Няма шанс за V-образно възстановяване на европейската икономика
Европейският съюз не може да чака да се възвърне бързо от удара, който стопанската система понесе тази година, предизвести еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони, представен от ДПА. " Никога не сме разчитали изцяло на V-образно възобновяване, само че в този момент сигурно знаем, че няма да има такова ", сподели той при представянето на Есенните стопански прогнози на Европейската комисия. Новите прогнози се основават на допускането, че може да се наложи някои от ограничаващите ограничения против ковид да бъдат продължени и през 2021 година, посочи Джентилони.
Малко по-рано Европейска комисия разгласява и самите прогнози. Според тях брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейския съюз ще се свие със 7,4 % през 2020 година, преди да нарасне с 4,1 % през 2021 година и с 3 % през 2022 година.
За Еврозоната се чака надлежно спад от 7,8 % и следващ напредък от 4,2 % и 3 % . И за двете зони не се чака стопанската система да се възвърне до предкризисните нива преди 2022 година.
Икономическото въздействие на пандемията от ковид демонстрира обилни разлики в обособените страни членки, като същото важи и за вероятностите за възобновяване. Това е отражение на разпространяването на вируса, строгостта на публичните ограничения, въведени за ограничение на епидемията, структурния състав на националните стопански системи и силата на отговора, даден от националната политика, отбелязва Европейска комисия в прессъобщение, съпътстващо публикуването на прогнозите, представено от Българска телеграфна агенция. От Брюксел предизвестяват, че прогнозите са придружени от огромна доза неустановеност.
Втората вълна на пандемията разрушава очакванията ни за бързо възобновяване, разяснява заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от Агенция Франс Прес. Както несигурното развиване на пандемията, по този начин и неизвестността към излизането на Англия от единния пазар на Европейски Съюз оказват напън върху вероятностите за напредък, съгласно Еврокомисията.
Сред 19-те членки на Еврозоната най-лошо показване тази година ще имат: Испания (-12,4 на 100 спад на икономиката), Италия (-9,9 на сто) и Франция (-9,4 на 100 ) ще имат най-лошо показване тази година.
Очаква се съвкупният държавен дълг на валутния съюз да надвиши 100 % от Брутният вътрешен продукт през 2020 година поради разноските на страните членки за възкръсване на стопанските системи, надълбоко наранени от ковид.
Дългът на страните, приели единната валута, ще доближи 101,7 % от Брутният вътрешен продукт тази година - ниво, което ще се резервира през идните две години. Показателят е изключително висок в Гърция (207,1 % през 2020-а) и Италия (159,6 процента). Френският дълг евентуално ще доближи 115,9 % от Брутният вътрешен продукт тази година и ще продължи да нараства през 2021 и 2022 година.
Според Брюксел икономическата интензивност в еврозоната надали ще се върне на предкризисното си равнище през 2022 година . Това може да не стане и през 2023 година, защото високата степен на неустановеност крие опасности от утежняване на перспективата
Малко по-рано Европейска комисия разгласява и самите прогнози. Според тях брутният вътрешен артикул (БВП) на Европейския съюз ще се свие със 7,4 % през 2020 година, преди да нарасне с 4,1 % през 2021 година и с 3 % през 2022 година.
За Еврозоната се чака надлежно спад от 7,8 % и следващ напредък от 4,2 % и 3 % . И за двете зони не се чака стопанската система да се възвърне до предкризисните нива преди 2022 година.
Икономическото въздействие на пандемията от ковид демонстрира обилни разлики в обособените страни членки, като същото важи и за вероятностите за възобновяване. Това е отражение на разпространяването на вируса, строгостта на публичните ограничения, въведени за ограничение на епидемията, структурния състав на националните стопански системи и силата на отговора, даден от националната политика, отбелязва Европейска комисия в прессъобщение, съпътстващо публикуването на прогнозите, представено от Българска телеграфна агенция. От Брюксел предизвестяват, че прогнозите са придружени от огромна доза неустановеност.
Втората вълна на пандемията разрушава очакванията ни за бързо възобновяване, разяснява заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от Агенция Франс Прес. Както несигурното развиване на пандемията, по този начин и неизвестността към излизането на Англия от единния пазар на Европейски Съюз оказват напън върху вероятностите за напредък, съгласно Еврокомисията.
Сред 19-те членки на Еврозоната най-лошо показване тази година ще имат: Испания (-12,4 на 100 спад на икономиката), Италия (-9,9 на сто) и Франция (-9,4 на 100 ) ще имат най-лошо показване тази година.
Очаква се съвкупният държавен дълг на валутния съюз да надвиши 100 % от Брутният вътрешен продукт през 2020 година поради разноските на страните членки за възкръсване на стопанските системи, надълбоко наранени от ковид.
Дългът на страните, приели единната валута, ще доближи 101,7 % от Брутният вътрешен продукт тази година - ниво, което ще се резервира през идните две години. Показателят е изключително висок в Гърция (207,1 % през 2020-а) и Италия (159,6 процента). Френският дълг евентуално ще доближи 115,9 % от Брутният вътрешен продукт тази година и ще продължи да нараства през 2021 и 2022 година.
Според Брюксел икономическата интензивност в еврозоната надали ще се върне на предкризисното си равнище през 2022 година . Това може да не стане и през 2023 година, защото високата степен на неустановеност крие опасности от утежняване на перспективата
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ