Брюксел не трябва да плаща милиарди евро на Либия заради мигрантите
Европейският съюз би трябвало да спре да дава средства на Либия за ръководство на миграцията и за образование на бреговата защита заради продължаващото там нарушение на човешките права на мигранти и лица, търсещи леговище. За това настояха евродепутати по време на спор на комисията по цивилен свободи с представители на Европейската комисия, Фронтекс, Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците, Съвета на Европа и неправителствени организации.
Либийският военачалник Халифа Хафтар изиска от Брюксел великански суми. Само по този начин можел да бъде спрян бежанският поток. Тогава Хафтар съобщи, че напъните на Европейски Съюз да спре бежанския поток още на южната граница на Либия щели да костват 20 - 25 милиарда $ за интервала сред 2020 и 2025 година и обоснова голямата сума с огромната трудност на задачата. Преобладаващият вакуум на властта в Либия беше провокиран от рухването на някогашния дълготраен началник Муамар Кадафи през 2011 година Оттогава безчет страни в спора водят война между тях и държавното управление на националното единение на Файез ал Сарадж се счита за прекомерно едва, с цел да приключи гражданската война. Халифа Хафтар управлява огромна част от юг и изток, където е подсилен от особено образуван парламент.
Мнозинството от членовете на Екологичен потенциал настояха, че Либия не е „ сигурна страна “ за спасяването на хора по море, и желаеха съдействието с либийската брегова защита да бъде прекъснато. Повечето от представителите признаха провокациите, пред които са изправени страните на първа линия, приемащи множеството от мигрантите и лицата, търсещи леговище, които бягат от Либия, а точно Италия и Малта, и подчертаха, че общата европейска система за леговище би трябвало да бъде пренастроена с акцент върху солидарността сред страните членки и спазването на интернационалното законодателство. Други настояха, че страните членки имат право да пазят своите граници, изключително в изискванията на здравна рецесия, каквато е актуалната. Бяха отправени и рецензии към затварянето на пристанищата заради пандемията от COVID-19 и оставянето на хората да се удавят, което не може да бъде решение.
Според Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците обстановката с правата на индивида в Либия е извънредно комплицирана в подтекста на засилените военни дейности там, рецесията, подбудена от ковид, и огромния брой стопански мигранти, бежанци и вътрешно разселени лица, нуждаещи се от материална и филантропична помощ. Около 1500 души остават в центровете за задържане в неприемливи условия, случайните арестувания не престават да се организират и схемите за преселване на най-уязвимите хора в прилежащите страни са прекъснати.
От началото на годината, 3277 души са пристигнали в Италия по море, а 1135 - в Малта. На 1 април бе открита военноморската интервенция на Европейски Съюз „ Ирини “, която е продължение на интервенция „ София “, с акцент върху налагането на оръжейното ембарго в Либия в опит да способства за усмиряване на ситуацията в страната.
Либийският военачалник Халифа Хафтар изиска от Брюксел великански суми. Само по този начин можел да бъде спрян бежанският поток. Тогава Хафтар съобщи, че напъните на Европейски Съюз да спре бежанския поток още на южната граница на Либия щели да костват 20 - 25 милиарда $ за интервала сред 2020 и 2025 година и обоснова голямата сума с огромната трудност на задачата. Преобладаващият вакуум на властта в Либия беше провокиран от рухването на някогашния дълготраен началник Муамар Кадафи през 2011 година Оттогава безчет страни в спора водят война между тях и държавното управление на националното единение на Файез ал Сарадж се счита за прекомерно едва, с цел да приключи гражданската война. Халифа Хафтар управлява огромна част от юг и изток, където е подсилен от особено образуван парламент.
Мнозинството от членовете на Екологичен потенциал настояха, че Либия не е „ сигурна страна “ за спасяването на хора по море, и желаеха съдействието с либийската брегова защита да бъде прекъснато. Повечето от представителите признаха провокациите, пред които са изправени страните на първа линия, приемащи множеството от мигрантите и лицата, търсещи леговище, които бягат от Либия, а точно Италия и Малта, и подчертаха, че общата европейска система за леговище би трябвало да бъде пренастроена с акцент върху солидарността сред страните членки и спазването на интернационалното законодателство. Други настояха, че страните членки имат право да пазят своите граници, изключително в изискванията на здравна рецесия, каквато е актуалната. Бяха отправени и рецензии към затварянето на пристанищата заради пандемията от COVID-19 и оставянето на хората да се удавят, което не може да бъде решение.
Според Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците обстановката с правата на индивида в Либия е извънредно комплицирана в подтекста на засилените военни дейности там, рецесията, подбудена от ковид, и огромния брой стопански мигранти, бежанци и вътрешно разселени лица, нуждаещи се от материална и филантропична помощ. Около 1500 души остават в центровете за задържане в неприемливи условия, случайните арестувания не престават да се организират и схемите за преселване на най-уязвимите хора в прилежащите страни са прекъснати.
От началото на годината, 3277 души са пристигнали в Италия по море, а 1135 - в Малта. На 1 април бе открита военноморската интервенция на Европейски Съюз „ Ирини “, която е продължение на интервенция „ София “, с акцент върху налагането на оръжейното ембарго в Либия в опит да способства за усмиряване на ситуацията в страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ