Защо ЕС въздигна Украйна и обиди Грузия
Европейският съюз публично даде на Украйна и Молдова статут на кандидатки за участие в Европейски Съюз, само че отхвърли същото на Грузия, обещавайки тежки диалози. Какво място заема съветската спецоперация в Украйна в този диалог сред Запада и Тбилиси, като се има поради, че самите грузински управляващи упрекват управляващите в Киев за техния европейски неуспех?
„ Европейският съвет реши да даде на Украйна и Молдова статут на кандидат-членка на Европейски Съюз “, написа в „ Туитър “ ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел „ от коридорите “ на срещата на високо ниво на Европейски Съюз.
Европейският съвет, който включва водачите на страните от Европейски Съюз (президент и премиери), е последният орган по въпроса за европейската интеграция. По-рано Европейската комисия, която ръководи брюкселската администрация, и Европейският парламент приканиха за даване на Киев и Кишинев на купата „ кандидат-член “.
Имаше минимална възможност управляващите на една от европейските страни да се възпротивят на Европейския съвет, изключително откакто толкоз доста страни - от Естония до Италия - към този момент бяха декларирали, че вероятността за пълноценно влизане в Европейски Съюз, най-малко за Украйна, към момента е извънредно надалеч. Но в последна сметка даже унгарският евроскептик Виктор Орбан, който има най-хладните връзки и с Киев, и с Брюксел, не наложи несъгласие.
Вместо това Орбан настоя Босна и Херцеговина също да получи статут на претендент, тъй като, в противен случай, има доста топли връзки с водача на локалните сърби Милорад Додик. Но заради изключително тежката политическа обстановка в БиХ тази самодейност не мина – също като самодейността за предоставяне на статут на претендент на Грузия, която беше препоръчана от самата Грузия.
Тбилиси и Кишинев се засуетиха незабавно след Киев, където видяха в спецоперацията на въоръжените сили на РФ предлог да се одобряват в Европейски Съюз по ускорена процедура. Ако на Киев беше казано „ да “, това би изкупило съвсем всичко за президента Владимир Зеленски: можете да унищожите страната с 95% - до Лвов, само че останалите 5% ще осъществен своята „ европейска фантазия “. До през вчерашния ден изглеждаше изцяло неосъществимо - само че Зеленски го взе и го направи! С помощта на въоръжените сили на РФ, несъмнено.
Но няма " ускорена процедура " - с цел да се причисли към Европейския съюз, претендентът би трябвало да дава отговор на много строгите критерии от Копенхаген. Украйна няма да се преценява с тях доста, доста дълго време - и в действителност нищо няма да се промени нито за нея, нито за Европейски Съюз.
Премиерът на Албания Еди Рама се изрече много изчерпателно по тази тематика и той знае защо приказва: „ Северна Македония е претендент от 17 години, в случай че не се неистина, Албания от 9 години. Приветстваме Украйна, добре е да получиш статут на претендент. Но се надявам, че народът на Украйна няма да си прави огромни илюзии за това.”
Между другото, той въпреки всичко бърка: не на 17, а на 18 години. И 17 години са за Турция, в случай че броим от деня на началото на договарянията за присъединение (Украйна към момента не е достигнала тази точка), а в случай че от момента на общо утвърдената кандидатура - 35 години.
Всъщност по тази причина даже евроскептиците унгарци не стачкуваха против предоставяне на статут на претендент на Киев. Русия не би трябвало да се интересува от извънредно далечните европейски вероятности на Украйна, стига главното се обясни: коя част от Украйна ще кандидатства публично за участие в Европейски Съюз след седмица, месец, година? Това се взема решение не в Европейски Съюз, а в Кремъл и съветския Генерален щаб, само че към този момент, наподобява, няма дефинитивно решение.
Ако приказваме за вероятностите за разширение на Европейския съюз като нещо единствено по себе си, за Русия е още по-интересно за какво е отхвърлен статут на грузинците, които също доста се стараеха. Освен това авансово беше ясно, че ще им откажат: френският президент Еманюел Макрон неотдавна сподели, че Грузия, за разлика от Украйна и Молдова, е „ на друго място “ освен „ географски “, само че и „ геополитически “.
Що се отнася до географията, тя е ясна – Грузия няма обща граница с Европейски Съюз и не се чака. Но що се отнася до „ геополитиката “, намекът излезе непрогледен: какво тъкмо се има поради?
Грузинското държавно управление упорства, че предлагането не е проработило заради недоволството на Украйна. Отношенията сред страните внезапно охладняха тъй като управляващите в Киев се надяваха, че Тбилиси ще отвори втори фронт против Русия някъде в Южна Осетия, само че Грузия, по-рано победена от Русия, даже не стартира да постанова стопански наказания, защото самата Русия няма да усети нищо, само че дребна Грузия - много.
Като обект на обвиняванията си грузинският министър председател Иракли Гарибашвили отделя ръководителя на фракцията на ръководещата партия на Украйна „ Слуга на народа “ Давид Арахамия, който неотдавна пътува до Съединени американски щати и Европа. Самият Арахамия отхвърля това (включително обстоятелството, че се е мотал из Европа), а в Съединените щати той, съгласно него, „ обосновава концепцията, че господин Иванишвили е олигарх на проруски клан, който има марионетно държавно управление, излага грузинския народ, който желае да влезе в Европа. “
Бидзина Иванишвили е най-богатият човек в Грузия и създател на ръководещата партия " Грузинска фантазия ". А водачът на „ марионетното държавно управление “ - Гарибашвили, сякаш е главният провинен, че не е въвлякъл страната си си във война с нуклеарна мощ.
Тази битка добре илюстрира равнището на връзките сред страните, само че не дава отговор на поставения въпрос: за какво европейците наскърбиха грузинците. Същият Макрон в коридорите на срещата сподели, че Тбилиси ще получи статут на претендент, когато отговори на „ предпочитаните въпроси на Европейската комисия “. Отново нищо не е ясно - като се изключи че диалогът ще бъде сложен.
Статусът на претендента е орден, въпреки и пластмасов, само че въпреки всичко насърчителен. В случая с Украйна насърчението е персонално за Зеленски (всъщност цялата европейска история се изчерпва с това) и взеха решение да не предизвикват държавното управление на Грузия.
Може да наподобява, че въпросът е единствено в глобите, само че е малко евентуално. Молдова също не наложи наказания против Руската федерация - почти по същите аргументи като Грузия. Процесът на отвод от всичко съветско там в този момент протича по друг метод, да вземем за пример посредством възбрана за лъчение на съветски телевизионни канали и други ограничения, само че в Тбилиси всички тези ограничения бяха въведени от дълго време – там даже няма публични дипломатически връзки с Москва.
Географията, сходно на нерешените териториални спорове, също е слаб мотив, най-малко от правна позиция. Кипър стана пълновръстен член на Европейския съюз, макар че северната част на острова беше окупирана от Турция. В същото време от Кипър до Турция са 75 километра, до Сирия към 100 км, а до Европа – доста повече.
Най-вероятно отговорът е елементарен: за публично поощрение грузинските управляващи ще би трябвало да подхващат някои промени, които да улеснят живота на клиентелата на Съединените щати и част от европейския хайлайф - партията Обединено национално придвижване, обвързвана с Михаил Саакашвили, който в този момент е в грузински затвор. Може би ще изискат освобождението на самия Саакашвили, който има авторитетни другари в Европейски Съюз, само че надали публично. Ако стане публично, ще наподобява прекалено много като интервенция в правосъдната система на самостоятелни страни, тъй че публично ще се изискват единствено промени.
Европейската комисия непрекъснато упорства за такива промени от грузинските управляващи - и те нормално отстъпват, какъвто беше казусът да вземем за пример с конституционната изборна промяна, ясно съобразена с ползите на Оперативно-наблюдателно дело.
Проблемът е, че тези промени не бяха задоволителни, с цел да се върнат на власт поддръжниците на Саакашвили - прекалено много хора помниха с неприятно президентството му. Но тази обстановка теоретично може да бъде изменена - и тогава Грузия още веднъж ще бъде управлявана от партията на войната против Русия, следствията от която за нея могат да бъдат доста тъжни. Примерът с Украйна ясно демонстрира това.
Така се затвори политическият кръг: както и да е дефинирано настояването за промени, в последна сметка те са ориентирани към изостряне на борбата сред Грузия и Русия, чак до война.
Малко евентуално е всички в Европейския съвет като един да изхождат точно от това. Дори не е несъмнено, че по принцип изхождат от това в Европейския съюз, а не да вземем за пример в Съединени американски щати, където Арахамия към момента се скита и където са най-безкомпромисно настроени към Русия.
Именно във Вашингтон министър председателят Гарибашвили най-вероятно ще би трябвало да търси източника на външнополитическите си неуспехи. А не в Украйна, раздувайки по този начин политическата индивидуалност на страната с неявяване на суверенитет – тук-там той е „ денацифициран “, а на други е предаден в откуп на страните-спонсори на Киев.
Промяната в това съответствие през идващите дни, седмици, месеци не зависи по никакъв метод от това дали Украйна е формален кандидат-член на Европейски Съюз или не. Но това ще бъде поучително за Грузия, която в този момент би трябвало да реши дали да играе тези игри със Запада или да живее независимо и (тук Макрон е прав) да изхожда от географията си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Европейският съвет реши да даде на Украйна и Молдова статут на кандидат-членка на Европейски Съюз “, написа в „ Туитър “ ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел „ от коридорите “ на срещата на високо ниво на Европейски Съюз.
Европейският съвет, който включва водачите на страните от Европейски Съюз (президент и премиери), е последният орган по въпроса за европейската интеграция. По-рано Европейската комисия, която ръководи брюкселската администрация, и Европейският парламент приканиха за даване на Киев и Кишинев на купата „ кандидат-член “.
Имаше минимална възможност управляващите на една от европейските страни да се възпротивят на Европейския съвет, изключително откакто толкоз доста страни - от Естония до Италия - към този момент бяха декларирали, че вероятността за пълноценно влизане в Европейски Съюз, най-малко за Украйна, към момента е извънредно надалеч. Но в последна сметка даже унгарският евроскептик Виктор Орбан, който има най-хладните връзки и с Киев, и с Брюксел, не наложи несъгласие.
Вместо това Орбан настоя Босна и Херцеговина също да получи статут на претендент, тъй като, в противен случай, има доста топли връзки с водача на локалните сърби Милорад Додик. Но заради изключително тежката политическа обстановка в БиХ тази самодейност не мина – също като самодейността за предоставяне на статут на претендент на Грузия, която беше препоръчана от самата Грузия.
Тбилиси и Кишинев се засуетиха незабавно след Киев, където видяха в спецоперацията на въоръжените сили на РФ предлог да се одобряват в Европейски Съюз по ускорена процедура. Ако на Киев беше казано „ да “, това би изкупило съвсем всичко за президента Владимир Зеленски: можете да унищожите страната с 95% - до Лвов, само че останалите 5% ще осъществен своята „ европейска фантазия “. До през вчерашния ден изглеждаше изцяло неосъществимо - само че Зеленски го взе и го направи! С помощта на въоръжените сили на РФ, несъмнено.
Но няма " ускорена процедура " - с цел да се причисли към Европейския съюз, претендентът би трябвало да дава отговор на много строгите критерии от Копенхаген. Украйна няма да се преценява с тях доста, доста дълго време - и в действителност нищо няма да се промени нито за нея, нито за Европейски Съюз.
Премиерът на Албания Еди Рама се изрече много изчерпателно по тази тематика и той знае защо приказва: „ Северна Македония е претендент от 17 години, в случай че не се неистина, Албания от 9 години. Приветстваме Украйна, добре е да получиш статут на претендент. Но се надявам, че народът на Украйна няма да си прави огромни илюзии за това.”
Между другото, той въпреки всичко бърка: не на 17, а на 18 години. И 17 години са за Турция, в случай че броим от деня на началото на договарянията за присъединение (Украйна към момента не е достигнала тази точка), а в случай че от момента на общо утвърдената кандидатура - 35 години.
Всъщност по тази причина даже евроскептиците унгарци не стачкуваха против предоставяне на статут на претендент на Киев. Русия не би трябвало да се интересува от извънредно далечните европейски вероятности на Украйна, стига главното се обясни: коя част от Украйна ще кандидатства публично за участие в Европейски Съюз след седмица, месец, година? Това се взема решение не в Европейски Съюз, а в Кремъл и съветския Генерален щаб, само че към този момент, наподобява, няма дефинитивно решение.
Ако приказваме за вероятностите за разширение на Европейския съюз като нещо единствено по себе си, за Русия е още по-интересно за какво е отхвърлен статут на грузинците, които също доста се стараеха. Освен това авансово беше ясно, че ще им откажат: френският президент Еманюел Макрон неотдавна сподели, че Грузия, за разлика от Украйна и Молдова, е „ на друго място “ освен „ географски “, само че и „ геополитически “.
Що се отнася до географията, тя е ясна – Грузия няма обща граница с Европейски Съюз и не се чака. Но що се отнася до „ геополитиката “, намекът излезе непрогледен: какво тъкмо се има поради?
Грузинското държавно управление упорства, че предлагането не е проработило заради недоволството на Украйна. Отношенията сред страните внезапно охладняха тъй като управляващите в Киев се надяваха, че Тбилиси ще отвори втори фронт против Русия някъде в Южна Осетия, само че Грузия, по-рано победена от Русия, даже не стартира да постанова стопански наказания, защото самата Русия няма да усети нищо, само че дребна Грузия - много.
Като обект на обвиняванията си грузинският министър председател Иракли Гарибашвили отделя ръководителя на фракцията на ръководещата партия на Украйна „ Слуга на народа “ Давид Арахамия, който неотдавна пътува до Съединени американски щати и Европа. Самият Арахамия отхвърля това (включително обстоятелството, че се е мотал из Европа), а в Съединените щати той, съгласно него, „ обосновава концепцията, че господин Иванишвили е олигарх на проруски клан, който има марионетно държавно управление, излага грузинския народ, който желае да влезе в Европа. “
Бидзина Иванишвили е най-богатият човек в Грузия и създател на ръководещата партия " Грузинска фантазия ". А водачът на „ марионетното държавно управление “ - Гарибашвили, сякаш е главният провинен, че не е въвлякъл страната си си във война с нуклеарна мощ.
Тази битка добре илюстрира равнището на връзките сред страните, само че не дава отговор на поставения въпрос: за какво европейците наскърбиха грузинците. Същият Макрон в коридорите на срещата сподели, че Тбилиси ще получи статут на претендент, когато отговори на „ предпочитаните въпроси на Европейската комисия “. Отново нищо не е ясно - като се изключи че диалогът ще бъде сложен.
Статусът на претендента е орден, въпреки и пластмасов, само че въпреки всичко насърчителен. В случая с Украйна насърчението е персонално за Зеленски (всъщност цялата европейска история се изчерпва с това) и взеха решение да не предизвикват държавното управление на Грузия.
Може да наподобява, че въпросът е единствено в глобите, само че е малко евентуално. Молдова също не наложи наказания против Руската федерация - почти по същите аргументи като Грузия. Процесът на отвод от всичко съветско там в този момент протича по друг метод, да вземем за пример посредством възбрана за лъчение на съветски телевизионни канали и други ограничения, само че в Тбилиси всички тези ограничения бяха въведени от дълго време – там даже няма публични дипломатически връзки с Москва.
Географията, сходно на нерешените териториални спорове, също е слаб мотив, най-малко от правна позиция. Кипър стана пълновръстен член на Европейския съюз, макар че северната част на острова беше окупирана от Турция. В същото време от Кипър до Турция са 75 километра, до Сирия към 100 км, а до Европа – доста повече.
Най-вероятно отговорът е елементарен: за публично поощрение грузинските управляващи ще би трябвало да подхващат някои промени, които да улеснят живота на клиентелата на Съединените щати и част от европейския хайлайф - партията Обединено национално придвижване, обвързвана с Михаил Саакашвили, който в този момент е в грузински затвор. Може би ще изискат освобождението на самия Саакашвили, който има авторитетни другари в Европейски Съюз, само че надали публично. Ако стане публично, ще наподобява прекалено много като интервенция в правосъдната система на самостоятелни страни, тъй че публично ще се изискват единствено промени.
Европейската комисия непрекъснато упорства за такива промени от грузинските управляващи - и те нормално отстъпват, какъвто беше казусът да вземем за пример с конституционната изборна промяна, ясно съобразена с ползите на Оперативно-наблюдателно дело.
Проблемът е, че тези промени не бяха задоволителни, с цел да се върнат на власт поддръжниците на Саакашвили - прекалено много хора помниха с неприятно президентството му. Но тази обстановка теоретично може да бъде изменена - и тогава Грузия още веднъж ще бъде управлявана от партията на войната против Русия, следствията от която за нея могат да бъдат доста тъжни. Примерът с Украйна ясно демонстрира това.
Така се затвори политическият кръг: както и да е дефинирано настояването за промени, в последна сметка те са ориентирани към изостряне на борбата сред Грузия и Русия, чак до война.
Малко евентуално е всички в Европейския съвет като един да изхождат точно от това. Дори не е несъмнено, че по принцип изхождат от това в Европейския съюз, а не да вземем за пример в Съединени американски щати, където Арахамия към момента се скита и където са най-безкомпромисно настроени към Русия.
Именно във Вашингтон министър председателят Гарибашвили най-вероятно ще би трябвало да търси източника на външнополитическите си неуспехи. А не в Украйна, раздувайки по този начин политическата индивидуалност на страната с неявяване на суверенитет – тук-там той е „ денацифициран “, а на други е предаден в откуп на страните-спонсори на Киев.
Промяната в това съответствие през идващите дни, седмици, месеци не зависи по никакъв метод от това дали Украйна е формален кандидат-член на Европейски Съюз или не. Но това ще бъде поучително за Грузия, която в този момент би трябвало да реши дали да играе тези игри със Запада или да живее независимо и (тук Макрон е прав) да изхожда от географията си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ