Европейският съд осъди България заради прогонените роми от Войводиново
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) осъди България да изплати общо 118 000 евро на роми от пловдивското село Войводиново, на които управляващите са нарушили правото на персонален и фамилен живот и на недискриминация - както за вреди, по този начин и за разходи по делото, съобщава Със свое решение, оповестено през днешния ден, Европейски съд по правата на човека откри, че българските управляващи са нарушили правото на персонален и фамилен живот (чл. 8 от Европейската спогодба за правата на човека) и на недискриминация (чл. 14 по отношение на член 8 от Конвенцията) на ромите, които при започване на 2019 година бяха прогонени от пловдивското село Войводиново.
Прочетете още
Тогава 56 роми са били принудени да изоставен домовете си. Прогонването идва след побой и серия митинги в селото. На 6 януари 2019 година избухва скандал сред двама роми и 33-годишен командос от специфичните сили. В резултат командосът е пребит и приет в болница за няколко дни. Извършителите бяха неотложно задържани, упрекнати и при започване на април 2019 година - наказани.
Инцидентът провокира митинг, подсилен и от радикални групи от Пловдив. На тяхна страна застана и кметът на селото, който предизвестява живеещите там роми да изоставен, напомнят от Българския хелзински комитет. правозащитната организация. Общо към 100 роми, измежду които бременни дами, деца, възрастни хора и хора с увреждания, напуснаха Войводиново. Те откриха краткотраен заслон при родственици, другари, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в обитаеми места наоколо до Пловдив, а някои бяха принудени да отпътуват до обитаеми места, които са на 300 и повече километра от града.
Два дни след случая, на 8 януари, тогавашният зам.-премиер Красимир Каракачанов посети селото и разпореди неотложно " почистване " на противозаконните постройки във Войводиново, което доведе до събарянето на част от тях, а след интервенция на кмета водата и токът бяха спрени към цялата махала. В отговор между 200 и 300 роми се събраха на митинг в София и желаеха оставката на Каракачанов.
Събарянето на постройките направи връщането на хората по домовете им на практика невероятно, а даже тези, които желаеха да се върнат макар неприятните условия и риска, бяха спрени от полиция по искане на локалните управляващи. Опитите тези дейности на управляващите да бъдат оспорени пред Административен съд - Пловдив, и пред Върховния административен съд останаха без почитание.
На 1 април 2019 година прогонени роми подадоха искане до Европейски съд по правата на човека за привременни ограничения по отношение на тежката обстановка, в която се намират. На 24 април 2019 година съдът разпореди такива ограничения по отношение на 16 жалбоподатели, множеството малолетни деца, с което изиска да им бъде обезпечено уместно настаняване. Българското държавно управление обаче отхвърли да извърши привременните ограничения. Европейски съд по правата на човека акцентира, че ромите от селото са били подложени на обстановка, която да провокира боязън у тях, както и че на по-късен стадий не са могли да се завърнат в техните единствени домове, без значение от статута им на противозаконни.
В решението си съдът обръща и внимание на събитието, че вицепремиерът Каракачанов е направил мощно стигматизиращи и необятно публикувани от медиите изказвания групово за ромския етнос. Става дума за репликата му " Циганите станаха доста нагли " от 2019 година, за която през юни 2021 година Върховният административен съд откри съображение да се търси омразна тирада.
Европейският съд по правата на индивида отбелязва и изказванията на кметовете на селото и общината, че " публичното мнение е едно - връщане обратно няма ", " ще има доста неприятности в бъдеще, в случай че се върнат [ромите в селото] ", " в този момент е време да се отърси България и да тръгнат ", " ще им платя превоза от България до където решат ". Европейски съд по правата на човека открива, че сходна обществена проява на неприемане на ромите съставлява действителна спънка за тяхното спокойно завръщане поради обстоятелството, че сходни обществени изказвания на държавни органи дават съображение за страха на жалбоподателите.
Съдът обръща внимание, че кметът на селото не е потърсил съдействието на полицията, с цел да обезпечи връщането на прогонените в домовете им, нито пък им е дал информация за обществени услуги или друго подпомагане за обезпечаване на заслон. Въз основа на всичко това Европейски съд по правата на човека установи, че кумулативният резултат от бездействието на другите способени органи - кметовете, полицията и прокуратурата - е довел до обстановка, в която всички жалбоподатели са били прогонени от вкъщи си, като това безучастие не е било глобено в националните производства.
На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като компенсации за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разходи по делото. Пред съда жалбоподателите са представлявани от БХК.
Прочетете още
Тогава 56 роми са били принудени да изоставен домовете си. Прогонването идва след побой и серия митинги в селото. На 6 януари 2019 година избухва скандал сред двама роми и 33-годишен командос от специфичните сили. В резултат командосът е пребит и приет в болница за няколко дни. Извършителите бяха неотложно задържани, упрекнати и при започване на април 2019 година - наказани.
Инцидентът провокира митинг, подсилен и от радикални групи от Пловдив. На тяхна страна застана и кметът на селото, който предизвестява живеещите там роми да изоставен, напомнят от Българския хелзински комитет. правозащитната организация. Общо към 100 роми, измежду които бременни дами, деца, възрастни хора и хора с увреждания, напуснаха Войводиново. Те откриха краткотраен заслон при родственици, другари, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в обитаеми места наоколо до Пловдив, а някои бяха принудени да отпътуват до обитаеми места, които са на 300 и повече километра от града.
Два дни след случая, на 8 януари, тогавашният зам.-премиер Красимир Каракачанов посети селото и разпореди неотложно " почистване " на противозаконните постройки във Войводиново, което доведе до събарянето на част от тях, а след интервенция на кмета водата и токът бяха спрени към цялата махала. В отговор между 200 и 300 роми се събраха на митинг в София и желаеха оставката на Каракачанов.
Събарянето на постройките направи връщането на хората по домовете им на практика невероятно, а даже тези, които желаеха да се върнат макар неприятните условия и риска, бяха спрени от полиция по искане на локалните управляващи. Опитите тези дейности на управляващите да бъдат оспорени пред Административен съд - Пловдив, и пред Върховния административен съд останаха без почитание.
На 1 април 2019 година прогонени роми подадоха искане до Европейски съд по правата на човека за привременни ограничения по отношение на тежката обстановка, в която се намират. На 24 април 2019 година съдът разпореди такива ограничения по отношение на 16 жалбоподатели, множеството малолетни деца, с което изиска да им бъде обезпечено уместно настаняване. Българското държавно управление обаче отхвърли да извърши привременните ограничения. Европейски съд по правата на човека акцентира, че ромите от селото са били подложени на обстановка, която да провокира боязън у тях, както и че на по-късен стадий не са могли да се завърнат в техните единствени домове, без значение от статута им на противозаконни.
В решението си съдът обръща и внимание на събитието, че вицепремиерът Каракачанов е направил мощно стигматизиращи и необятно публикувани от медиите изказвания групово за ромския етнос. Става дума за репликата му " Циганите станаха доста нагли " от 2019 година, за която през юни 2021 година Върховният административен съд откри съображение да се търси омразна тирада.
Европейският съд по правата на индивида отбелязва и изказванията на кметовете на селото и общината, че " публичното мнение е едно - връщане обратно няма ", " ще има доста неприятности в бъдеще, в случай че се върнат [ромите в селото] ", " в този момент е време да се отърси България и да тръгнат ", " ще им платя превоза от България до където решат ". Европейски съд по правата на човека открива, че сходна обществена проява на неприемане на ромите съставлява действителна спънка за тяхното спокойно завръщане поради обстоятелството, че сходни обществени изказвания на държавни органи дават съображение за страха на жалбоподателите.
Съдът обръща внимание, че кметът на селото не е потърсил съдействието на полицията, с цел да обезпечи връщането на прогонените в домовете им, нито пък им е дал информация за обществени услуги или друго подпомагане за обезпечаване на заслон. Въз основа на всичко това Европейски съд по правата на човека установи, че кумулативният резултат от бездействието на другите способени органи - кметовете, полицията и прокуратурата - е довел до обстановка, в която всички жалбоподатели са били прогонени от вкъщи си, като това безучастие не е било глобено в националните производства.
На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като компенсации за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разходи по делото. Пред съда жалбоподателите са представлявани от БХК.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ