Пандемията от самота в Европа: Българите стават все по-самотни с напредване на възрастта
Европейците могат да чакат да станат по-самотни с напредването на възрастта, само че американците могат да се сблъскат с най-голямото си обществено мъртвило в средата на живота, демонстрират нови проучвания.
Самотата се обрисува като главен проблем за публичното здраве, който покачва риска от всичко - от меланхолия и диабет вид 2 до деменция и инсулт. Но постоянно се счита за проблем, засягащ доста младите и доста старите, като популацията на междинна възраст от време на време се подценява.
За новото изследване откривателите мерят равнищата на самотност на повече от 64 000 души на възраст от 50 до 90 години в 29 страни, множеството от които в Европа. Те употребяват канара за самотност, която регистрира какъв брой постоянно хората усещат, че им липсва другарство, че са изоставени или обществено изолирани.
Хората на междинна възраст и по-възрастните са били най-самотните в Кипър и Гърция, съгласно изследване, оповестено в списанието Aging & Mental Health. Най-малко самотни са били в Дания, Швейцария и Австрия.
В другите страни хората са склонни да стават по-самотни с придвижване на възрастта – само че какъв брой по-самотни зависи от това къде живеят, като тези в България и Латвия означават най-голямо нарастване с възрастта.
Във всички възрасти самотата е била обвързвана с липса на работа и липса на брак, меланхолия или неприятно здраве, само че какъв брой значими са били тези фактори, зависи от страната и възрастовата група.
В Съединените щати, да вземем за пример, оставането без работа е било тясно обвързвано със самотата в междинната възраст. Това е единствената страна, в която хората на междинна възраст се усещаха по-самотни от по-старите генерации. (Същата наклонност се появи в Холандия, само че отчетът означи ограничавания на данните, които вършат тази връзка по-малко сигурна.)
„ Сигнал за търсене на повече връзки “
Разликите сред страните и възрастовите групи допускат, че самотата не е просто естествена последица от остаряването – тя евентуално е обвързвана с по-широки обществени фактори като работа и условия за грижи, споделиха откривателите.
„ Нашите открития демонстрират, че самотата не е проблем единствено в края на живота “, сподели в изказване Естебан Калво, декан на Universidad Mayor в Чили и старши създател на проучването. „ Универсалният метод няма да реши този международен проблем. "
Докладът има няколко ограничавания, по-специално че данните са събрани преди пандемията от COVID-19 и че равнищата на отговор са ниски в някои страни, което значи, че констатациите може да не са изцяло представителни.
Освен това не открива факторите, които съгласно него са свързани със самотата. Един човек може да е разведен, овдовял или в никакъв случай да не е женен, да вземем за пример, до момента в който безработно лице може да бъде или безработно, или пенсионирано – и тези разлики могат да имат огромно значение.
„ Някои неща, които не са безусловно толкоз използвани... Всеки в последна сметка губи сътрудник “, сподели Катерина Маури, старши откривател в Брюкселския институт за обществени и демографски проучвания към Свободния университет в Брюксел (VUB), пред Euronews Health.
Но поради връзките сред самотата, здравните резултати и качеството на живот, това е тематика, която съгласно нея заслужава повече внимание – за хора от всички възрасти.
„ Самотата е нещо, което е част от живота ни, само че става проблематично, когато е хронично, когато води до меланхолия “, сподели Маури, който не е взел участие в новото изследване.
Самотата „ е малко като апетит “, сподели тя, служейки като „ сигнал за търсене на повече връзки “.
Източник " Труд "
