ЕС забрани доставките на руски газ от 1 януари 2027 г. Как гласува България?
Европейският съюз направи решителна крачка към дефинитивно разкъсване с Русия, откакто през днешния ден даде дефинитивно утвърждение на законодателството за цялостна възбрана на вноса на съветски природен газ до края на 2027 година С решението политическият ангажимент, стихотворец след началото на войната в Украйна, се трансформира в правно обвързваща норма, която ще засегне енергийния пазар, промишлеността и геополитическата позиция на Европа за години напред.
Мярката беше утвърдена от министрите на страните членки в Брюксел с квалифицирано болшинство. Унгария и Словакия гласоподаваха „ срещу “, а България се въздържа. Будапеща към този момент разгласи, че ще сезира Съда на Европейския съюз, определяйки решението като опасност за националната си енергийна сигурност.
От основен сътрудник до стратегически риск
Преди началото на войната в Украйна Русия осигуряваше над 40% от потребявания в Европейски Съюз природен газ. Доставките по тръбопроводи и дълготрайните контракти с „ Газпром “ се разглеждаха като основа на постоянни и предвидими връзки, в които стопанската система беше отделена от политиката.
Инвазията в Украйна през февруари 2022 година обаче разруши тази логичност. Газът се трансформира от комерсиална стока в геополитическо оръжие, а зависимостта на Европа – в стратегическа накърнимост.
Макар Европейски Съюз бързо да наложи наказания против съветския финансов бранш, въглищата и петрола по море, газът остана отвън санкционния режим поради опасения от тежки стопански разтърсвания и липса на единогласие сред страните членки.
Вместо наказания Брюксел заложи на постепенна диверсификация, повишен импорт на полутечен природен газ и ускорено развиване на възобновимите енергийни източници. Делът на съветския газ в Европейски Съюз спадна до към **13% през 2025 г.**, само че покупките продължиха, изключително от страни с дълготрайни контракти и лимитирани други възможности.
Какво планува новият закон
Новото европейско законодателство не разрешава на фирмите да подписват нови контракти за доставка на съветски газ и задължава прекратяването на съществуващите.
Вносът на съветски полутечен природен газ ще бъде спрян до края на 2026 година, а доставките по тръбопроводи – до 30 септември 2027 година, с опция за малко удължение при изключителни условия.
Заобикаляйки механизма на глобите, който изисква единогласие, Европейски Съюз одобри мярката като част от регулацията на вътрешния пазар и енергийната сигурност. Така възраженията на Унгария и Словакия бяха преодолени, а задължението стана правно наложителен. При неспазване фирмите ще бъдат глобявани с до 3,5% от годишния си оборот.
България: ранен казус
За България днешното решение има необикновен подтекст. Още през април 2022 година, по време на държавното управление на Кирил Петков, страната на процедура спря вноса на съветски газ, откакто отхвърли да одобри настояването на Москва заплащанията да се правят в рубли. В отговор „ Газпром “ едностранно приключи доставките.
Кабинетът тогава предприе незабавни ограничения за диверсификация – доставки от Азербайджан, полутечен газ през гръцки терминали и ускорение на интерконектора с Гърция. Решението беше мощно оспорвано вътрешнополитически, само че трансформира България в **първата страна в ЕС**, която действително прекъсна зависимостта си от съветския газ.
Днешното възпиране на България при гласуването отразява по-скоро комплицираната позиция на страната като директна страна и неналичието на дълготрайна политическа непоклатимост, в сравнение с кардинално противоречие с курса на Европейски Съюз.
Забраната на съветския газ бележи края на модел, в който икономическата полза оправдаваше стратегическата взаимозависимост. Европейската комисия към този момент приготвя спомагателни ограничения за отвод от съветския нефт по тръбопроводи и от съветско нуклеарно гориво, което подсказва, че процесът на енергийно и политическо разграничаване занапред ще се задълбочава.
Решението няма да бъде безболезнено – цената ще се мери в по-високи разноски, преструктуриране на промишлеността и нови зависимости. Но за Брюксел посланието е ясно: енергийната сигурност към този момент не може да бъде отделяна от геополитиката. Русия, в миналото главен енергиен сътрудник на Европа, дефинитивно се трансформира в част от предишното.
