Съдът в Страсбург осъди България, защото не е защитила 15-годишна жертва на домашно насилие
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за това, че не е защитила 15-годишно момиче , потърпевшо от домашно принуждение. В решението, оповестено във вторник, се показва, че макар съществуването на законодателство против домашното принуждение, доста дами в България не получават съответна отбрана.
“Начинът, по който тези разпореждания са дефинирани и тълкувани от съответните органи, лишава редица дами, жертви на домашно принуждение, от опция за публично наказателно гонене [срещу извършителя] и затова ефикасна отбрана ”, се споделя в решението на съда.
Случаят, по който е наказана България, е на жена, разпозната с буквите А. Е. Тя е била на 15 години, когато е претърпяла принуждение от 23-годишния си другар Д. М. Случаят е от 8 септември 2019 година Пострадалата споделя, че e била пребита, а правосъден доктор документира пострадванията ѝ. Социалните служби осведомят прокуратурата.
Държавното обвиняване обаче отхвърля да образува досъдебно произвеждане и показва, че момичето е претърпяло лека телесна щета - закононарушение, което по принцип се проверява единствено след тъжба на потърпевшия. Съдът в Страсбург обаче показва, че жертвата тогава е била малолетна и евентуално е била в позиция на взаимозависимост от обвинения нападател. Според съдиите това може да се одобри за извънреден случай, при който прокуратурата може да инициира наказателно произвеждане. Държавното обвиняване обаче отхвърля да направи това.
Освен това съдът показва, че случаите на домашно принуждение се преследват наказателно по самодейност на прокуратурата.
Случаят на 15-годишната А. Е. обаче не дава отговор на изискванията в българския закон и не се признава от управляващите за домашно принуждение. Причината е, че тя не е “в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване ” със обвинения си принудител.
Това условие в закона неведнъж е посочвано от правозащитници като уязвимост в законодателството, която, които не живеят дружно с насилника си. Такъв беше казусът на убитата през април Кристина Благоева, чието тяло беше открито в багажника на колата на някогашния ѝ сътрудник.
Освен това нападението против 15-годишната жертва е единично, а не е случай на “системно ” принуждение. Изискването в закона е да се потвърдят най-малко три случая на посягане, с цел да се приказва за домашно принуждение.
Заключението на съда в Страсбург е, че страната не е осигурила съответна отбрана на 15-годишната А. Е. България е наказана, че е нарушила възбраната за нечовешко и унизително отношение и възбраната за дискриминация, които са записани в Европейската спогодба за правата на индивида - интернационален контракт, по който България е страна. Страната е наказана да заплати 10 000 евро на жертвата.
В решението се акцентира казусът със отбраната на дамите, потърпевши от принуждение в България. Съдът се съгласява с позицията на жалбоподателката, че в страната най-вече дами страдат от домашно принуждение, а насилието над дами в страната е на най-високо равнище в целия Европейски Съюз. Затова съдиите одобряват, че като жена, потърпевша от принуждение, А. Е. е била в неравностойна позиция, а управляващите не са я защитили.
В решението се показва, че отводът на България да ратифицира Истанбулската спогодба е показателно за желанията на страната да се бори с домашното принуждение. Посочва се също, че неналичието на изчерпателна статистика за случаите на домашно принуждение “вече не може да се изяснява единствено като пропуск ” от страна на българските управляващи на фона на сериозността на казуса.
Според неправителствени организации една на всеки три дами в България е претърпяла принуждение. Официална статистика няма. В проектозакона за изменение на настоящия Закон за отбрана от домашно принуждение има условие за основаване на указател, само че този закон досега не е признат.
“Начинът, по който тези разпореждания са дефинирани и тълкувани от съответните органи, лишава редица дами, жертви на домашно принуждение, от опция за публично наказателно гонене [срещу извършителя] и затова ефикасна отбрана ”, се споделя в решението на съда.
Случаят, по който е наказана България, е на жена, разпозната с буквите А. Е. Тя е била на 15 години, когато е претърпяла принуждение от 23-годишния си другар Д. М. Случаят е от 8 септември 2019 година Пострадалата споделя, че e била пребита, а правосъден доктор документира пострадванията ѝ. Социалните служби осведомят прокуратурата.
Държавното обвиняване обаче отхвърля да образува досъдебно произвеждане и показва, че момичето е претърпяло лека телесна щета - закононарушение, което по принцип се проверява единствено след тъжба на потърпевшия. Съдът в Страсбург обаче показва, че жертвата тогава е била малолетна и евентуално е била в позиция на взаимозависимост от обвинения нападател. Според съдиите това може да се одобри за извънреден случай, при който прокуратурата може да инициира наказателно произвеждане. Държавното обвиняване обаче отхвърля да направи това.
Освен това съдът показва, че случаите на домашно принуждение се преследват наказателно по самодейност на прокуратурата.
Случаят на 15-годишната А. Е. обаче не дава отговор на изискванията в българския закон и не се признава от управляващите за домашно принуждение. Причината е, че тя не е “в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване ” със обвинения си принудител.
Това условие в закона неведнъж е посочвано от правозащитници като уязвимост в законодателството, която, които не живеят дружно с насилника си. Такъв беше казусът на убитата през април Кристина Благоева, чието тяло беше открито в багажника на колата на някогашния ѝ сътрудник.
Освен това нападението против 15-годишната жертва е единично, а не е случай на “системно ” принуждение. Изискването в закона е да се потвърдят най-малко три случая на посягане, с цел да се приказва за домашно принуждение.
Заключението на съда в Страсбург е, че страната не е осигурила съответна отбрана на 15-годишната А. Е. България е наказана, че е нарушила възбраната за нечовешко и унизително отношение и възбраната за дискриминация, които са записани в Европейската спогодба за правата на индивида - интернационален контракт, по който България е страна. Страната е наказана да заплати 10 000 евро на жертвата.
В решението се акцентира казусът със отбраната на дамите, потърпевши от принуждение в България. Съдът се съгласява с позицията на жалбоподателката, че в страната най-вече дами страдат от домашно принуждение, а насилието над дами в страната е на най-високо равнище в целия Европейски Съюз. Затова съдиите одобряват, че като жена, потърпевша от принуждение, А. Е. е била в неравностойна позиция, а управляващите не са я защитили.
В решението се показва, че отводът на България да ратифицира Истанбулската спогодба е показателно за желанията на страната да се бори с домашното принуждение. Посочва се също, че неналичието на изчерпателна статистика за случаите на домашно принуждение “вече не може да се изяснява единствено като пропуск ” от страна на българските управляващи на фона на сериозността на казуса.
Според неправителствени организации една на всеки три дами в България е претърпяла принуждение. Официална статистика няма. В проектозакона за изменение на настоящия Закон за отбрана от домашно принуждение има условие за основаване на указател, само че този закон досега не е признат.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ