Европейският съюз е изправен пред криза, която рядко се вижда

Европейският съюз е изправен пред рецесия, която рядко се вижда на обществената сцена: до момента в който светът се движи с ускорена скорост, Европа продължава да разисква, да договаря и да търси консенсус. На фона на войната в Украйна, недоверието сред страните членки и разногласията за стратегическа самостоятелност се усещат с всяка вест за провокации и различия. Това разяснява в студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " Ивайло Вълчев, член на Европейския парламент от групата на консерваторите и реформистите, определен от листите на " ИТН ".

Европейският съюз е в една систематична рецесия. Докато националните страни могат да вземат решения по-бързо, в Европа липсва ясно водачество и посока, уточни Вълчев.

Той счита, че рецесията не е лимитирана единствено до обособени страни като Германия или Франция, а обгръща целия съюз, като неналичието на единна политика се усеща изключително ясно в подтекста на спора в Украйна.

Няма изясненост дали Европа като цяло ще застане зад Украйна или обособени страни ще работят съгласно персоналния си интерес, добави Вълчев.

Европейският жител изпраща своя глас посредством изборите за Европейски парламент, само че съгласно Вълчев резултатът постоянно остава необратим в политическата действителност:

Изборът на жителите не се отразява директно в състава на Европейската комисия. Затова ролята на Народното събрание е да накланя решенията на комисията в посока, която жителите ще усетят.

Вълчев подлага на критика и покупко-продажбите сред Европейски Съюз и Съединени американски щати:

Америка подхожда прагматично - подготвена е да се договаря съгласно своите ползи. Европа се опита да остане обединена, само че вътрешните разлики усложняват процеса.

По тематиката за Украйна, евродепутатът употребява ярка метафора:

Да обещаваш участие на Украйна, без да можеш да го осигуриш, е като да подариш лепенка на охранителна компания за врата - ясно е, че някой следи, само че действителната отбрана липсва.

Според него, проблемите на Европейски Съюз са и организационни:

Консенсусният модел затруднява бързите решения. Правото на несъгласие подсигурява отбраната на всички страни, само че забавя реакцията на съюза, изясни Вълчев.

Вътрешнополитическата обстановка в България също не го оставя апатичен:

Българският политически живот припомня обстановка, в която разнообразни кредитори идват и лепят лепенки на вратата. Вотове на съмнение се трансформират в рутинна процедура, която следва външни стратегии за деяние, а не национални ползи, счита той.

Ивайло Вълчев акцентира потребността от дейно ръководство и разговор с обществото:

Управлението би трябвало да бъде сензитивно към протичащото се и да демонстрира, че чува жителите. Европа и България са изправени пред комплицирани геополитически и вътрешнополитически провокации, а ключът е успеваемост, водачество и поредни дейности.