Откъде Брюксел ще намери 2 трлн. евро?
Европейският съюз би трябвало да обезпечи задоволително бюджетни средства, с цел да осъществя проектите си за възобновяване от рецесията, обявиха евродепутатите в пленарен спор. В центъра на полемиката с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел бяха вероятностите за реализиране на единодушие сред страните членки по отношение на бюджета на Европейски Съюз за 2021-2027 година и проектите за възобновяване на срещата на върха на 17-18 юли. Европейската комисия предлага финансов пакет от близо 2 трлн. евро за подкрепяне на засегнатите от ковид райони и браншове и слагане на основите на устойчива, цифрова Европа.
Мишел изясни на евродепутатите, че ще излезе с предложение за съглашение до края на седмицата, само че в това време означи, че съществуват обилни разлики в позициите: “Впечатленията ми след този тур съвещания са, че не сме завършили с договарянията и остава още доста работа”.
Заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович акцентира потребността от съдействие сред Европейския парламент, Съвета и Комисията и изрази вяра, че на среща по-късно денем сред ръководителите на институциите и немския канцлер Ангела Меркел, която оглавява ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, ще бъдат положени основите на компромис.
Много изказали се депутати подчертаха, че съглашение сред държавните ръководители, което не обезпечава задоволително финансиране, няма да получи утвърждение в Парламента. Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) изрази паника, че Европейският съвет изолира Парламента от договарянията. “Не можем да се съгласим с Вас, тъй като Вие ще предложите по-малък бюджет за един Европейски съюз, който би трябвало да прави повече”, се обърна той към Шарл Мишел.
Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) възрази против концепцията, че страните членки ще би трябвало да извършват макроикономически условия, с цел да получават финансиране за възобновяване: “Ние знаем какво значат бюджетните ограничавания, какъв брой тежко те засягат служащите, по какъв начин се отразява орязването на обществените разноски. Просто не можем да си позволим да се върнем към тези политики”.
Много от изказалите се в дебата настояха за съглашение по отношение на нови източници на средства в европейския бюджет. “Няма да се задоволим единствено с налог върху пластмасовите боклуци ", съобщи Валери Айер (Обнови Европа, Франция), която е измежду докладчиците на Парламента за ресурсите в бюджета. Според нея бремето за погашение на безвъзмездните средства от фонда за възобновяване не би трябвало да се стоварва върху бъдещите генерации. “Нека натоварим компании като Гугъл, Apple, Фейсбук и Amazon, дано натоварим мултинационални компании с нападателни данъчни практики и огромните замърсители ".
Депутатите приканиха държавните ръководители да имат поради мащаба на провокациите пред Европа. “Хората се плашат от размера (на пакета - бел. ред.), само че, почтено казано, приказваме за 1,5% от Брутният вътрешен продукт за три години в случай, че чакаме криза от 9-10% от БВП”, означи Филип Ламбертс (Зелени/ЕСА, Белгия). Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия) посочи климата и върховенството на закона като цели на Европейски Съюз и прикани: “Не позволявайте подправени взаимни отстъпки в ущърб на климата и демокрацията”.
Председателят на бюджетната комисия Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) акцентира, че европейските институции би трябвало да се стремят да понижат несигурносттаза бизнеса и хората в тези сложни времена: “Всички институции са призвани да дадат най-хубавото от себе си, с цел да избегнат институционална обсада. Такава обсада единствено би съдействала за неналичието на подтик към социално-икономическо възстановяване”.
“Европейският съвет би трябвало да се захване с работата”, прикани Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), един от докладчиците на Парламента за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз. Тя посочи смисъла на това, което се разисква: “Фондът за възобновяване е основен за излизането на Европа от рецесията. Многогодишната финансова рамка е основна за бъдещето на идващото поколение”.
Мишел изясни на евродепутатите, че ще излезе с предложение за съглашение до края на седмицата, само че в това време означи, че съществуват обилни разлики в позициите: “Впечатленията ми след този тур съвещания са, че не сме завършили с договарянията и остава още доста работа”.
Заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович акцентира потребността от съдействие сред Европейския парламент, Съвета и Комисията и изрази вяра, че на среща по-късно денем сред ръководителите на институциите и немския канцлер Ангела Меркел, която оглавява ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, ще бъдат положени основите на компромис.
Много изказали се депутати подчертаха, че съглашение сред държавните ръководители, което не обезпечава задоволително финансиране, няма да получи утвърждение в Парламента. Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) изрази паника, че Европейският съвет изолира Парламента от договарянията. “Не можем да се съгласим с Вас, тъй като Вие ще предложите по-малък бюджет за един Европейски съюз, който би трябвало да прави повече”, се обърна той към Шарл Мишел.
Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) възрази против концепцията, че страните членки ще би трябвало да извършват макроикономически условия, с цел да получават финансиране за възобновяване: “Ние знаем какво значат бюджетните ограничавания, какъв брой тежко те засягат служащите, по какъв начин се отразява орязването на обществените разноски. Просто не можем да си позволим да се върнем към тези политики”.
Много от изказалите се в дебата настояха за съглашение по отношение на нови източници на средства в европейския бюджет. “Няма да се задоволим единствено с налог върху пластмасовите боклуци ", съобщи Валери Айер (Обнови Европа, Франция), която е измежду докладчиците на Парламента за ресурсите в бюджета. Според нея бремето за погашение на безвъзмездните средства от фонда за възобновяване не би трябвало да се стоварва върху бъдещите генерации. “Нека натоварим компании като Гугъл, Apple, Фейсбук и Amazon, дано натоварим мултинационални компании с нападателни данъчни практики и огромните замърсители ".
Депутатите приканиха държавните ръководители да имат поради мащаба на провокациите пред Европа. “Хората се плашат от размера (на пакета - бел. ред.), само че, почтено казано, приказваме за 1,5% от Брутният вътрешен продукт за три години в случай, че чакаме криза от 9-10% от БВП”, означи Филип Ламбертс (Зелени/ЕСА, Белгия). Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия) посочи климата и върховенството на закона като цели на Европейски Съюз и прикани: “Не позволявайте подправени взаимни отстъпки в ущърб на климата и демокрацията”.
Председателят на бюджетната комисия Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) акцентира, че европейските институции би трябвало да се стремят да понижат несигурносттаза бизнеса и хората в тези сложни времена: “Всички институции са призвани да дадат най-хубавото от себе си, с цел да избегнат институционална обсада. Такава обсада единствено би съдействала за неналичието на подтик към социално-икономическо възстановяване”.
“Европейският съвет би трябвало да се захване с работата”, прикани Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), един от докладчиците на Парламента за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз. Тя посочи смисъла на това, което се разисква: “Фондът за възобновяване е основен за излизането на Европа от рецесията. Многогодишната финансова рамка е основна за бъдещето на идващото поколение”.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ