Европейският съюз се опитва да затегне правилата и да реши

Европейският съюз се пробва да затегне разпоредбите и да реши казуса с противозаконните мигранти, които остават в страните-членки. Европейските държавни управления са изложени на мощен напън от крайнодесните партии и са подготвени да поддържат по-строги ограничения.    Ключов миг в новите проекти за ограничение на незаконните мигранти е основаването на центрове за връщане отвън Европейски Съюз, където ще бъдат изпращани хората, чиито молби за леговище са били отхвърлени.   Предвиждат се и по-строги санкции за мигранти, които отхвърлят да изоставен европейска територия, в това число по-дълги интервали на задържане.   Друг детайл от новата политика е връщането на мигранти в страни, които не са техните страни на генезис, само че които Европа смята за " безвредни ".   България остава настрана от дебата за изнесените центрове и продължава да е най-вече директна страна за незаконните мигранти. Официалната ѝ позиция е, че би трябвало да бъде обезпечена по-широка опция за страните да подхващат ограничения за връщане на мигранти при съблюдаване на човешките права.    " България смята, че при изискванията на мощен миграционен напън следва да бъде приета по-широка опция за страните да подхващат ограничения за връщане на мигранти, когато това е належащо за отбраната на националната сигурност и публичния ред ", съобщи преди дни министърът на правораздаването Георги Георгиев по време на неофициална конференция на министрите на правораздаването на Съвета на Европа (СЕ), която се организира в Страсбург.   Според дипломатически източници не се чака България да възрази по какъвто и да е метод на стягането на разпоредбите. Kъм момента няма сондажи дали България би могла да употребява изнесени центрове.    През ноември тази година стана ясно, чемежду страните членки на Европейския съюз, защото сме измежду най-засегнатите от миграционен напън страни в границите на Европейски Съюз.    Освен България, същата опция получават Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша, се споделя в известие на Европейската комисия.    Тези страни могат да изискат цялостно или отчасти освобождение от задължението за банкет на мигранти и от финансовото присъединяване, планувано в новия Пакт за леговище и миграция, който влиза в действие през юни 2026 година, обясниха от Европейска комисия.   Центрове в Африка     Австрийското държавно управление обмисля да взе участие в директни лагери за бежанци в Африка, демонстрира документ за вътрешно прилагане, с който разполага вестник Der Standart.   Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер удостовери информацията на конференция, акцентирайки, че " от няколко години има потребност “ да се основат попътни центрове за краткотрайно настаняване отвън Европа и да се извършват процедури за даване на леговище отвън европейския континент.   Това обаче може да се случи " единствено малко по малко “, сподели Карнер.    Условието е " да доразвием европейските правила, тъй че това да бъде допустимо “, означи той.   Според " Стандард “ от държавния документ излиза наяве, че " директни центрове " ще бъдат основани в Уганда или в Руанда. Те са замислени като междинна стъпка, когато не е допустимо незабавното репатриране на кандидадите за леговище с отхвърлени молби.   Документът обрисува проекти за настаняване на лица с правно обвързващи заповеди за връщане в " партньорска страна “, до момента в който депортирането им в страната им на генезис стане допустимо.   Сътрудничество с Нидерландия   Австрийското държавното управление е в тясна съгласуваност с други държави-членки на Европейски Съюз по въпроса – в това число Нидерландия, Германия и Дания.   Нидерландия разгласи сходен модел за " директни хъбове “ в съдействие с Уганда в края на октомври.    Гърция също разгласи, че има интерес към сходна опция.    Основата са проектите на Европейски Съюз   С двустранните диалози Австрия евентуално се приготвя за използването на настоящите проекти от Европейската комисия. През март Комисията показа предложение за нова регулация на депортирането под формата на правилник за връщане. Според това предложение, трети страни, с които съответната държава-членка на Европейски Съюз е сключила съглашение, също ще имат право на депортиране – даже в случай че съответното лице няма връзка с тази страна.   Това е стъпка, против която Комисията се разгласи още през 2018 година, защото видя риск хора да бъдат депортирани в страни, където са изправени пред мъчения, нечовешко отношение или гонене. Под напън от голям брой държави-членки, в този момент се следи смяна в политическата парадигма с проектите за " директен център “.    От средата на 2026 година задачата е фрапантно да се усили процентът на връщане, който сега е 20 % в целия Европейски Съюз за отхвърлени търсещи леговище. Дали това е осъществимо обаче зависи от националните и европейските висши съдилища.    Към днешна дата всички те са спрели сходни депортации.   Самата Уганда сега е дом на най-големия брой бежанци от всички африкански страни: съвсем два милиона, най-вече от Южен Судан и Демократична република Конго. В същото време страната се ръководи автократично. Самата Австрия е предоставила протекция или позволения за престояване по филантропични аргументи в 60% от всички решения за леговище на хора от Уганда през последните 10 години.   Други страни също са обмисляли този модел.   
Още по тематиката
23 юли 2025 12:54 Англия се е опитвала в продължение на години да разпореди процедурите за леговище на Руанда – план, който се провали политически и правно и струваше към 800 милиона евро.    Италия е основала центрове за депортиране в Албания, на които след голям брой правосъдни решения е позволено да действат единствено в лимитирана степен.   Човешките права    Организациите за правата на индивида и специалистите по миграция предизвестяват, че сходни модели съставляват обилни опасности – от нарушавания на правата на индивида до систематични злоупотреби.    Освен това вложенията в европейските системи за леговище постоянно са по-ефективни. В отворено писмо през септември над 200 организации, в това число Amnesty International, подлагаха на критика проектите на Европейската комисия.   Агенцията на Европейски Съюз за главните права изисква сходни центрове да не бъдат " беззаконни пространства " при никакви условия и да бъдат обект на строги, самостоятелни механизми за мониторинг. Както вътрешният документ на австрийското държавно управление, по този начин и планът на Европейски Съюз обаче оставят въпроси без отговор в това отношение. Документът обаче допуска, че държавното управление към този момент планува чувствителни въпроси: в него се показва, че оборудванията би трябвало да бъдат " отворени “ и че страната сътрудник би трябвало да се ангажира със стандартите за правата на индивида.

Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Никола Лалов, Mediapool.bg, България;  Il Sole 24 Ore, Италия, Der Standart (Австрия).