Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ще разгледа с

Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) ще прегледа с преимущество тъжба, заведена по случая, прочут в България като " Осемте джуджета ". Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция в Страсбург министърът на правораздаването Надежда Йорданова.

Тя добави, че българският народ ясно е изразил на изборите предходната година желанието си за смяна на правосъдната система и за промяна на основния прокурор. Задължение на политиците и на ръководещите е да намерим метод да осъществим тази воля.

Министърът подписа през днешния ден от името на България интернационален документ, с който нашата страна се подреди измежду първите 22 в света в разширението на опциите за събиране на електронни доказателства. Събитието бе проведено в Съвета на Европа и в него участваха страни от пет континента.

Следва цялостният текст на изявлението:

Въпрос: България през днешния ден стана една от първите страни в света, подписали Втория спомагателен протокол към Будапещенската спогодба за битка с киберпрестъпността. Защо това е значимо?

Надежда Йорданова: Живеем в свят, в който от ден на ден връзки, преводи и други неща от нашия живот се случват в киберпространството, в интернет, а към момента нямаме ефикасен интернационален инструмент, който подсигурява при положение на закононарушение, по какъв начин бързо да можем да вземем и съхраним електронно доказателство. При избрани закононарушения като пране на пари, измами или детска порнография, електронните доказателства, които се намират в киберпространството, са там за 15-30 минути, за час, и по-късно бързо изчезват или стават още по-трудно проследими. Затова би трябвало да имаме опция да действаме бързо. Още повече, че в сходни случаи причинителят на закононарушението е в една страна, доставчикът на услугите - в друга, а проверяващият орган - в трета. 

В множеството от тези случаи би трябвало да употребяваме инструмента на правната помощ, който е муден. Данните демонстрират, че от ден на ден закононарушения - към този момент 80 на 100 - изискват следствие на разнообразни детайли в киберпространството. В част от тях става дума за следи, съхранявани на избран компютър, само че в по-голямата част става въпрос за доказателства в интернет. В 2/3 става дума за трансгранични случаи - проверяващият орган е в една страна, а доставчикът на услугите - в друга.

Подписването на този протокол през днешния ден се дефинира като пробив, тъй като проверяващите от една страна ще могат директно да се извърнат към снабдители на електронни услуги в друга страна. Исканията ще се вършат електронно и от време на време ще има опция да бъдат устни - с оглед експедитивност. Крайно време е да дадем на проверяващите и на правосъдните органи ефикасен инструмент, да могат бързо да събират и да съхраняват електронни доказателства.

В Страсбург имахте значими срещи, измежду които с управлението на Съвета на Европа, с представители на Европейски съд по правата на човека и на Венецианската комисия. Какво обсъдихте?

Във всички срещи, които организирах в тези два дни, главният фокус беше върховенството на закона в България, по какъв начин да създадем българската правосъдна система по-ефективна, съдиите - фактически самостоятелни, а прокурорите - ефикасни и транспарантни в своята работа. Също и по какъв начин да подсигуряваме спазването на главните права на индивида.

И в двете области България има нерешени проблеми, които датират години обратно във времето. Съветът на Европа е разпознал и посочвал доста ясно проблемите. Например решенията по делата " Колеви " и " С.З. ", които показват, че в България липсва ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор и на търсене на отговорност при положение на закононарушение от основния прокурор. Констатират също, че в България има проблем с досъдебното произвеждане - то е прекомерно дълго, неособено дейно, потърпевшите от закононарушение нямат механизъм да забързат този развой. Голяма част от актовете на прокуратурата в досъдебна фаза не подлежат на правосъден надзор. 

Това са проблеми, посочени от Европейски съд по правата на човека и към този момент повече от 13 години България не може да ги реши. За страдание България е измежду челните страни в отрицателна ранглиста за неизпълнени решения на Европейски съд по правата на човека - повече от пет и надлежно повече от 10 години. Това е извънредно стеснителен факт, по тази причина измежду моите цели като министър на правораздаването е поетапно и дейно да решим тези проблеми. По делото " Колеви " и " С.З. " има основана работна група в Министерството на правораздаването със период до края на юни да изготви този законопроект. Това е една от ограниченията по проекта за възобновяване и резистентност. 

Новото в метода, който сме възприели, е да работим в доста тясно съдействие с отдела по осъществяване на решенията и да обсъждаме плана на закон и другите вероятни решения, които да облечем в законова форма. По този законопроект ще желаеме мнения от Венецианската комисия. Работната ни среща с сътрудниците от Венецианската комисия беше доста продуктивна, установихме работен график в какви периоди да изпратим плана на закон, по какъв начин да се движи обмяната на отзиви, с цел да може, когато законопроектът бъде импортиран в Народното събрание, да бъде огледан от всички страни.

 

Докладите, свързани с работата на Европейски съд по правата на човека, демонстрират, че у нас доста остарели проблеми се резервират. Как работите с това завещание?

Има много въпроси, които би трябвало да бъдат решени на законово равнище и като административни практики. Не можем да решим всички въпроси едновременно, приоритизираме. Работим с оптимално висока скорост. Изпълнихме едно решение с наскоро признатите промени в закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража - когато арестуван би трябвало да посети фамилно събитие (погребение). Работим по още няколко линии. 

Има част от решенията на Европейски съд по правата на човека, чието осъществяване не е от компетентността на Министерството на правораздаването. Затова работим по механизъм за съгласуваност на всички министерства, които имат присъединяване в осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, с цел да се подсигурява експедитивност и осъществяване.

Другата цел, която сме си сложили, е да включим правата на индивида като наложителен детайл от юридическото обучение по право. Защото най-хубавият метод да се понижи броят на неоправдателните решения по отношение на България е просто като разбираме по-добре Европейската спогодба, имаме по-добри практики, по-добри правосъдни решения. Това става единствено посредством обучение.

Включително и на служителите на реда?

Това е обособена линия. Не единствено служителите на реда, и обществените, и здравните служащи, също би трябвало да бъдат обучавани за това.

 

Преди десетина години тогавашният външен министър Даниел Митов при посещаване в Страсбург сподели, че наблюдението над България от Съвета на Европа скоро ще отпадне, само че това още не се е случило. Може ли да се чака в обозримо бъдеще?

Зависи от нас - по какъв начин ние ще си свършим работата по другите пунктове, по които ни следят. През 2019 година е изработен опит да завърши този мониторинг, несполучлив. Към сегашния миг прави усещане, че мониторингът се уголемява, включват се нови въпроси. От нас зависи какъв брой уверено и бързо ще работим.

Снощи в Европейския парламент бе разискван отчет от визитата през април в нашата страна на евродепутати, които ревизираха ръководството на средствата от Европейски Съюз и събраха данни за случаи, по които има подозрения за злоупотреби. Един от тях, Йоаким Кус от групата " Идентичност и народна власт ", изрази очакване, че у нас нищо скоро няма да се промени, тъй като хората нямат предпочитание, и че даже основният прокурор след три години ще бъде същият. Може ли да се окаже прав?

Българският народ при три следващи избора през миналата година доста ясно гласоподава по няколко въпроса. Единият беше Борисов да не ръководи повече България, а другият - за по-добра правосъдна система и за оставката на Гешев. Не бих могла да се съглася, че българският народ няма воля за това.

Това, което би трябвало да свършат политиците, е да не предават българския народ и да изпълнят мандата, с който са пратени да ръководят. Така че българският народ има воля. Задължение на политиците и на ръководещите е да намерим метод да осъществим тази воля. 

Към сегашния миг като министър на правораздаването поредно ползвам всички пълномощия, които ми дават Конституцията и законът, с цел да слагам на масата съответни нарушавания от страна на основния прокурор, които би трябвало да доведат до неговото предварително освобождение. Всъщност в друга демократична страна това от дълго време да се е случило.

Една от значимите информации, които получих тези дни и беше доказана, е, че казусът " Осемте джуджета " сега е избран измежду така наречен импакт случаи на Европейски съд по правата на човека. Това е една от промените, които започнаха поради огромната натовареност на съда. Определени случаи, които може да имат значително значение, да бъдат гледани предпочитано, с нараснало внимание. Какво ни приказва този случай - както се вижда, единствено в очите на основния прокурор, на Върховна касационна прокуратура и други представители на прокуратурата, това е един частен спор сред членове на едно семейство. Това може да звучи техническо за част от обществото, само че от позиция по какъв начин работи правният ред в Европа, е доста значителен.