Русия, Унгария, Италия - кои са важните избори в Европа през 2018 г.
Европейците едвам си отдъхнаха от изборния маратон през 2017 година и скоро след началото на новата 2018 година огромна част от континента се готви за нови избори.
Някои от най-влиятелните играчи в Европа влизат в деяние. Руският президент Владимир Путин и унгарският министър председател Виктор Орбан ще се борят за преизбиране, до момента в който някогашният министър-председател Сивлио Берлускони води акция, с цел да върне партията си във властта в Италия.
Сайтът " Политико " обобщава какво да чакаме от идните избори през 2018 година
Президентски избори в Чехия – 12-13 януари
Провокативният Милош Земан се надява да завоюва още един мандат, откакто стана първият директно определен чешки президент през 2013 година Ако той завоюва и в случай че неговият доближен Андрей Бабиш успее да образува устойчиво държавно управление като министър председател, Европейската комисия евентуално ще срещне компликации в опитите да се споразумее с Прага по въпроси като имиграцията и контрола на оръжията.
Най-сериозният съперник на Земан е Иржи Драхош, някогашен ръководител на Чешката академия на науките. Според скорошно изследване Земан евентуално ще завоюва първия тур, само че и двамата ще получат по 45% от гласовете на балотажа.
Парламентарни избори в Италия – 4 март
Италия ще избира нови членове на двете камари на Народното събрание през март и за пръв път ще приложи новия противоречив изборен закон, който дава преимущество на обединенията по отношение на самостоятелните партии. Законът бе остро подложен на критика от популисткото придвижване " Пет звезди ", което отхвърля да взе участие в съюзи с обичайните партии. Според социологически изследвания " Пет звезди " може да стане най-силната партия, а ръководещата Демократическа партия губи поддръжка.
Експерти обаче са на мнение, че в случай че изследванията са правилни, новата система няма да успее да създаде явен победител, което значи, че ще се стигне до познатите политически пазарлъци, с цел да се избегне застой.
Президентски избори в Русия – 18 март
Руският президент Владимир Путин желае да завоюва следващ мандат като президент. Той е на власт към този момент в продължение на 18 години или като президент, или като министър председател. Одобрението за Путин надвишава 80% и той е на път да се трансформира в най-дълго управлявалия съветски водач от властването на руския деспот Йосиф Сталин.
Неговият главен политически противник Алексей Навални няма да бъде позволен до присъединяване в изборите, защото е осъждан.
© Reuters
Владимир Путин
Друг съперник на Путин е Ксения Собчак, телевизионна водеща от партия " Гражданска самодейност ". Около нея се разшумя още през септември. Тогава вестник " Ведомости " цитира неназовани източници от президентската работа, съгласно които Кремъл търсел " женски спаринг сътрудник " на президента Владимир Путин за идните избори. Опозицията гневно подлага на критика Путин в машинация поради кандидатурата на Собчек, а Навални я упрекна, че координира дейностите си с Кремъл.
Парламентарни избори в Унгария – пролетта на 2018 година
Макар точната дата към момента да не е избрана, има едно ясно нещо – партията на премиера Виктор Орбан се радва на огромна преднина по отношение на противниците си. " Фидес " се надява да си върне болшинството от две трети в Народното събрание, което й е належащо, с цел да прави конституционни промени, откакто загуби така наречен супер-мнозинство през 2015 година За да го реализира, Орбан стартира акция и оттатък границите на страната в опит да притегли унгарските жители от прилежащите страни.
Най-големият противник на " Фидес " е крайнодясната " Йобик ", която се пробва да се разграничи от крайните си позиции с наближаването на изборите.
Общи избори в Швеция – 9 септември
Премиерът социалдемократ Стефан Льовен се надява да завоюва нов мандат, а съгласно изследвания неговата партия към този момент води. Коалиционните му сътрудници от Зелената партия обаче са рисково покрай 4-процентния предел за влизане в Народното събрание. Ако Зелените съумеят, Социалдемократите ще би трябвало да си търсят нов сътрудник.
Местни избори в Полша – в края на 2018 година
Управляващата партия Право и правдивост съумя да прокара противоречиви изборни промени в долната камара на Народното събрание. Според опозицията измененията целят да подкрепят успеха на партията на идните избори, до момента в който ръководещите настояват, че те са нужни, с цел да създадат системата по-прозрачна.
Изборните промени са измежду няколкото оферти на Право и правдивост, които наред със правосъдната промяна, накараха Европейската комисия да задейства процеса по използване на член 7 от Договора за Европейски Съюз, който може да лиши Полша от правото й а глас в съюза.
Други идни избори в Европа:
Президентски избори в Кипър – 28 януари
Президентски избори във Финландия – 28 януари
Словенски парламентарни избори – към юли
Парламентарни избори в Латвия – 6 октомври
Общи избори в Люксембург – 17 октомври
Ирландски президентски избори – към ноември
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (723)
Някои от най-влиятелните играчи в Европа влизат в деяние. Руският президент Владимир Путин и унгарският министър председател Виктор Орбан ще се борят за преизбиране, до момента в който някогашният министър-председател Сивлио Берлускони води акция, с цел да върне партията си във властта в Италия.
Сайтът " Политико " обобщава какво да чакаме от идните избори през 2018 година
Президентски избори в Чехия – 12-13 януари
Провокативният Милош Земан се надява да завоюва още един мандат, откакто стана първият директно определен чешки президент през 2013 година Ако той завоюва и в случай че неговият доближен Андрей Бабиш успее да образува устойчиво държавно управление като министър председател, Европейската комисия евентуално ще срещне компликации в опитите да се споразумее с Прага по въпроси като имиграцията и контрола на оръжията.
Най-сериозният съперник на Земан е Иржи Драхош, някогашен ръководител на Чешката академия на науките. Според скорошно изследване Земан евентуално ще завоюва първия тур, само че и двамата ще получат по 45% от гласовете на балотажа.
Парламентарни избори в Италия – 4 март
Италия ще избира нови членове на двете камари на Народното събрание през март и за пръв път ще приложи новия противоречив изборен закон, който дава преимущество на обединенията по отношение на самостоятелните партии. Законът бе остро подложен на критика от популисткото придвижване " Пет звезди ", което отхвърля да взе участие в съюзи с обичайните партии. Според социологически изследвания " Пет звезди " може да стане най-силната партия, а ръководещата Демократическа партия губи поддръжка.
Експерти обаче са на мнение, че в случай че изследванията са правилни, новата система няма да успее да създаде явен победител, което значи, че ще се стигне до познатите политически пазарлъци, с цел да се избегне застой.
Президентски избори в Русия – 18 март
Руският президент Владимир Путин желае да завоюва следващ мандат като президент. Той е на власт към този момент в продължение на 18 години или като президент, или като министър председател. Одобрението за Путин надвишава 80% и той е на път да се трансформира в най-дълго управлявалия съветски водач от властването на руския деспот Йосиф Сталин.
Неговият главен политически противник Алексей Навални няма да бъде позволен до присъединяване в изборите, защото е осъждан.
© Reuters
Владимир Путин
Друг съперник на Путин е Ксения Собчак, телевизионна водеща от партия " Гражданска самодейност ". Около нея се разшумя още през септември. Тогава вестник " Ведомости " цитира неназовани източници от президентската работа, съгласно които Кремъл търсел " женски спаринг сътрудник " на президента Владимир Путин за идните избори. Опозицията гневно подлага на критика Путин в машинация поради кандидатурата на Собчек, а Навални я упрекна, че координира дейностите си с Кремъл.
Парламентарни избори в Унгария – пролетта на 2018 година
Макар точната дата към момента да не е избрана, има едно ясно нещо – партията на премиера Виктор Орбан се радва на огромна преднина по отношение на противниците си. " Фидес " се надява да си върне болшинството от две трети в Народното събрание, което й е належащо, с цел да прави конституционни промени, откакто загуби така наречен супер-мнозинство през 2015 година За да го реализира, Орбан стартира акция и оттатък границите на страната в опит да притегли унгарските жители от прилежащите страни.
Най-големият противник на " Фидес " е крайнодясната " Йобик ", която се пробва да се разграничи от крайните си позиции с наближаването на изборите.
Общи избори в Швеция – 9 септември
Премиерът социалдемократ Стефан Льовен се надява да завоюва нов мандат, а съгласно изследвания неговата партия към този момент води. Коалиционните му сътрудници от Зелената партия обаче са рисково покрай 4-процентния предел за влизане в Народното събрание. Ако Зелените съумеят, Социалдемократите ще би трябвало да си търсят нов сътрудник.
Местни избори в Полша – в края на 2018 година
Управляващата партия Право и правдивост съумя да прокара противоречиви изборни промени в долната камара на Народното събрание. Според опозицията измененията целят да подкрепят успеха на партията на идните избори, до момента в който ръководещите настояват, че те са нужни, с цел да създадат системата по-прозрачна.
Изборните промени са измежду няколкото оферти на Право и правдивост, които наред със правосъдната промяна, накараха Европейската комисия да задейства процеса по използване на член 7 от Договора за Европейски Съюз, който може да лиши Полша от правото й а глас в съюза.
Други идни избори в Европа:
Президентски избори в Кипър – 28 януари
Президентски избори във Финландия – 28 януари
Словенски парламентарни избори – към юли
Парламентарни избори в Латвия – 6 октомври
Общи избори в Люксембург – 17 октомври
Ирландски президентски избори – към ноември
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (723)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ