ЕС трябва да разполага с повече пари за реакция при кризи
Европейският съюз би трябвало да разполага с финансовите средства, с цел да се оправя с провокации като ковид и миграцията, обявиха депутати в пленарен спор за бюджета. Дискусията в Европейският парламент на 10 март бе отдадена на предлагането на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел за размера и структурата на дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, което не получи поддръжка от държавните ръководители в Европейски Съюз на срещата им на 20-21 февруари.
Мишел съобщи пред депутатите, че ще продължи консултациите с страните членки, с цел да направи оценка „ по кое време ще е допустимо да се върнем за нова среща на върха “ и се ангажира да поддържа директен контакт с Парламента по тематиката. Повечето депутатите обаче дефинираха предлагането на Шарл Мишел като незадоволително амбициозно и показаха, че актуалните провокации демонстрират, че Европа се нуждае от бюджет, който ѝ разрешава да работи и да осъществя упованията на жителите.
Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия), член на преговорния екип на Парламента за дълготрайния бюджет, съобщи: „ Вероятно е добре, че Съветът не реализира съглашение. Европейският парламент нямаше да може да утвърди съглашение, което влиза в несъгласие с ползите на жителите. Лидерите на Европейски Съюз излизат с красиви думи и цели, само че когато се стигне до подкрепянето на тези цели с финансови запаси, те не го вършат “.
Лидерът на групата на С&Д в Парламента Ираче Гарсия Перес (Испания) съобщи: „ За предпочитане е да няма съглашение (за бюджета на Европейски Съюз - бел. ред.), в сравнение с да има неприятно съглашение “.
Европа би трябвало да разполага с инструмент за дейности
Депутатите акцентираха, че актуалните провокации изискват Европа да има финансов потенциал за намирането на общи решения.
Лидерът на групата „ Обнови Европа “ Дачиан Чолош (Румъния) съобщи, че дълготрайният бюджет може да помогне за облекчение на резултата от ковид върху бизнеса: „ Европейският бюджет би трябвало да изиграе ролята си на капиталов лост, който да задвижи още веднъж стопанската система “.
Чолош уточни също по този начин по отношение на рецесията на гръцко-турската граница: „ Нашата политика за сигурност на границите и взаимност значи, че (Агенцията на Европейски Съюз за граничен контрол) Фронтекс се нуждае от задоволително запаси и от бюджет, който основава условия за същинска взаимност на терен “.
Председателят на бюджетната комисия Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) се разгласи против намаляването на средствата за защита и за проучвания: „ Ако има област, в която Европейски Съюз би трябвало да влага, това е в нашето споделено бъдеще. Ние в действителност би трябвало да се концентрираме върху нововъведенията. “
Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), която също е член на преговорния екип на Парламента, съобщи: „ Изправени пред климатичното предизвикателство, демографското предизвикателство, цифровото предизвикателство и интернационалното предизвикателство, нашият отговор би трябвало да бъде повече Европа: тази Европа, която може да реши рецесията на нашите граници, която може да откри решение против ковид “. Според нея Европейски Съюз би трябвало да бъде квалифициран да реагира и на рецесии, които не могат да бъдат планувани все още: „ Трябва да бъдем наясно, че през идващите седем години ще зародят нови непредвидени провокации и Европа не може да каже както през 2007-2008 година, че не сме подготвени “.
Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия), който е различен член на екипа на Парламента за договаряния за бюджета, означи, че икономическата обстановка е сериозна и страните в Европейски Съюз би трябвало да създадат всичко допустимо да реализират съглашение: „ Изправени сме пред нова икономическа рецесия и всички тези националистически борби не могат да бъдат водени “.
Неизпълнени обещания
Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) напомни, че през юни 2019 година Европейският съвет одобри стратегическа стратегия, в която разгласи като цели ефикасния надзор върху външните граници, сигурността на жителите, укрепването на единния пазар и постигането на самостоятелност в цифровата област. Въпреки това предлагането на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел планува двуцифрени процентни съкращения за организацията на Европейски Съюз за гранична защита, вътрешна сигурност, стратегиите за обединен пазар и „ Цифрова Европа “.
„ Предложението на Шарл Мишел не зачита обещанията на Европейския съвет. Нашият отговор би трябвало да бъде не “, съобщи Мурешан.
Йенс Гайер (С&Д, Германия) също посочи непоследователността на посланията на европейските водачи: „ От години следим едно и също. В неделя в речи (лидерите на страните в ЕС) желаят по-добра отбрана на границите, повече средства за климат, за обща отбранителна политика и така нататък В понеделник страните не са подготвени да обезпечат парите. До вторник всичко, за което се приказва, е какъв брой зле са нещата в случай, че Европейски Съюз не може да реши проблемите “.
Мишел съобщи пред депутатите, че ще продължи консултациите с страните членки, с цел да направи оценка „ по кое време ще е допустимо да се върнем за нова среща на върха “ и се ангажира да поддържа директен контакт с Парламента по тематиката. Повечето депутатите обаче дефинираха предлагането на Шарл Мишел като незадоволително амбициозно и показаха, че актуалните провокации демонстрират, че Европа се нуждае от бюджет, който ѝ разрешава да работи и да осъществя упованията на жителите.
Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия), член на преговорния екип на Парламента за дълготрайния бюджет, съобщи: „ Вероятно е добре, че Съветът не реализира съглашение. Европейският парламент нямаше да може да утвърди съглашение, което влиза в несъгласие с ползите на жителите. Лидерите на Европейски Съюз излизат с красиви думи и цели, само че когато се стигне до подкрепянето на тези цели с финансови запаси, те не го вършат “.
Лидерът на групата на С&Д в Парламента Ираче Гарсия Перес (Испания) съобщи: „ За предпочитане е да няма съглашение (за бюджета на Европейски Съюз - бел. ред.), в сравнение с да има неприятно съглашение “.
Европа би трябвало да разполага с инструмент за дейности
Депутатите акцентираха, че актуалните провокации изискват Европа да има финансов потенциал за намирането на общи решения.
Лидерът на групата „ Обнови Европа “ Дачиан Чолош (Румъния) съобщи, че дълготрайният бюджет може да помогне за облекчение на резултата от ковид върху бизнеса: „ Европейският бюджет би трябвало да изиграе ролята си на капиталов лост, който да задвижи още веднъж стопанската система “.
Чолош уточни също по този начин по отношение на рецесията на гръцко-турската граница: „ Нашата политика за сигурност на границите и взаимност значи, че (Агенцията на Европейски Съюз за граничен контрол) Фронтекс се нуждае от задоволително запаси и от бюджет, който основава условия за същинска взаимност на терен “.
Председателят на бюджетната комисия Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) се разгласи против намаляването на средствата за защита и за проучвания: „ Ако има област, в която Европейски Съюз би трябвало да влага, това е в нашето споделено бъдеще. Ние в действителност би трябвало да се концентрираме върху нововъведенията. “
Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), която също е член на преговорния екип на Парламента, съобщи: „ Изправени пред климатичното предизвикателство, демографското предизвикателство, цифровото предизвикателство и интернационалното предизвикателство, нашият отговор би трябвало да бъде повече Европа: тази Европа, която може да реши рецесията на нашите граници, която може да откри решение против ковид “. Според нея Европейски Съюз би трябвало да бъде квалифициран да реагира и на рецесии, които не могат да бъдат планувани все още: „ Трябва да бъдем наясно, че през идващите седем години ще зародят нови непредвидени провокации и Европа не може да каже както през 2007-2008 година, че не сме подготвени “.
Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия), който е различен член на екипа на Парламента за договаряния за бюджета, означи, че икономическата обстановка е сериозна и страните в Европейски Съюз би трябвало да създадат всичко допустимо да реализират съглашение: „ Изправени сме пред нова икономическа рецесия и всички тези националистически борби не могат да бъдат водени “.
Неизпълнени обещания
Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) напомни, че през юни 2019 година Европейският съвет одобри стратегическа стратегия, в която разгласи като цели ефикасния надзор върху външните граници, сигурността на жителите, укрепването на единния пазар и постигането на самостоятелност в цифровата област. Въпреки това предлагането на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел планува двуцифрени процентни съкращения за организацията на Европейски Съюз за гранична защита, вътрешна сигурност, стратегиите за обединен пазар и „ Цифрова Европа “.
„ Предложението на Шарл Мишел не зачита обещанията на Европейския съвет. Нашият отговор би трябвало да бъде не “, съобщи Мурешан.
Йенс Гайер (С&Д, Германия) също посочи непоследователността на посланията на европейските водачи: „ От години следим едно и също. В неделя в речи (лидерите на страните в ЕС) желаят по-добра отбрана на границите, повече средства за климат, за обща отбранителна политика и така нататък В понеделник страните не са подготвени да обезпечат парите. До вторник всичко, за което се приказва, е какъв брой зле са нещата в случай, че Европейски Съюз не може да реши проблемите “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ