Европейският съд по правата на човека отхвърли като недопустими жалби

Европейският съд по правата на индивида отхвърли като неприемливи тъжби на Иво Прокопиев и Ценко Чоков против България. Решенията, оповестени на 3 октомври, са пробив по българските каузи пред Европейски съд по правата на човека, главно заради положителното развиване на практиката на националните съдилища и успеваемостта на другите средства за отбрана по гражданскоправен ред, тъй че вредите от нарушавания на съществени права да бъдат обезщетявани на национално равнище, показват от Министерството на правораздаването.
Прочетете още
Делото „ Прокопиев и други против България “ е формирано по две тъжби, подадени през 2018 година и 2020 година Основното недоволство е за нарушаване на правото на благосъстоятелност по отношение на наложени обезпечителни ограничения по реда на Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество от 2012 година

Обезпечителните ограничения са наложени от Окръжен съд - Бургас и от Софийския градски съд по претенции на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество след нейни инспекции, формирани по отношение на наказателни производства. Едното завършва с оправдателни присъди, второто е прекъснато, наложените обезпечения са анулирани. А през 2022 година Иво Прокопиев подава искови молби за обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди против прокуратурата.

Първото завършва на 11 април 2024 година, като е присъдено обезщетение от 40 000 лева за неимуществени вреди и 2400 лева за имуществени. Второто към момента е висящо, само че с решение от 22 април 2024 година първоинстанционният съд присъжда обезщетение от 25 000 лева за неимуществени вреди и 66 000 лева за имуществени, разноски и разходи.

Европейски съд по правата на човека заличава жалбата в тази част, тъй като въпросът към този момент е решен на национално равнище. Съдът не се произнася по Закона от 2012 година, защото към този момент го е направил в делото „ Йорданов и други “.

В „ Прокопиев и други “ съдът се базира също на свое скорошно решение по делото „ Златанов против България “ и отбелязва, че „ …в България Конвенцията е част от националното право и че националните съдилища са показали наклонност да се ангажират по-пълноценно с причини, учредени на Конвенцията. “

Европейски съд по правата на човека е отхвърлил и недоволствата на жалбоподателите за нарушаване на презумпцията за невиновност и правото на персонален живот, заради неизчерпване на съществуващите и явно ефикасни вътрешноправни средства за отбрана.

Жалбата на Ценко Чоков е за нарушение на презумпцията за невиновност е по отношение на изявления на началник на апелативната профилирана прокуратура и на основен секретар на Министерство на вътрешните работи на конференция през 2016 година Двамата изнасят детайлности по водено следствие против някогашния кмет на Галиче и по отношение на метода на деяние на твърдяна проведена незаконна група. Жалбоподателят е наказан с дефинитивно решение от 11 юли 2022 година на Върховния касационен съд.

В това дело Европейски съд по правата на човека напомня, че презумпцията за невиновност е измежду детайлите на справедливия углавен развой. Но следва да се прави разлика сред решения или изказвания, които отразяват възприятието, че съответното лице е отговорно, и тези, които са лимитирани до изложение на „ положение на съмнение “ и чиято цел е да осведомят обществеността.

По отношение на изказванията на прокурора съдът намира недоволството за очевидно голословно – той е давал информация по хода на следствието, като с думите си не е сложил под подозрение презумпцията за невиновност на жалбоподателя.

Що се отнася до изказванията на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, Европейски съд по правата на човека приема възражението на българската страна за неизчерпване на вътрешноправните средства за отбрана и по-конкретно – член 49 от Закон за задълженията и договорите (непозволено увреждане), което бе подкрепено с образци от правосъдната процедура, налични и ефикасни към датата на подаване на жалбата.