Съдът в Страсбург не намери нарушение по делото за смъртта на Пламен Куцаров
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург не откри нарушавания по делото " Куцарови против България ". Делото бе заведено от родителите на Пламен Куцаров, който умря преди 13 години, до момента в който беше конвоиран до ГДБОП.
Съдът постанови единомислещо, че българските управляващи не са нарушили Европейската спогодба за правата на индивида. По делото е открито, че той е умрял ненадейно от сърдечен арест. Това умозаключение е подкрепено от огромен набор от криминалистични и материални доказателства, събрани по време на в България.
Съдът установи по-специално, че българската страна е изпълнила задължението си да организира дейно следствие на гибелта на сина на жалбоподателите.
В сходство със приемливи и безапелационни пояснения, предоставени от българските управляващи, гибелта му не може да бъде приписана на актове на принуждение от страна на служителите на реда, които са го ескортирали.
Европейски съд по правата на човека постанови, че бързата реакция на чиновниците при оказване на помощ на пандизчията, навременната заповед за изпращането му в болница, изключват всякакво подозрение за нарушаване от страна на управляващите.
Преди три години Върховният касационен съд (ВКС) дефинитивно оправда двамата някогашни чиновници на ГДБОП Ирен Вълев и Божидар Проданов, които бяха упрекнати за гибелта на Пламен Куцаров. Той умря в бус на Министерство на вътрешните работи, откакто бе задържан през 2009 година, до момента в който го транспортираха от Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи към постройката на бул. " Черни връх ", където тогава се обитаваше ГДБОП. Сега в същата постройка се обитава ДАНС.
Вълев и Проданов бяха упрекнати в причиняване на гибел заради немарливо осъществяване на служебните си отговорности. Те бяха задържани за малко, а по-късно освободени.
Медицинските експертизи откриха, че Куцаров е починал от задушаване, породено от прилепяне или от неочаквана сърдечна гибел. Прокуратурата твърдеше, че е умрял от задушаване вследствие на белезниците и упражненото принуждение от страна на служителите на реда. Куцаров имаше разнообразни пострадвания по тялото, както и неразграден амфетамин в стомаха, за който не стана ясно по какъв начин е погълнал.
Делото се проточи и първата инстанция оправда Вълев и Проданов 8 години след гибелта на арестанта. Решението на Софийския градски съд бе, че двамата нямат виновност. То бе доказано от апелативния съд, а в този момент и от Върховен касационен съд.
Не е открито каквото и да е деяние или безучастие на Вълев или Проданов, което да е асъдействало за гибелта на арестанта, написа в окончателното правосъдно решение.
Наказанията на деца нарушители
В същото време съдът в Страсбург открива нарушаване на страната по делото на малолетния И.Г.Д. против България.
Той е настанен в профилирани институции от 2011 до 2015 година заради осъществяване на редица закононарушения. Към момента на първичното му настаняване жалбоподателят е на 11 години. През 2015 година, след оптимално позволеното от закона време, той е настанен в " предпазено жилище ".
Международният съд откри, че българското законодателство не планува автоматизиран периодически обзор от съд на задържането на децата. Българските управляващи не са дали периодически обзор на нуждата от продължение на настаняването в пансион.
Съдът открива, че главният претекст на управляващите е бил да санкционират жалбоподателя за това, което те считат за негово девиантно държание. Той заключи, че българските управляващи не са следвали правилото за най-хубавия интерес на детето.
Националните органи също не са изпълнили отговорностите си да подхващат стъпки за улеснение на връщането на майката и детето дружно и да се съобразят с самостоятелните условия на детето.
По това делото България би трябвало да заплати на жалбоподателя 6 000 евро за неимуществени вреди и 2 451 евро за разходи. Съдът задължава България да се плануват процедури за преразглеждане от съда на настаняването на малолетни в интернати.
Съдът постанови единомислещо, че българските управляващи не са нарушили Европейската спогодба за правата на индивида. По делото е открито, че той е умрял ненадейно от сърдечен арест. Това умозаключение е подкрепено от огромен набор от криминалистични и материални доказателства, събрани по време на в България.
Съдът установи по-специално, че българската страна е изпълнила задължението си да организира дейно следствие на гибелта на сина на жалбоподателите.
В сходство със приемливи и безапелационни пояснения, предоставени от българските управляващи, гибелта му не може да бъде приписана на актове на принуждение от страна на служителите на реда, които са го ескортирали.
Европейски съд по правата на човека постанови, че бързата реакция на чиновниците при оказване на помощ на пандизчията, навременната заповед за изпращането му в болница, изключват всякакво подозрение за нарушаване от страна на управляващите.
Преди три години Върховният касационен съд (ВКС) дефинитивно оправда двамата някогашни чиновници на ГДБОП Ирен Вълев и Божидар Проданов, които бяха упрекнати за гибелта на Пламен Куцаров. Той умря в бус на Министерство на вътрешните работи, откакто бе задържан през 2009 година, до момента в който го транспортираха от Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи към постройката на бул. " Черни връх ", където тогава се обитаваше ГДБОП. Сега в същата постройка се обитава ДАНС.
Вълев и Проданов бяха упрекнати в причиняване на гибел заради немарливо осъществяване на служебните си отговорности. Те бяха задържани за малко, а по-късно освободени.
Медицинските експертизи откриха, че Куцаров е починал от задушаване, породено от прилепяне или от неочаквана сърдечна гибел. Прокуратурата твърдеше, че е умрял от задушаване вследствие на белезниците и упражненото принуждение от страна на служителите на реда. Куцаров имаше разнообразни пострадвания по тялото, както и неразграден амфетамин в стомаха, за който не стана ясно по какъв начин е погълнал.
Делото се проточи и първата инстанция оправда Вълев и Проданов 8 години след гибелта на арестанта. Решението на Софийския градски съд бе, че двамата нямат виновност. То бе доказано от апелативния съд, а в този момент и от Върховен касационен съд.
Не е открито каквото и да е деяние или безучастие на Вълев или Проданов, което да е асъдействало за гибелта на арестанта, написа в окончателното правосъдно решение.
Наказанията на деца нарушители
В същото време съдът в Страсбург открива нарушаване на страната по делото на малолетния И.Г.Д. против България.
Той е настанен в профилирани институции от 2011 до 2015 година заради осъществяване на редица закононарушения. Към момента на първичното му настаняване жалбоподателят е на 11 години. През 2015 година, след оптимално позволеното от закона време, той е настанен в " предпазено жилище ".
Международният съд откри, че българското законодателство не планува автоматизиран периодически обзор от съд на задържането на децата. Българските управляващи не са дали периодически обзор на нуждата от продължение на настаняването в пансион.
Съдът открива, че главният претекст на управляващите е бил да санкционират жалбоподателя за това, което те считат за негово девиантно държание. Той заключи, че българските управляващи не са следвали правилото за най-хубавия интерес на детето.
Националните органи също не са изпълнили отговорностите си да подхващат стъпки за улеснение на връщането на майката и детето дружно и да се съобразят с самостоятелните условия на детето.
По това делото България би трябвало да заплати на жалбоподателя 6 000 евро за неимуществени вреди и 2 451 евро за разходи. Съдът задължава България да се плануват процедури за преразглеждане от съда на настаняването на малолетни в интернати.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ