Въпреки кризата, ЕС продължава да е най-големият благодетел в света
Европейският съюз е продължава да е най-големият донор в света. Години наред съюзът е главният източник на помощи за страните от така наречен „ Трети свят “. През април Европейският съюз разгласи, че ще вложи 15 милиарда евро , с цел да помогне на бедните страни да се преборят с коронавирусната зараза. Урсула фон дер Лайен съобщи тогава, че парите ще оказват помощ на страните със слаби здравни системи да се оправят с въздействието на COVID-19 и също по този начин ще подкрепят дълготрайното им икономическо възобновяване.
Брюксел се стреми да развива връзки със страните по границите си, изключително с тези от Западните Балкани, които може да се причислят в бъдеще. Страните кандидатки за момента са Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора, а евентуални кандидатки са Босна и Херцеговина и Косово. Източното партньорство е конгрес за съдействие с други шест страни - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. С всички тези страни Европейски Съюз поддържа близки връзки, като посредством разнообразни начинания се пробва да подтиква търговията и да укрепи демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона.
В последните месеци Европейски Съюз даде финансова помощ за справяне с рецесията с ковид, като в това време обмисля бъдещото развиване на връзките. Общността обезпечава от съществуващите запаси към 3,07 милиарда евро за южните и източните страни съседки и още 800 млн. евро за страните от Западните Балкани и Турция. Парите бяха ориентирани за подкрепяне на битката с ковид.А Европарламентът утвърди на 15 май отпущането на удобни заеми в размер на 3 милиарда евро за справяне с последствията от рецесията. Албания ще получи 180 млн. евро, Босна и Херцеговина - 250 млн. евро, Грузия - 150 млн. евро, Йордания - 200 млн. евро, Косово - 100 млн. евро, Молдова - 100 млн. евро, Черна гора - 60 млн. евро, Северна Македония - 160 млн. евро, Тунис - 600 млн. евро и Украйна - 1,2 милиарда евро.
Сред другите съответни ограничения е и самодейност за здравна сигурност за 9 млн. евро за възстановяване на потенциала на епидемиолози и други здравни служащи на предна линия във всички страни съседки и кандидатки за участие.
На 17 юни Парламентът ще гласоподава резолюция за връзките със страните от Западните Балкани, която приканва за съответни дейности за триумф на процеса на разширение. Парламентът постоянно е подкрепял опцията тези страни да се причислят към Европейски Съюз, когато са подготвени. В резолюция от октомври 2019 година депутатите показаха отчаяние, че на Албания и Северна Македония тогава не бе дадена зелена светлина за започване на договаряния за участие. Те подчертаха, че процесът на разширение играе решаваща роля за стабилизацията на Западните Балкани. След месеци закъснение през март Европейският съвет реши да започва договаряния за присъединение с Албания и Северна Македония.
На 17 юни Парламентът ще изрази в друга резолюция позицията си за бъдещето на Източното партньорство. През май 2019 година Европейската комисия започва консултация по тематиката за установяване на нови цели на съдействието. Това докара до публикуването през май. на общо изказване на Европейски Съюз за политиката към източните съседи. Следващата стъпка е среща на върха на Европейски Съюз и страните от района на 18 юни.
Брюксел се стреми да развива връзки със страните по границите си, изключително с тези от Западните Балкани, които може да се причислят в бъдеще. Страните кандидатки за момента са Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора, а евентуални кандидатки са Босна и Херцеговина и Косово. Източното партньорство е конгрес за съдействие с други шест страни - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. С всички тези страни Европейски Съюз поддържа близки връзки, като посредством разнообразни начинания се пробва да подтиква търговията и да укрепи демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона.
В последните месеци Европейски Съюз даде финансова помощ за справяне с рецесията с ковид, като в това време обмисля бъдещото развиване на връзките. Общността обезпечава от съществуващите запаси към 3,07 милиарда евро за южните и източните страни съседки и още 800 млн. евро за страните от Западните Балкани и Турция. Парите бяха ориентирани за подкрепяне на битката с ковид.А Европарламентът утвърди на 15 май отпущането на удобни заеми в размер на 3 милиарда евро за справяне с последствията от рецесията. Албания ще получи 180 млн. евро, Босна и Херцеговина - 250 млн. евро, Грузия - 150 млн. евро, Йордания - 200 млн. евро, Косово - 100 млн. евро, Молдова - 100 млн. евро, Черна гора - 60 млн. евро, Северна Македония - 160 млн. евро, Тунис - 600 млн. евро и Украйна - 1,2 милиарда евро.
Сред другите съответни ограничения е и самодейност за здравна сигурност за 9 млн. евро за възстановяване на потенциала на епидемиолози и други здравни служащи на предна линия във всички страни съседки и кандидатки за участие.
На 17 юни Парламентът ще гласоподава резолюция за връзките със страните от Западните Балкани, която приканва за съответни дейности за триумф на процеса на разширение. Парламентът постоянно е подкрепял опцията тези страни да се причислят към Европейски Съюз, когато са подготвени. В резолюция от октомври 2019 година депутатите показаха отчаяние, че на Албания и Северна Македония тогава не бе дадена зелена светлина за започване на договаряния за участие. Те подчертаха, че процесът на разширение играе решаваща роля за стабилизацията на Западните Балкани. След месеци закъснение през март Европейският съвет реши да започва договаряния за присъединение с Албания и Северна Македония.
На 17 юни Парламентът ще изрази в друга резолюция позицията си за бъдещето на Източното партньорство. През май 2019 година Европейската комисия започва консултация по тематиката за установяване на нови цели на съдействието. Това докара до публикуването през май. на общо изказване на Европейски Съюз за политиката към източните съседи. Следващата стъпка е среща на върха на Европейски Съюз и страните от района на 18 юни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ