Европейският съюз /ЕС/ и еврозоната допускат грешки, учат се и

Европейският съюз /ЕС/ и еврозоната позволяват неточности , учат се и вследствие на това еволюират . Няма безпроблемна и безгрешна парична система, като въпросът в действителност е по какъв начин тя се трансформира и развива . Тази тематика беше застъпена по време на журналистическия семинар „ България в Европейски Съюз през 2023 година – промени и битка с дезинформацията “ , който се организира в Бургас, като беше изтъкнато още, че глупавите политики водят до неприятни резултати . Събитието беше водено от Никола Миладинов , консултант „ Преса и медии “ в Представителството на Европейската комисия /ЕК/ в България. В него се включи и ръководителят на Представителството на Европейска комисия у нас Цветан Кюланов .

В момента от Европейската комисия създават в помощ на българските жители осведомителна акция , обвързвана с въвеждането на еврото, като се чака стартът й да бъде даден това лято.

Главният икономист от „ Института за пазарна стопанска система “ /ИПИ/ Лъчезар Богданов показа презентация, като стартира с значимо конкретизиране, че всеобщо се бъркат Европейски Съюз , еврозоната и Банковият съюз . И е добре всеки жител да бъде осведомен с разликата сред тях . През годините еврозоната се е разширявала непрекъснато и последователно, има друг опит от страните в нея и е хубаво той да се употребява . От 10 юли 2020 година България е част от ERM II /втори Европейски валутно-обменен механизъм/, а от 1 октомври същата година Българска национална банка /БНБ/ и Европейската централна банка /ЕЦБ/ са в тясно съдействие. Интересен факт е, че страната ни е единствената в Европейския съюз, която е член на Европейския банков съюз , само че не е част от еврозоната .

През миналата година се е завъртяла акция , съгласно която „ Европа желае и ни дърпа преднамерено към еврозоната, а ние не желаеме и се дърпаме “ . По време на събитието стана ясно, че няма такова нещо и не е наложително, а пожелателно да сме част от тази група, приела еврото за своя публична валута. Дори след банкрута в Гърция от 2015 година доста се внимавало кои страни желаят да се причислят .

Факт е, че с влизането в еврозоната, част от законодателството у нас ще би трябвало да се промени . На семинара бяха разисквани и изгодите за една страна да бъде част от еврозоната, която съставлява 16% от международната стопанска система и търговия, както и 21% от световните запаси. Беше маркирано, че хората у нас са небогати и сходна смяна буди страхове , само че е доста значимо политиците и медиите да ги срещнат с действителните числа и обстоятелства .

На въпрос на Искра.бг реалистични са прогнозите на новото държавно управление, че България ще влезе в еврозоната от 1 януари 2025 година, беше отговорено, че всичко зависи от дейностите на политиците , а не от техните поръчки . Важно е да има рационално държание с инфлацията и страната д а не е в процедура по несъразмерен недостиг . Но въпреки всичко най-важни били политическите дейности. Попитани дали ще бъде законен и произтичат ли закани от него, специалистите акцентираха, че не са адвокати , само че поражда проблем поради това, че не може с референдум да се вземат решение неща, за които към този момент има подписани интернационалните контракти

Сред лекторите в семинара беше и съветският проверяващ публицист Андрей Захаров , който е роден в Санкт-Петербург и е работил за „ Фонтанка.ру “, проверяващото списание „ Проект “, BBC, само че след свое следствие за тайната щерка на Путин, през 2021 година е умишлен за задграничен сътрудник в Русия и поради това напуща родината си. Той изясни кои са държавните медии в Русия, кои са частните и кои са самостоятелните. Даде и доста на практика препоръки за потреблението на Телеграм . Според него самостоятелните медии следват стандарти , дават минимум по две гледни точки или търсят повече от един източник на информация. По думите му доста е значимо да се дават двете гледни точки и журналистът да подлага на критика тази, която счита за неверна . Важен е източникът на информация, който да е меродавен. Той счита, че стандартите в българските медии са доста ниски и рядко се търси дълбочината зад думите.

По време на семинара доцент Ралица Ковачева , която е основен редактор на „ FactCheck.bg “ изясни каква е разликата сред дезинформацията и пропагандата . Дезинформацията съставлява всички форми на погрешна, неточна или подвеждаща информация, основана, показана и публикувана с желанието да аргументи щета на обществото или за облага. Пропагандата не се интересува от обстоятелствата. Това е целеустремен опит да се повлияе мнението на аудиторията, като се предават хрумвания и полезности с избрана цел, умишлено завършени да обслужват ползите на пропагандистите и техните политически господари /Ян Милисън/.

Пропагандата работи , тъй като се задачата й са страстите, персоналният опит на хората, убежденията, полезностите и поляризацията. Когато тя е мощна, съумява сполучливо да притъпи рационалните причини, знанията, обстоятелствата, сериозното мислене и публичното единение.

Конспиративните теории са нещо доста остаряло и обичано от хората, стана ясно на събитието, като беше обяснено, че те се употребяват от пропагандата. При тайните теории постоянно има един изверг и скрит план, на който задачата е избрани хора да се облагодетелстват, а народът да „ пострада “. Всички популисти употребявали това.

Пропагандата обичала да работи с разнообразни версии и колкото по-объркваща била, толкоз по-добре . Основните заешки дупки се намирали в обществените мрежи. Общественото мнение не е гъба , показаха специалистите и прибавиха, че то се ръководи . За да изчезнат страховете на хората и да се образува вярно публично мнение са нужни доста пояснения и обстоятелства . А когато избрани хора говорели неистини за обстоятелствата, ролята на публицистите била те да бъдат опровергани. В умозаключение беше изтъкнато, че е доста значимо да се прави разлика сред обстоятелствата и мнението , идващо от специалист, политик и така нататък, защото второто не постоянно представлявало истината.