В какво ще инвестира Фондът за справедлив преход?
Европейският съюз се е заел да реализира нулеви чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година - цел, която е в основата на Европейския зелен пакт за битка против промените в климата. Преходът към стопанска система, която не зависи от изкопаеми горива и замърсяващи промишлености, ще бъде предизвикателство за някои райони в Европейски Съюз, измежду които и България.
През март 2018 година Европейският парламент прикани за построяването на фонд за поддръжка на справедливия преход в енергийния бранш. В позиция, призната на 15 юли, комисията по районно развиване в Европарламента изиска по-голям бюджет за Фонда за обективен преход и разширение на неговия обсег. Депутатите считат, че той би трябвало да влага в дребни предприятия, в това число в туризма, в възобновяване на транспортната инфраструктура, в планове против енергийната беднотия и в разчистване и възобновяване на региони за рандеман на горива.
Според първичното бюджетно предложение на Европейската комисия, оповестено през януари, Фондът за обективен преход трябваше да включва 7,5 милиарда евро. По-късно Европейската комисия предложи фондът да се усили до 40 милиарда евро като част от обновено предложение, импортирано през май. По-късно обаче държавните глави на страните членки понижиха средствата на Фонда до 17,5 милиарда евро в границите на договорката за дългогодишния бюджет, реализирана през юли. Европейският парламент ще гласоподава по предлагането на пленарната сесия през септември.
Приетият в парламентарната комисия текст предлага 1% от средствата да бъдат заделени за острови, различен 1% - за извънредно отдалечени райони. Освен това се предлага подучване на страните, които най-бързо осъществят прехода, като те ще могат да разчитат на спомагателни средства.
Фондът ще влага в индустриални вложения в дребни и междинни предприятия, научни проучвания и нововъведения, внедряване на технологии за чиста сила на допустима цена, понижаване на излъчванията, енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници, цифровизация и цифрова съгласуваност, възобновяване и рехабилитация на земи, планове за смяна на използването на обекти, кръгова стопанска система (намаляване на отпадъците, успеваемост на ресурсите, повторна приложимост, ремонт и рециклиране), повишение на квалификацията и преквалификация на служащи и подпомагане на търсещите работа.
Всички страни членки ще имат достъп до финансиране, само че акцентът ще бъде върху районите, които са изправени пред най-големи провокации: райони, които употребяват интензивно изкопаеми горива (въглища, торф и шистов газ). Благосъстоянието на страната също ще бъде взето поради.
През март 2018 година Европейският парламент прикани за построяването на фонд за поддръжка на справедливия преход в енергийния бранш. В позиция, призната на 15 юли, комисията по районно развиване в Европарламента изиска по-голям бюджет за Фонда за обективен преход и разширение на неговия обсег. Депутатите считат, че той би трябвало да влага в дребни предприятия, в това число в туризма, в възобновяване на транспортната инфраструктура, в планове против енергийната беднотия и в разчистване и възобновяване на региони за рандеман на горива.
Според първичното бюджетно предложение на Европейската комисия, оповестено през януари, Фондът за обективен преход трябваше да включва 7,5 милиарда евро. По-късно Европейската комисия предложи фондът да се усили до 40 милиарда евро като част от обновено предложение, импортирано през май. По-късно обаче държавните глави на страните членки понижиха средствата на Фонда до 17,5 милиарда евро в границите на договорката за дългогодишния бюджет, реализирана през юли. Европейският парламент ще гласоподава по предлагането на пленарната сесия през септември.
Приетият в парламентарната комисия текст предлага 1% от средствата да бъдат заделени за острови, различен 1% - за извънредно отдалечени райони. Освен това се предлага подучване на страните, които най-бързо осъществят прехода, като те ще могат да разчитат на спомагателни средства.
Фондът ще влага в индустриални вложения в дребни и междинни предприятия, научни проучвания и нововъведения, внедряване на технологии за чиста сила на допустима цена, понижаване на излъчванията, енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници, цифровизация и цифрова съгласуваност, възобновяване и рехабилитация на земи, планове за смяна на използването на обекти, кръгова стопанска система (намаляване на отпадъците, успеваемост на ресурсите, повторна приложимост, ремонт и рециклиране), повишение на квалификацията и преквалификация на служащи и подпомагане на търсещите работа.
Всички страни членки ще имат достъп до финансиране, само че акцентът ще бъде върху районите, които са изправени пред най-големи провокации: райони, които употребяват интензивно изкопаеми горива (въглища, торф и шистов газ). Благосъстоянието на страната също ще бъде взето поради.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ