Какъв Шенген и Еврозона с тая патерица?
„ Европейският Съюз е надълбоко нездравословен, това е анти-демократично страшилище. “
„ Европа е война. Икономическа война. Сраженията сред страните се усилват. Немците се дефинират като жестоки, гърците като крадци, французите като лентяи. Г-жа Меркел не може да отиде до нито една европейска страна без защитата на стотици служители на реда. Това не е приятелство “.
„ Аз желая да унищожа Европейския съюз, не Европа! “
„ Аз съм против Европейския съюз, само че поддържам Европа! “
„ Както Европейският съюз, по този начин и Еврозоната са като края на Римската Империя. Вече е почнал. След няколко години и двете няма да ги има. “
Всички тези думи са изречени от Марин льо Пен и Геерт Вилдерс – новите европейски съдружни сътрудници на Веселин Марешки. И в това не би имало нещо кой-знае какъв брой притеснително, в случай че Марешки и подчинените му 10 фармадепутати не бяха неофициалните крепители на болшинството в Народно събрание и затова и на държавното управление, което слага за свои съществени външнополитически цели влизането на България в в Еврозоната и Шенгенското пространство.
Премиерът Борисов към този момент една година обикаля европейските столици и интернационалните конгреси, изразявайки отвращение от неприемането на България в Шенген. България несъмнено е изпълнила всички механически и официални критерии, само че получаваме общителни отводи и размотаване. Имало още напълно малко работа да свършим, още малко пирони да забием, още леко да се напънем, още една година да изчакаме. И по този начин времето си минава, а ние гледаме Еврозоната и Шенген през крив макарон. Ако избръснем нашата тайнственост за Шенген и Еврозоната с бръснача на Окам*, то евентуално ще стигнем до заключението, че Европа не ни пуска не толкоз поради високата корупция в България (факт, че е висока, само че не доста повече от тази в другите страни в Източна Европа и прилежаща Гърция), колкото, тъй като е затънала в толкоз тежки проблеми, че не желае да рискува с влизането на нов член, на който няма доверие какво ще направи на следващия ден.
Имат съображение някои коментатори и политици да споделят, че влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година е било прибързано и обезпечено главно поради безспорната тежест на персоналните контакти и престижа на Цар Симеон Сакскобурготски в Западна Европа и Съединени американски щати, и уверенията, че промените у нас няма да спрат. Само че, скоро след приемането ни в Европейски Съюз, доста от нужните структурни промени се забавиха. За няколко години множеството промени взеха, та стопираха. Да не кажа, че в някои сфери са на ръба да тръгнат наопаки. Например в пенсионната сфера и в енергетиката – с концепцията страната да стане съсобственик в ЧЕЗ с контролна квота и с концепцията всеки българин да можел да апелира в съда цените за газ, ток и вода – знамение нечувано на никое място по света. Неизбежен е аналогът с Гърция. Както те дадоха обещание, че няма да се олеят с задължения и ги пуснаха в Еврозоната, само че се оляха, по този начин и ние обещавахме да си приключим промените, но не ги завършихме.
Европейците се опариха с Гърция и в този момент и ние, и румънците духаме кашата. Свалихме дълга, само че те по какъв начин да са уверени, че няма да го качим отново? Инфлацията е ниска, само че те по какъв начин да са сигурни, че няма да я разпашем, влезем ли в Еврозоната? Бюджетният ни недостиг е към нулата, само че от кое място да знаят, че няма да го надумкаме при първа опция, та да вдигнем пенсиите до не-знам-си-колко-стотин лв. и то без да превземаме на щик мините на Дънди Прешъс? Монтирани са камери и огради по границата, само че по какъв начин да ни имат вяра, че някой терорист няма да преспи в Шератон против Министерски съвет и никой няма да разбере, откакто единната електронна система за туристическия бранш с години прашасва из коридорите на Комисия за защита на конкуренцията, обжалвана от някаква овчарска компания с оборот на махленски автомат за кафе? И откакто десетина гранични полиции напуснаха групово постовете на летище София преди няколко дни?
На фона на това съмнение към България ръководещата партия ГЕРБ разчита на патерицата „ Воля “ на предприемача Веселин Марешки. Както писах към този момент в „ Труд “, в самото изникване на следващата крепяща ръководещите групировка няма нищо толкоз необичайно. Подобни ГМО политически планове се основават в целия либерален свят, като техни водачи стават даже президенти. Франция е най-пресният образец. Но, до момента в който на Запад, това се случва с частни пари на предприемачи с политически връзки и ноу-хау от неправителствени институти и организации, „ Воля “ на Марешки беше основана с директна инжекция от държавния бюджет – с преливане на средства от НЗОК към голямата му мрежа от аптеки. Официално в България има към 4000 аптеки. Варненският предприемач държи 10-15% от тях през десетки компании, всяка с до 4 аптеки, както е по условие на (глупавия) закон. Макар на процедура да е съвсем невероятно външен за системата човек да разбере какъв брой са държавните пари от НЗОК за тази голяма мрежа от оплетени компании с аптеки, като % това са стотици милиона лв. годишно.
Казано в резюме: 1.Държавната политика спомага да се сътвори партията на Марешки, която въпреки и импровизирано, крепи ръководството – потвърдено с всички значими гласувания в Народно събрание. 2. Партията на Марешки влиза в интернационална коалиция, подкрепяща разрушаването на Европейски Съюз и Еврозоната. 3. Българската страна се чуди за какво не я пускат в Еврозоната и Шенген.
В предизборната си акция партия „ Воля “ акцентираше върху бизнеса си с горива и сякаш знанията на своя водач по какъв начин да смъкна цените на бензина с баснословни проценти. Обещаваше се верига от бензиностанции в цялата страна, в които да се продава „ на ниска цена гориво “. Само че повече от година след изборите няма нито една нова бензиностанция. Не се и обрисува да има. Защото е реалност, че политическата групировка на Марешки се финансира от бизнеса с медикаменти.
Търговията на варненския предприемач с горива е в най-хубавия случай на нулата, а много по-вероятно – на огромна загуба. Освен, в случай че не се продават в бензиностанциите му и горива с неплатени акцизи и Данък добавена стойност. Защо ли единствено в кеш може да се заплати в тези бензиностанции? И за какво ли компаниите, които се занимават с тази търговия, се водят на майка му, която, да е жива и здрава, към този момент наближава 80 години? Очевидно е, че продажбата на горива в няколкото бензиностанции на Марешки се прави за политически цели. И възможните загуби от този бизнес се покриват от държавните инжекции за десетки милиони левове годишно, които Националната здравноосигурителна каса прави на аптеките „ Марешки “. Имайки поради, че парите в НЗОК са от здравните вноски на всеки работещ в България, то действително всички ние плащаме с налозите и осигуровките си „ спестените “ стотинки за „ евтиното “ гориво с което партията на варненския предприемач стана следващата политическа патерица.
България е изпълнила всички официални критерии за участие в Еврозоната и Шенген, само че след дълговата и бежанската рецесия старите членове изпитват голяма неустановеност да одобряват нови. Тук не става въпрос за доверие по осъществяване на механически въпроси като, да вземем за пример, да си поддържаме в редовност инфрачервените камери по границата с Турция, а за генерално политическо доверие към последователността и предсказуемостта на българската страна. Именно такова генерално политическо доверие у нас не просто липсва. Ние даже работим в противоположната посока. Тук можем да изредим десетки образци на великански европейски компании, които са били излъгани от нашите институции или пък доста значими промени, които сме дали обещание, само че не сме направили.
Но аз отново ще подчертавам върху най-крещящия образец – Марешки. Той е кулминационната точка на цялата вакханалия в последните години, тъй като няма кой да ти има доверие и да те пусне в Шенген или Еврозоната по време на рецесия, когато Народно събрание и държавното управление, въпреки и импровизирано, се поддържа от бизнеспартията „ Воля “, включила се към антиевропейската политическа коалиция, водена от Марин льо Пен.
Какъв Шенген и Еврозона с тая патерица?
*Бръсначът на Оґкам е най-разпространеното название на правилото за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които изясняват еднакъв проблем еднообразно добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която употребява минимум догатки.
„ Европа е война. Икономическа война. Сраженията сред страните се усилват. Немците се дефинират като жестоки, гърците като крадци, французите като лентяи. Г-жа Меркел не може да отиде до нито една европейска страна без защитата на стотици служители на реда. Това не е приятелство “.
„ Аз желая да унищожа Европейския съюз, не Европа! “
„ Аз съм против Европейския съюз, само че поддържам Европа! “
„ Както Европейският съюз, по този начин и Еврозоната са като края на Римската Империя. Вече е почнал. След няколко години и двете няма да ги има. “
Всички тези думи са изречени от Марин льо Пен и Геерт Вилдерс – новите европейски съдружни сътрудници на Веселин Марешки. И в това не би имало нещо кой-знае какъв брой притеснително, в случай че Марешки и подчинените му 10 фармадепутати не бяха неофициалните крепители на болшинството в Народно събрание и затова и на държавното управление, което слага за свои съществени външнополитически цели влизането на България в в Еврозоната и Шенгенското пространство.
Премиерът Борисов към този момент една година обикаля европейските столици и интернационалните конгреси, изразявайки отвращение от неприемането на България в Шенген. България несъмнено е изпълнила всички механически и официални критерии, само че получаваме общителни отводи и размотаване. Имало още напълно малко работа да свършим, още малко пирони да забием, още леко да се напънем, още една година да изчакаме. И по този начин времето си минава, а ние гледаме Еврозоната и Шенген през крив макарон. Ако избръснем нашата тайнственост за Шенген и Еврозоната с бръснача на Окам*, то евентуално ще стигнем до заключението, че Европа не ни пуска не толкоз поради високата корупция в България (факт, че е висока, само че не доста повече от тази в другите страни в Източна Европа и прилежаща Гърция), колкото, тъй като е затънала в толкоз тежки проблеми, че не желае да рискува с влизането на нов член, на който няма доверие какво ще направи на следващия ден.
Имат съображение някои коментатори и политици да споделят, че влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година е било прибързано и обезпечено главно поради безспорната тежест на персоналните контакти и престижа на Цар Симеон Сакскобурготски в Западна Европа и Съединени американски щати, и уверенията, че промените у нас няма да спрат. Само че, скоро след приемането ни в Европейски Съюз, доста от нужните структурни промени се забавиха. За няколко години множеството промени взеха, та стопираха. Да не кажа, че в някои сфери са на ръба да тръгнат наопаки. Например в пенсионната сфера и в енергетиката – с концепцията страната да стане съсобственик в ЧЕЗ с контролна квота и с концепцията всеки българин да можел да апелира в съда цените за газ, ток и вода – знамение нечувано на никое място по света. Неизбежен е аналогът с Гърция. Както те дадоха обещание, че няма да се олеят с задължения и ги пуснаха в Еврозоната, само че се оляха, по този начин и ние обещавахме да си приключим промените, но не ги завършихме.
Европейците се опариха с Гърция и в този момент и ние, и румънците духаме кашата. Свалихме дълга, само че те по какъв начин да са уверени, че няма да го качим отново? Инфлацията е ниска, само че те по какъв начин да са сигурни, че няма да я разпашем, влезем ли в Еврозоната? Бюджетният ни недостиг е към нулата, само че от кое място да знаят, че няма да го надумкаме при първа опция, та да вдигнем пенсиите до не-знам-си-колко-стотин лв. и то без да превземаме на щик мините на Дънди Прешъс? Монтирани са камери и огради по границата, само че по какъв начин да ни имат вяра, че някой терорист няма да преспи в Шератон против Министерски съвет и никой няма да разбере, откакто единната електронна система за туристическия бранш с години прашасва из коридорите на Комисия за защита на конкуренцията, обжалвана от някаква овчарска компания с оборот на махленски автомат за кафе? И откакто десетина гранични полиции напуснаха групово постовете на летище София преди няколко дни?
На фона на това съмнение към България ръководещата партия ГЕРБ разчита на патерицата „ Воля “ на предприемача Веселин Марешки. Както писах към този момент в „ Труд “, в самото изникване на следващата крепяща ръководещите групировка няма нищо толкоз необичайно. Подобни ГМО политически планове се основават в целия либерален свят, като техни водачи стават даже президенти. Франция е най-пресният образец. Но, до момента в който на Запад, това се случва с частни пари на предприемачи с политически връзки и ноу-хау от неправителствени институти и организации, „ Воля “ на Марешки беше основана с директна инжекция от държавния бюджет – с преливане на средства от НЗОК към голямата му мрежа от аптеки. Официално в България има към 4000 аптеки. Варненският предприемач държи 10-15% от тях през десетки компании, всяка с до 4 аптеки, както е по условие на (глупавия) закон. Макар на процедура да е съвсем невероятно външен за системата човек да разбере какъв брой са държавните пари от НЗОК за тази голяма мрежа от оплетени компании с аптеки, като % това са стотици милиона лв. годишно.
Казано в резюме: 1.Държавната политика спомага да се сътвори партията на Марешки, която въпреки и импровизирано, крепи ръководството – потвърдено с всички значими гласувания в Народно събрание. 2. Партията на Марешки влиза в интернационална коалиция, подкрепяща разрушаването на Европейски Съюз и Еврозоната. 3. Българската страна се чуди за какво не я пускат в Еврозоната и Шенген.
В предизборната си акция партия „ Воля “ акцентираше върху бизнеса си с горива и сякаш знанията на своя водач по какъв начин да смъкна цените на бензина с баснословни проценти. Обещаваше се верига от бензиностанции в цялата страна, в които да се продава „ на ниска цена гориво “. Само че повече от година след изборите няма нито една нова бензиностанция. Не се и обрисува да има. Защото е реалност, че политическата групировка на Марешки се финансира от бизнеса с медикаменти.
Търговията на варненския предприемач с горива е в най-хубавия случай на нулата, а много по-вероятно – на огромна загуба. Освен, в случай че не се продават в бензиностанциите му и горива с неплатени акцизи и Данък добавена стойност. Защо ли единствено в кеш може да се заплати в тези бензиностанции? И за какво ли компаниите, които се занимават с тази търговия, се водят на майка му, която, да е жива и здрава, към този момент наближава 80 години? Очевидно е, че продажбата на горива в няколкото бензиностанции на Марешки се прави за политически цели. И възможните загуби от този бизнес се покриват от държавните инжекции за десетки милиони левове годишно, които Националната здравноосигурителна каса прави на аптеките „ Марешки “. Имайки поради, че парите в НЗОК са от здравните вноски на всеки работещ в България, то действително всички ние плащаме с налозите и осигуровките си „ спестените “ стотинки за „ евтиното “ гориво с което партията на варненския предприемач стана следващата политическа патерица.
България е изпълнила всички официални критерии за участие в Еврозоната и Шенген, само че след дълговата и бежанската рецесия старите членове изпитват голяма неустановеност да одобряват нови. Тук не става въпрос за доверие по осъществяване на механически въпроси като, да вземем за пример, да си поддържаме в редовност инфрачервените камери по границата с Турция, а за генерално политическо доверие към последователността и предсказуемостта на българската страна. Именно такова генерално политическо доверие у нас не просто липсва. Ние даже работим в противоположната посока. Тук можем да изредим десетки образци на великански европейски компании, които са били излъгани от нашите институции или пък доста значими промени, които сме дали обещание, само че не сме направили.
Но аз отново ще подчертавам върху най-крещящия образец – Марешки. Той е кулминационната точка на цялата вакханалия в последните години, тъй като няма кой да ти има доверие и да те пусне в Шенген или Еврозоната по време на рецесия, когато Народно събрание и държавното управление, въпреки и импровизирано, се поддържа от бизнеспартията „ Воля “, включила се към антиевропейската политическа коалиция, водена от Марин льо Пен.
Какъв Шенген и Еврозона с тая патерица?
*Бръсначът на Оґкам е най-разпространеното название на правилото за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които изясняват еднакъв проблем еднообразно добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която употребява минимум догатки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ