Окончателно: ЕСПЧ отхвърли жалба на Джок Полфрийман за наказания, наложени в затвора
Европейският съд по правата на индивида разгласи за неприемлива тъжба на Джок Полфрийман против България. Решението е дефинитивно. Случаят касае дисциплинарни санкции, наложени на чужденеца през 2018 година в пандиза, където изтърпяваше наказване за ликвидиране, преди да бъде условно предварително освободен.
Наказанията са за три прегрешения, измежду които залепени стикери с непристойно изображение и обидно наличие - преиначена емблема на Българско затворническо съдружие за рехабилитация, управлявано от Полфрийман.
В жалбата си до Европейски съд по правата на човека Джок Полфрийман твърди нарушавания на член 10 (свобода на изложение на мнение), член 11 (свобода на събранията и сдружаването), член 13 (право на ефикасни правни средства за защита) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Конвенцията за отбрана на главните права и свободи. Заявява още, че бил третиран друго заради статута си на разположение, занимаващо се със отбрана на правата на пандизчиите, както и че същинската цел на трите дисциплинарни санкции е била да го накарат да замълчи и да обезкуражат активността на организацията му.
Оплакванията са очевидно голословни, безапелационен е Европейският съд.
Европейски съд по правата на човека приема, че противоречивото дисциплинарно наказване - за стикерите - е представлявало интервенция в свободата на изложение. Основният въпрос по делото е дали намесата е била пропорционална. Съдът приема причините на българската страна, че Административният съд, произнесъл се по проблема, е изложил задоволителни и съответни претекстове - открил е, че точно Полфрийман е залепил стикерите и че изображението върху тях е било обидно. Националните съдилища са разгледали и това, че стикерите не показват някаква ценностна преценка или мнение и че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на пандиза. Европейски съд по правата на човека намира наложеното наказване - спомагателни отговорности по разчистване за седем дни - за уместно и съразмерно.
А изказванието, че наказването е попречило молбата на Полфрийман за условно предварително освобождение, е спекулативно и неподкрепено с никакви съответни доказателства.
По отношение на недоволството за неналичието на дейно средство за отбрана жалбоподателят е имал достъп до две равнища на правосъден надзор /включително ВАС/, в които съдилищата са разгледали всъщност жалбата му против дисциплинарното наказване.
Европейски съд по правата на човека приема за недоказани и изказванията на Полфрийман, че в действителност е бил осъден за активността си като правозащитник, поради изразено сериозно мнение пред Комитета на министрите на Съвета на Европа за изискванията в пандизите и други рецензии към управляващите.
Европейският съд не открива твърдяната от чужденеца скрита цел на наложените му санкции и в изявление на тогавашния отраслов зам.-министър на правораздаването. Не са показани никакви доказателства за непозволена интервенция или друго деяние, постановява Европейски съд по правата на човека.
Пълният текст на решението -
Наказанията са за три прегрешения, измежду които залепени стикери с непристойно изображение и обидно наличие - преиначена емблема на Българско затворническо съдружие за рехабилитация, управлявано от Полфрийман.
В жалбата си до Европейски съд по правата на човека Джок Полфрийман твърди нарушавания на член 10 (свобода на изложение на мнение), член 11 (свобода на събранията и сдружаването), член 13 (право на ефикасни правни средства за защита) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Конвенцията за отбрана на главните права и свободи. Заявява още, че бил третиран друго заради статута си на разположение, занимаващо се със отбрана на правата на пандизчиите, както и че същинската цел на трите дисциплинарни санкции е била да го накарат да замълчи и да обезкуражат активността на организацията му.
Оплакванията са очевидно голословни, безапелационен е Европейският съд.
Европейски съд по правата на човека приема, че противоречивото дисциплинарно наказване - за стикерите - е представлявало интервенция в свободата на изложение. Основният въпрос по делото е дали намесата е била пропорционална. Съдът приема причините на българската страна, че Административният съд, произнесъл се по проблема, е изложил задоволителни и съответни претекстове - открил е, че точно Полфрийман е залепил стикерите и че изображението върху тях е било обидно. Националните съдилища са разгледали и това, че стикерите не показват някаква ценностна преценка или мнение и че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на пандиза. Европейски съд по правата на човека намира наложеното наказване - спомагателни отговорности по разчистване за седем дни - за уместно и съразмерно.
А изказванието, че наказването е попречило молбата на Полфрийман за условно предварително освобождение, е спекулативно и неподкрепено с никакви съответни доказателства.
По отношение на недоволството за неналичието на дейно средство за отбрана жалбоподателят е имал достъп до две равнища на правосъден надзор /включително ВАС/, в които съдилищата са разгледали всъщност жалбата му против дисциплинарното наказване.
Европейски съд по правата на човека приема за недоказани и изказванията на Полфрийман, че в действителност е бил осъден за активността си като правозащитник, поради изразено сериозно мнение пред Комитета на министрите на Съвета на Европа за изискванията в пандизите и други рецензии към управляващите.
Европейският съд не открива твърдяната от чужденеца скрита цел на наложените му санкции и в изявление на тогавашния отраслов зам.-министър на правораздаването. Не са показани никакви доказателства за непозволена интервенция или друго деяние, постановява Европейски съд по правата на човека.
Пълният текст на решението -
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ