родопчани или хора, живеещи на село. Това към този момент е геномът.
Със сигурност стресът в огромния град и интензивно работещите хора са подложени на доста огромни опасности. На тях се дължи актуалната картина на заболяемостта. Стресът е голям фактор и за повдигане на килограми, и за отключване на автоимунни болести. Но бих споделила, че в огромния град той е водещ и на към 65 години, както са сметнали Евростат, хората умират.
Ние имаме депресии, би трябвало сами да си помогнем, тъй като щастливите хора живеят повече.
Иначе имаме положително опазване на здравето, друга страна в Европейския съюз надали може да се похвали с толкоз елементарен достъп до експерти. Мои съученици в чужбина се връщаха, с цел да се лекуват тук.
При нас доктор експерт е елементарно наличен, там това не може да се случи. Аз съм от лекарско семейство и настоявам, че това е по този начин.
Д-р Любомир Балабански, молекулярен генетик, пред „ Труд news ”: Внезапната гибел при българите е разследване от липса на здравна просвета
Щом Евростат е достигнал до тези заключения очевидно има аргумент. Но това приказва за релативно здрави хора в преклонна възраст, които обаче умират към 70-годишна възраст.
Аз знам за статистика, която дълги години сподели, че България е преди всичко по сърдечно - съдови затруднения, инсулти и инфаркти. Те в множеството случаи са животозастрашаващи и могат да доведат до неочаквана гибел. Това е част от ниската здравна просвета на българите.
България е с най-ниската дълготрайност на живот в Европейския съюз. Така че тази статистика по-скоро е в несъгласие с актуалната. Българите, за жалост, умират рано спрямо връстници в други европейски страни.
Аз написах научна дисертация за столетниците в България. От тази позиция също сме на едно от последните места. Това беше мит за мен, тъй като имах вяра, че у нас има много столетници. Видя се обаче, че в последните години варират едвам сред 250 и 400 души. Оказва се, че действително дребна част от популацията доближава до преклонна възраст, било то столетие или девета декада. Има наклонност повече столетници да се намират в селата. Планинските области имат по-висока периодичност столетници.
Над 90% от живота на мъжете в България минава без здравословни ограничавания
Животът ни е къс, само че за сметка на това минава в много положително здраве спрямо жителите на останалите страни от Европейския съюз, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. По междинна дълготрайност на живота българите са на последно място в Европейски Съюз. Но в България дамите могат да се радват на положително здраве до навършване приблизително на 68,9 години, а мъжете до 64,5 години.
По отношение на положително здраве българките са на второ място измежду страните от Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат. На първо място са дамите в Малта, които доближават приблизително до 70,3 години без да лимитират интензивността си поради здравословен проблем. Мъжете в България също са в много положително здраве спрямо жителите на другите страни в Европейски Съюз. Само в шест страни от Европейски Съюз мъжете доближават до по-висока възраст без да имат съществени здравословни проблеми, като това са Словения, Ирландия, Гърция, Италия, Кипър, Малта и Швеция.
Данните на Евростат демонстрират, че мъжете са най-зле в Латвия, където се радват на положително здраве единствено до навършване приблизително на 53 години. На второ място са мъжете в Словакия, които са в положително здраве приблизително до 56,6 години, а на трето е Дания с 57,1%. При дамите най-зле са тези в Дания, които са в положително здраве приблизително до 54,6 години, а след тях са дамите в Латвия с 55,4 години и Нидерландия с 56,3 години.
Жена, родена в Дания, може да чака да изживее 65,7% от живота си без никакви ограничавания на интензивността, спрямо 88,5% за жена в България, показват от Евростат. Мъж, роден в Дания, би могъл да чака да изживее 71,8% от живота си без никакви ограничавания на активността, спрямо 91,4% за мъж в България.
Решаващ въпрос е дали спомагателните години живот, добити с увеличеното дългоденствие, се прекарват в положително или неприятно здраве, показват от Евростат. Тъй като предстоящата дълготрайност на живота не е в положение да отговори изцяло на този въпрос, са създадени знаци за предстоящата дълготрайност на здравето, като да вземем за пример години здравословен живот (наричани също предстояща дълготрайност на живота без увреждане). Те се концентрират върху качеството на живот, прекаран в здравословно положение, а не върху количеството живот, измерено посредством предстоящата дълготрайност на живота, показват от Евростат.
Средно за страните от Европейски Съюз боят на годините здравословен живот е 62,8 години за дамите и 62,4 години за мъжете. Това съставлява положително здраве почти за три четвърти (75,4%) и четири пети (80,1%) от общата дълготрайност на живота надлежно за дамите и мъжете. За проучването на Евростат под здравословно положение се схваща положение без ограничаване във действието и без увреждане. Данните са събрани на база измервания за каузи на популацията с и без увреждане. Но от Евростат не съпоставят обществените системи в другите страни от Европейски Съюз и настоящите правила за приемане на уверение за съществуването на здравословно увреждане. Затова данните на Евростат може да са изкривени от прилаганите правила в другите страни от Европейски Съюз.
Средно за страните от Европейски Съюз броят години здравословен живот е 62,8 години за дамите и 62,4 години за мъжете - разликата сред половете е 0,4 години. Очакваната дълготрайност на живота е 84,2 години за дамите и 78,9 години за мъжете, като разликата е 5,3 години. Тъй като разликата сред половете е доста по-малка във връзка с годините на живот в здравословно положение, в сравнение с за общата дълготрайност на живота, множеството от спомагателните години дълготрайност на живота на дамите нормално се изживяват с ограничавания на интензивността. Следователно мъжете са склонни да прекарват по-голям дял (80,1%) от малко по-краткия си живот без ограничавания на интензивността, в сравнение с дамите (75,4%), показват от Евростат.
Очакваният брой години здравословен живот е по-висок за дамите, в сравнение с за мъжете в 19 от страните на Европейски Съюз. България е страната с най-голяма разлика сред годините здравословен живот на дамите и мъжете – 4,4 години. Има единствено още три страни, в които разликата е над три години – Литва, Словения и Полша.
Най-близо до нас са в Латвия
Живеем приблизително 75 години, при 84 годни в Испания
Най-дълъг е животът в Лихтенщайн
В България продължителността на живота е най-кратка.
В България междинната дълготрайност на живота е 75,8 години, демонстрират данни на Евростат. По този индикатор сме на последно място измежду страните от Европейски Съюз и още няколко страни от Европа, за които от Евростат разгласяват данни, като да вземем за пример Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Най-близо до нас по нескончаем живот е Латвия със приблизително 75,9 години, а на трето място е Румъния със 76,6 години. От следените от Евростат страни най-продължителен е животът в Лихтенщайн (средно 84,8 години), Швейцария (84,2 години), Испания (84 години) и Италия (83,8 години). За разлика от данните на Евростат за хора с увреждания, които зависят от разпоредбите на всяка страна за издаване на удостоверения за съществуване на увреждане и мотивацията на хората със здравословни проблеми да получат такова уверение, данните за продължителността на живота са много по-точни.
Жените в България живеят приблизително до 79,6 години, което ги подрежда на последно място в Европейски Съюз. Най-близо до нас са дамите в Унгария с 80,1 години и в Румъния с 80,5 години. Най-дълъг е животът на дамите в Лихтенщайн (средно 87,3 години), Испания (86,7 години), Франция (85,9 години), Швейцария (85,9 години) и Италия (85,8 години).
Мъжете в България живеят приблизително по едвам 72 години, което е със 7,6 години по-малко от дамите, демонстрират данните на Евростат. По-зле от нас са единствено мъжете в Латвия със приблизително 70,8 години, а незабавно пред нас са тези в Литва със 72,5 години и в Румъния със 72,9 години. Най-продължителен е животът на мъжете в Лихтенщайн (средно 82,5 години), а по-късно се подреждат мъжете в Швейцария (82,3 години), Малта (81,8 години), Италия (81,7 години), Швеция (81,7 години), Норвегия (81,6 години) и Испания (81,2 години). Данните демонстрират, че най-продължителен е животът в страни, където хората имат високи приходи и се хранят здравословно.
Родна статистика демонстрира аргументите за напрежението на българите
Почти половин България страда от дефицит на финанси
Над три милиона живеят „ на ръба ”
Близо 45 на 100 от българите нямат пари за почивки
Над 3 млн. българи имат голям финансов проблем и живеят „ на ръба “ на оцеляването. Те са в непрекъснат риск във връзка с парите. Почти половината нямат заделени за неочаквани неотложни разноски. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) към юни тази година. Хората признават, че изрично не могат да посрещнат непредвидени заплащания за неотложен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и други Това значи, че при сходна обстановка би трябвало да прибегнат до заеми от родственици, банки или към бързи заеми.
Близо 45% от семействата или 2,8 млн. души, въобще не могат да си разрешат почивки отвън дома.
Почти 20 на 100 изпитват усложнения по вноски по заеми и заплащане на сметки в точния момент.
Огромен проблем за фамилиите е и обзавеждането на дома. Към 42% не могат да си разрешат промяна на остарялото обзавеждане у дома.
За съпоставяне през предходната 2023г. над 18% от популацията на страната живее в тежки материални и обществени ограничения, показват още от Национален статистически институт. Това значи, че се лишават от най-малко 7 от общо 13 индикатора за водене на заслужен и здравословен живот. Планираните разноски също са голям проблем за огромна част от популацията.
Освен финансите, измежду водещите проблеми на българите са престъпността, имиграцията, околната среда и климатичните промени. Това сочи проучване на Евробарометър при започване на тази година. Според него 2/3 от българите или близо 40 на 100, са директно наранени от безработицата. Цената на живота тормози над 25%. Близо 30 на 100 от сънародниците ни се оплакват от здравните грижи.
Проф. Донка Байчева, диетолог, пред „ Труд news ”: Начинът на хранене не всеки път предопределя продължителността на живот
Здравето в преклонна възраст се дължи и на генетика. Има столетници, претърпели три войни. При проучване на генома им се оказва, че не са живели прелестно, имали си ограничения и недомашно хранене, част от тях към момента пушат лули с необработен тютюн и пият ракийка със салатка. Има и такива от тях, които живеят в центъра на огромните ни градове. Това не са единствено родопчани или хора, живеещи на село. Това към този момент е геномът.
Със сигурност стресът в огромния град и интензивно работещите хора са подложени на доста огромни опасности. На тях се дължи актуалната картина на заболяемостта. Стресът е голям фактор и за повдигане на килограми, и за отключване на автоимунни болести. Но бих споделила, че в огромния град той е водещ и на към 65 години, както са сметнали Евростат, хората умират.
Ние имаме депресии, би трябвало сами да си помогнем, тъй като щастливите хора живеят повече.
Иначе имаме положително опазване на здравето, друга страна в Европейския съюз надали може да се похвали с толкоз елементарен достъп до експерти. Мои съученици в чужбина се връщаха, с цел да се лекуват тук.
При нас доктор експерт е елементарно наличен, там това не може да се случи. Аз съм от лекарско семейство и настоявам, че това е по този начин.
Д-р Любомир Балабански, молекулярен генетик, пред „ Труд news ”: Внезапната гибел при българите е разследване от липса на здравна просвета
Щом Евростат е достигнал до тези заключения очевидно има аргумент. Но това приказва за релативно здрави хора в преклонна възраст, които обаче умират към 70-годишна възраст.
Аз знам за статистика, която дълги години сподели, че България е преди всичко по сърдечно - съдови затруднения, инсулти и инфаркти. Те в множеството случаи са животозастрашаващи и могат да доведат до неочаквана гибел. Това е част от ниската здравна просвета на българите.
България е с най-ниската дълготрайност на живот в Европейския съюз. Така че тази статистика по-скоро е в несъгласие с актуалната. Българите, за жалост, умират рано спрямо връстници в други европейски страни.
Аз написах научна дисертация за столетниците в България. От тази позиция също сме на едно от последните места. Това беше мит за мен, тъй като имах вяра, че у нас има много столетници. Видя се обаче, че в последните години варират едвам сред 250 и 400 души. Оказва се, че действително дребна част от популацията доближава до преклонна възраст, било то столетие или девета декада. Има наклонност повече столетници да се намират в селата. Планинските области имат по-висока периодичност столетници.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ