Европейският шампион с Франция от 1984 г. Луис Фернандес говори

Европейският първенец с Франция от 1984 година Луис Фернандес приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по RING. Той е испанец по рождение, само че е легенда на „ петлите “. Животът му е обвързван и с Пари Сен Жермен, където играе сполучливо, а по-късно на два пъти е треньор на отбора. Предлагаме акценти от изявлението с Луис Фернандес.

- Мосю Фернандес, в България се срещнахте с Христо Стоичков. От къде се познавате и какви са връзките ви?
- През нашите кариери пътищата ни са се кръстосвали, несъмнено. Бях треньор на Пари Сен Жермен, когато елиминирахме Барселона след реванша на " Парк де Пренс ". Тогава отпред на „ Барса “ беше славният Кройф, а това, между другото, е обичаният ми треньор. Тогава Стоичков играеше там. Още от това време пазим положително другарство посред ни. Винаги съм го харесвал като футболист. Имаше страховит темперамент и беше огромна персона. Искаше ми се да бъда треньор на Стоичков, само че...

- Били сте негов противник, когато към този момент бяхте треньор в Испания. Вкарвал ли ви е голове?
- Не си припомням добре. Но за всеки един треньор да си има работа със Стоичков като противник не беше лека задача. С неговия темперамент и силата, с която преодоляваше противниците. Със своите изяви той остави забележима диря в света на футбола.

- Във вашата кариера имате мачове против България. Помните ли ги?
- Имам един неприятен спомен с тима на Франция против България, когато Костадинов вкара победния гол за вас в последната минута. Но имам и добър спомен с Пари Сен Жермен, когато елиминирахме един български тим Локомотив (София). Във времето България постоянно е имала реномирани футболисти, с които е било наслаждение да се срещаме.

- По ваше време във френското състезание играха Георги Димитров и Пламен Марков. Помните ли ги? Какви са усещанията ви?
- Да, за Димитров си припомням добре. По това време много играчи минаваха. Димитров впечатляваше в Сент Етиен, за Марков в Метц мога да кажа същото. Българските футболисти постоянно са били ценени. Във Франция те са обичани, тъй като това бяха технични футболисти.

- Един от най-славните мачове на България е успеха с 2:1 над Франция на „ Парк де Пренс “. Къде гледахте мача?
- Бях на трибуните. Настъпи тишина. Трудно търпима тишина. Първо бяхме победени вкъщи от Израел, а след това и от България. Но в последна сметка тези загуби се оказаха потребни за нас, тъй като през 1998 година станахме международни първенци. Научихме си добре урока, че би трябвало да почитаме противниците си. По това време отборът на Франция живееше с обаянието на Платини. И въпросните загуби и неточности помогнаха доста на френския футбол, с цел да не бъдат повтаряни още веднъж. Затова и тръгнахме нагоре.

Снимки: Imago