Европейският съюз смята да лиши Централна и Източна Европа от

Европейският съюз счита да лиши Централна и Източна Европа от 35.5 милиарда евро, орязвайки съществено средствата за доближаване на страни като Полша, Унгария и Чехия, за сметка на по-щедро финансиране за Гърция, Италия и Испания.

Промените в кохезионната политика, оповестени от Европейската комисия, са най-значимата и спорна част от бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Общите средства за доближаване са 330 милиарда евро.

Полша, която е най-големият бенефициент на кохезионния фонд, е най-засегната от бюджетните съкращения. Финансирането на страната е орязано с 23% до 64.4 милиарда евро, което е с 19.5 милиарда евро по-малко спрямо полученото за интервала 2014-2020 година

Полски министри дефинираха съкращенията като " изцяло несправедливи ", а управляващите във Варшава " сигурно няма да се съгласят " с предложенията на Европейски Съюз, оповестяват полски медии.

Унгария, Чехия, Естония и Литва са изправени пред 24% понижения на евросредствата, което е оптимално допустимото ограничаване. Без тези ограничавания парите за някои балтийски страни щяха да бъдат орязани с 45%. Страни като Хърватия и Словения получават с 5.5% и 9.2% по-малко.

Финансирането на южните страни, наранени от финансовата рецесия, няма да бъде нямалявано или ще се усили, даже и да се понижи общият бюджет за доближаване. Парите за Испания се усилват с 5% до 34 милиарда евро, тези за Гърция нарастват с 8% до 19.2 милиарда евро, а за Италия - с 6.4% до 38.6 милиарда евро. Рим и Мадрид са вторият и третия максимален бенефициент на общите средства за доближаване.

Балтийските страни и Вишеградската четворка губят общо към 37 милиарда евро за идващия бюджетен интервал, до момента в който южните страни Португалия, Испания, Италия, Гърция и Кипър ще получат с 3.7 милиарда евро повече.

България и Румъния са единствените две страни от Източна Европа, които ще получат по-голямо от актуалното финансиране. Парите за страната ни се усилват с 0.7 милиарда евро (8%) до 8.9 милиарда евро, а средствата за северната ни съседка нарастват с 2 милиарда евро (също 8%) до 27.2 милиарда евро.

Колко действително губи Източна Европа?

Ако се има поради полученото на глава от популацията, Източна Европа надалеч не наподобява толкоз ощетена. Напротив, страните от някогашния соцлагер остават едни от най-големите получатели на средствата за доближаване.

Балтийските страни Естония (2203 евро), Латвия (2182 евро) и Литва 1931 евро ще получат над 3 пъти повече от Италия (636 евро) и към 3 пъти повече от Испания (732 евро) за всеки собствен жител. Същото важи за Словакия (2173 евро), Хърватия (2100 евро) и Унгария (1830 евро).

Задлъжнялата и проблематична Гърция ще получи по 1780 евро за всеки собствен гражданин. Полша ще може да се възползва от 1700 евро на човек, Чехия - от 1687 евро, а Словения получава по над 1500 евро. На всеки жител на България се падат по 1248 евро, а на всеки румънец - по 1373 евро.

Предложените от Европейска комисия промени приключват практиката за разпределение на парите за доближаване единствено съгласно Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Сред новите индикатори, от които зависи финансирането, са безработицата измежду младежите, равнищата на обучение, имиграцията сред 2014 година и 2017 година и въглеродните излъчвания.

Според Брюксел измененията не са наказателна мярка за лишаване на евросредства, а отразяват икономическия прогрес, реализиран от източните страни, които станаха членки на Европейски Съюз след 2004 година /money.bg