Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург отхвърли

Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург отхвърли жалбата на някогашния зам.-председател на Народното събрание Валери Жаблянов (БСП), който през февруари 2018 година бе отхвърлен от поста поради изявлението му, че " Народният съд е належащо и неизбежно военновременно правораздаване ". Това заяви „ Капитал “, като се базира на днешно решение на съда.

Жаблянов твърдеше, че е нарушено правото му на независимост на политическо изложение, каквото всеки жител и народен представител има, и че отстраняването от поста поради изявлението му е несъвместимо с това. Според Европейски съд по правата на човека обаче оправдаването на Народния съд е еднакво на проповядване на тежко принуждение против политически съперници и не може да е предпазена тирада.

През февруари 2018 година Валери Жаблянов бе отхвърлен от поста зам.-председател на 44-ото Народно заседание с гласовете на ГЕРБ, " Обединени патриоти " и " Воля " поради изявлението му. Българска социалистическа партия се разграничи и съобщи, че позицията му не е съгласувана, а е добавена от създателя в декларацията, осъждаща провеждането на Луков марш. В същото време социалистическата партия се опълчи на отстраняването на Жаблянов от позицията в Народно събрание и сезира Конституционния съд.

Съдиите пък се разделиха по проблема и единствено с един глас надви мнението, че  отстраняването на Жаблянов не е противоконституционно.

Сред претекстовете на конституционните съдии се открояваше този, че през 2000 година Народното събрание е приел Закон за оповестяване на комунистическия режим за незаконен, което Конституционен съд приема за израз на публичната оценка за визирания исторически интервал.

Съдът в Страсбург прави обширен обзор на основаването и активността на Народния съд, и опитите за анулация на решенията му след 1990 година и в този подтекст преценя, че оценката на Жаблянов във връзка с Народния съд и пренебрежителното му и провокативно държание в пленарната зала по време на препоръчаното едноминутно безмълвие в памет на жертвите на комунизма не заслужава нарасналата отбрана, която нормално се дава на изразяването по въпроси от публичен интерес, написа още „ Капитал “. Това поведение може да се преглежда като неуважение към жертвите на комунистическия режим и като противоречащо на полезностите, залегнали в Конвенцията за правата на индивида.

Освен това съдът обръща внимание, че в пленарната зала Жаблянов е приказвал в качеството си на представител на политическата партия, която е правоприемник на партията, управлявала през целия комунистически режим и която е най-отговорна за основаването и действието на Народния съд. Речта на Жаблянов популяризира политическото принуждение, в което тази партия се е заела в предишното, осмива депутата, предложил минута безмълвие, и оценката му за Народния съд, пази тезата, че основаването на този съд е изцяло целесъобразно от решенията на съдружниците през Втората международна война и на практика категоризира всички хора, наказани от него като " хитлеристи ", " военнопрестъпници " и " фашисти ", се установи в решението на Европейски съд по правата на човека.

Същевременно, без значение дали някои от наказаните в действителност са били отговорни, решението на Европейския съд, оценяващо оправдаването на Народния съд като противоречащо на Европейската спогодба за правата на индивида, съгласно адвокати несъмнено ще се отрази на обществената връзка.