Съдят България заради провален гей парад в Бургас
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) записва тъжба № 44683/22 против България, с недоволство от нарушено право на спокойно шествие – по Член 11 от КЗПЧОС (Конвенция за отбрана правата на индивида и главните свободи).
Жалбоподателите са общо 9 български жители, всеки от които е участвал на злощастното заседание пред Съдебната палата в Бургас на 15.05.2021 година за отбелязване на месеца на Прайд.
Сред жалбоподателите са уредникът на събранието, Руси Милев, водачите на правозащитни неправителствени организации и поддръжници на Бургас Прайд. Жалбоподателите се съставляват от юрист Наташа Добрева.
Организаторът на гей парада в Бургас Руси Милев
Пред Европейски съд по правата на човека, жалбоподателите настояват, че българската страна има отговорности по Член 11 от КЗПЧОС да криминализира и проверява всяко препятстване на Прайд шествие – положителни отговорности, които не са били изпълнени в съответния случай. Те се оплакват от неналичието на съответна законодателна рамка за битка с закононарушения от ненавист, ориентирани против ЛГБТ малцинствата и от отхвърли да се образува наказателно произвеждане в съответния случай. Става дума за отхвърли на Районна Прокуратура Бургас, доказан по реда на обжалването с дефинитивно разпореждане на Върховна касационна прокуратура, да образува следствие на закононарушение от общ темперамент, а точно, подпалване на знамето на Прайд по време на събранието.
Жалбоподателите настояват пред Европейски съд по правата на човека, че налагането на административно наказване – санкция от 100 лева на причинителя – не подхожда на тежестта и на публичната заплаха на това действие.
Демонстративното изгаряне на голям байрак – знак на Прайд директно до участниците в Бургас Прайд от лице, които мина загражденията и застана измежду тях, стана причина за разпръсването на събранието и за издадената на място джука заповед за възбрана да се организира плануваното шествие по улиците на Бургас.
Тезата на жалбоподателите пред Европейски съд по правата на човека е, че публичноправно обвиняване е единственото средство, налично за отбрана на техните права и единственото съответстващо на тежестта на действието. В техния случай, вероятно
частноправно обвиняване за разваляне на непозната движимост, като изолирано от подтекста действие, не може да покрие хомофобския претекст на палежа, нито нарушаването на конституционните им права (правото на спокойно шествие).
Също по този начин, административно-наказателното произвеждане против причинителя по реда на Закона за Министерство на вътрешните работи не покрива хомофобския претекст на палежа, което е фундаментална част от недоволството на жалбоподателите.
В този проблем, претекстът „ ненавист “ е явен през цялото време, още от информирането на Община Бургас през март 2021г за планувания Бургас Прайд и от събитията, развили се сред март и май. През този интервал, причинителят прави поредност от дейности, непосредствено противопоставящи се на провеждането на Прайд и ориентирани персонално против уредника Руси Милев по отношение на неговата полова ориентировка, като подпалването на знамето е единствено последното от тези дейности.
Районна прокуратура Бургас и Областна дирекция „ Полиция “ – Бургас разполагаха с недвусмислени данни, че палежът е стимулиран от половата ориентировка на Руси Милев и от предубеждения по отношение на ЛГБТ общността като цяло. Наличието на такива данни изискваше задействането на вътрешен наказателно-правен механизъм, кадърен да отрази хомофобския претекст, единствено че подобен механизъм липсва в България.
Жалбоподателите показват пред Европейски съд по правата на човека, че българското наказателно право не третира дискриминирането по симптом полова ориентировка и полова еднаквост като специфичен претекст и утежняващо виновността събитие, при осъществяването на което и да е закононарушение от Наказателния кодекс.
Например, член 162 от Наказателен кодекс, който криминализира подбудителство към дискриминация, принуждение или ненавист, не включва признаците полова ориентировка и полова еднаквост.
Този недостатък в българския Наказателен кодекс към този момент е подложен на критика от Европейски съд по правата на човека по делото Стоянова с/у България, тъжба № 56070/18, §§ 73, 74 от решението. В осъществяване на това решение, на 18.11.2022 година Министерство на правораздаването разгласява законопроект с допълнения в Наказателен кодекс, съгласно който към квалифициращите сформира на закононарушенията ликвидиране и телесна щета се прибавят претекстове „ свързани със половата ориентировка “. В тази връзка, до жалбата Милев и други с/у България пред Европейски съд по правата на човека можеше и да не се стигне,
в случай че Наказателният кодекс криминализираше подбудителство към ненавист по симптом полова ориентировка и Районна прокуратура Бургас беше образувала следствие за такова закононарушение.
Жалбоподателите са общо 9 български жители, всеки от които е участвал на злощастното заседание пред Съдебната палата в Бургас на 15.05.2021 година за отбелязване на месеца на Прайд.
Сред жалбоподателите са уредникът на събранието, Руси Милев, водачите на правозащитни неправителствени организации и поддръжници на Бургас Прайд. Жалбоподателите се съставляват от юрист Наташа Добрева.
Организаторът на гей парада в Бургас Руси Милев
Пред Европейски съд по правата на човека, жалбоподателите настояват, че българската страна има отговорности по Член 11 от КЗПЧОС да криминализира и проверява всяко препятстване на Прайд шествие – положителни отговорности, които не са били изпълнени в съответния случай. Те се оплакват от неналичието на съответна законодателна рамка за битка с закононарушения от ненавист, ориентирани против ЛГБТ малцинствата и от отхвърли да се образува наказателно произвеждане в съответния случай. Става дума за отхвърли на Районна Прокуратура Бургас, доказан по реда на обжалването с дефинитивно разпореждане на Върховна касационна прокуратура, да образува следствие на закононарушение от общ темперамент, а точно, подпалване на знамето на Прайд по време на събранието.
Жалбоподателите настояват пред Европейски съд по правата на човека, че налагането на административно наказване – санкция от 100 лева на причинителя – не подхожда на тежестта и на публичната заплаха на това действие.
Демонстративното изгаряне на голям байрак – знак на Прайд директно до участниците в Бургас Прайд от лице, които мина загражденията и застана измежду тях, стана причина за разпръсването на събранието и за издадената на място джука заповед за възбрана да се организира плануваното шествие по улиците на Бургас.
Тезата на жалбоподателите пред Европейски съд по правата на човека е, че публичноправно обвиняване е единственото средство, налично за отбрана на техните права и единственото съответстващо на тежестта на действието. В техния случай, вероятно
частноправно обвиняване за разваляне на непозната движимост, като изолирано от подтекста действие, не може да покрие хомофобския претекст на палежа, нито нарушаването на конституционните им права (правото на спокойно шествие).
Също по този начин, административно-наказателното произвеждане против причинителя по реда на Закона за Министерство на вътрешните работи не покрива хомофобския претекст на палежа, което е фундаментална част от недоволството на жалбоподателите.
В този проблем, претекстът „ ненавист “ е явен през цялото време, още от информирането на Община Бургас през март 2021г за планувания Бургас Прайд и от събитията, развили се сред март и май. През този интервал, причинителят прави поредност от дейности, непосредствено противопоставящи се на провеждането на Прайд и ориентирани персонално против уредника Руси Милев по отношение на неговата полова ориентировка, като подпалването на знамето е единствено последното от тези дейности.
Районна прокуратура Бургас и Областна дирекция „ Полиция “ – Бургас разполагаха с недвусмислени данни, че палежът е стимулиран от половата ориентировка на Руси Милев и от предубеждения по отношение на ЛГБТ общността като цяло. Наличието на такива данни изискваше задействането на вътрешен наказателно-правен механизъм, кадърен да отрази хомофобския претекст, единствено че подобен механизъм липсва в България.
Жалбоподателите показват пред Европейски съд по правата на човека, че българското наказателно право не третира дискриминирането по симптом полова ориентировка и полова еднаквост като специфичен претекст и утежняващо виновността събитие, при осъществяването на което и да е закононарушение от Наказателния кодекс.
Например, член 162 от Наказателен кодекс, който криминализира подбудителство към дискриминация, принуждение или ненавист, не включва признаците полова ориентировка и полова еднаквост.
Този недостатък в българския Наказателен кодекс към този момент е подложен на критика от Европейски съд по правата на човека по делото Стоянова с/у България, тъжба № 56070/18, §§ 73, 74 от решението. В осъществяване на това решение, на 18.11.2022 година Министерство на правораздаването разгласява законопроект с допълнения в Наказателен кодекс, съгласно който към квалифициращите сформира на закононарушенията ликвидиране и телесна щета се прибавят претекстове „ свързани със половата ориентировка “. В тази връзка, до жалбата Милев и други с/у България пред Европейски съд по правата на човека можеше и да не се стигне,
в случай че Наказателният кодекс криминализираше подбудителство към ненавист по симптом полова ориентировка и Районна прокуратура Бургас беше образувала следствие за такова закононарушение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ