Евросъюзът трудно ще постигне целта си за 25% биологично земеделие до 2030 г.
Европейският съюз е „ доста малко евентуално “ да реализира задачата си за 25% органично земеделие до 2030 година, защото ще се наложи съвсем два пъти нарастване на настоящия ритъм на прогрес, с цел да се доближи поставената цел. Това демонстрира проучване на Европейската организация по околна среда (ЕАОС).
Последният отчет на ЕАОС открива, че Европейски Съюз не реализира множеството от екологичните цели, избрани от Европейската комисия за 2023 година, в това число задачите за биологично земеделие, съобщи електронното издание Euroactive, представено от ageozona.bg.
„ Много малко евентуално е задачата за 2030 година да бъде реализирана заради огромното разстояние до задачата “, споделя се в отчета, като се прибавя, че дялът на органичното земеделие в Европейски Съюз се чака да се усили, само че „ не задоволително “.
Целта от минимум 25% от земеделската земя в Европейски Съюз да бъде заета от биологично земеделие е основен детайл от тактиката на Европейски Съюз “От фермата до трапезата ”.
Докладът обаче установи, че актуалната политическа поддръжка е незадоволителна и приканва за по-голяма упоритост в поддръжка на „ съществена промяна на производството и потреблението на храни “.
ЕАОС акцентира изгодите за околната среда от органичното земеделие, изключително за биоразнообразието, здравето на почвата и качеството на водата.
„ Биологичното земеделие е основен политически инструмент за по-устойчиво европейско земеделие “, споделя Ерик Гал, заместник-директор на асоциацията на Европейски Съюз за биологично земеделие IFOAM, пред Euractiv. Той прибавя, че държавите-членки би трябвало да обезпечат повече финансова поддръжка за органичните фермери посредством Общата селскостопанска политика (ОСП).
Според отчета, органичното земеделие в Европейски Съюз нараства устойчиво от 2012 година, като се е нараснало от 5,9% до 9,9% през 2021 г.
Ако сегашният ритъм на напредък се резервира, това ще докара до 15% дял на биологичното земеделие през 2030 година, което не дава отговор на упоритостите на Комисията.
За реализиране на задачата от 25% до 2030 година, темпът на прогрес ще би трябвало съвсем да се удвои през оставащите години.
„ Годишният ритъм на напредък сред 2012 година и 2021 година беше 6%. Постигането на задачата от 25% до 2030 година ще изисква съвсем подсилен годишен ритъм на напредък от 10,8% за интервала от 2021 до 2030 година “, се споделя в отчета.
Различията сред държавите-членки също са обилни. Докладът демонстрира, че дялът на земеделските площи, заети с биологично земеделие, се е нараснал във всички държави-членки на Европейски Съюз, с изключение на в Полша, сред 2012 година и 2021 г.
Въпреки това разликите сред страните са обилни, като Австрия, Естония и Швеция имат над 20% от земеделските площи, употребявани за биологично земеделие през 2021 година, до момента в който в някои страни този % е под 5%, като в България.
Последният отчет на ЕАОС открива, че Европейски Съюз не реализира множеството от екологичните цели, избрани от Европейската комисия за 2023 година, в това число задачите за биологично земеделие, съобщи електронното издание Euroactive, представено от ageozona.bg.
„ Много малко евентуално е задачата за 2030 година да бъде реализирана заради огромното разстояние до задачата “, споделя се в отчета, като се прибавя, че дялът на органичното земеделие в Европейски Съюз се чака да се усили, само че „ не задоволително “.
Целта от минимум 25% от земеделската земя в Европейски Съюз да бъде заета от биологично земеделие е основен детайл от тактиката на Европейски Съюз “От фермата до трапезата ”.
Докладът обаче установи, че актуалната политическа поддръжка е незадоволителна и приканва за по-голяма упоритост в поддръжка на „ съществена промяна на производството и потреблението на храни “.
ЕАОС акцентира изгодите за околната среда от органичното земеделие, изключително за биоразнообразието, здравето на почвата и качеството на водата.
„ Биологичното земеделие е основен политически инструмент за по-устойчиво европейско земеделие “, споделя Ерик Гал, заместник-директор на асоциацията на Европейски Съюз за биологично земеделие IFOAM, пред Euractiv. Той прибавя, че държавите-членки би трябвало да обезпечат повече финансова поддръжка за органичните фермери посредством Общата селскостопанска политика (ОСП).
Според отчета, органичното земеделие в Европейски Съюз нараства устойчиво от 2012 година, като се е нараснало от 5,9% до 9,9% през 2021 г.
Ако сегашният ритъм на напредък се резервира, това ще докара до 15% дял на биологичното земеделие през 2030 година, което не дава отговор на упоритостите на Комисията.
За реализиране на задачата от 25% до 2030 година, темпът на прогрес ще би трябвало съвсем да се удвои през оставащите години.
„ Годишният ритъм на напредък сред 2012 година и 2021 година беше 6%. Постигането на задачата от 25% до 2030 година ще изисква съвсем подсилен годишен ритъм на напредък от 10,8% за интервала от 2021 до 2030 година “, се споделя в отчета.
Различията сред държавите-членки също са обилни. Докладът демонстрира, че дялът на земеделските площи, заети с биологично земеделие, се е нараснал във всички държави-членки на Европейски Съюз, с изключение на в Полша, сред 2012 година и 2021 г.
Въпреки това разликите сред страните са обилни, като Австрия, Естония и Швеция имат над 20% от земеделските площи, употребявани за биологично земеделие през 2021 година, до момента в който в някои страни този % е под 5%, като в България.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ