Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за недопустима

Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) разгласи за неприемлива тъжба на Джок Полфрийман против България. Решението е дефинитивно и се отнася до дисциплинарни санкции, наложени на Полфрийман през 2018 година по време на изтърпяването на присъдата му за ликвидиране, преди той да бъде условно предварително освободен. За това оповестиха от Министерството на правораздаването.  

Случаят се отнася до три прегрешения, измежду които залепянето на стикери с непристойно изображение и обидно наличие, представляващо преиначена емблема на Българското затворническо съдружие за рехабилитация, ръководено от Полфрийман.

Според жалбата, подадена до Европейски съд по правата на човека, той твърди, че дисциплинарните санкции нарушават правата му по член 10 (свобода на изразяване), член 11 (свобода на събранията и сдружаването), член 13 (право на ефикасни правни средства за защита) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Конвенцията за отбрана на правата на индивида.

Полфрийман също по този начин декларира, че е бил третиран друго поради активността си в отбрана на правата на пандизчиите и че същинската цел на наказванията е била да го накарат да замълчи и да обезкуражат активността на сдружението му.

Европейски съд по правата на човека обаче е безапелационен, че недоволствата му са „ очевидно голословни “ и отхвърля жалбата.

Според решението на съда наложеното дисциплинарно наказване – за залепените стикери, съставлява интервенция в свободата на изложение на мнение. Основният въпрос е дали тази интервенция е била пропорционална.

Европейски съд по правата на човека приема причините на българската страна, че Административният съд, който се е произнесъл по случая, е дал задоволително и съответни претекстове. Установено е, че Полфрийман е залепил стикерите, а наличието им е било обидно. Стикерите не показват ценностно мнение, а Полфрийман е нарушил разпоредбите на пандиза. Наложеното наказване – спомагателни отговорности за разчистване за седем дни – е несъмнено като уместно и съразмерно.

Полфрийман твърди, че наказването е попречило условното му предварително освобождение. Европейски съд по правата на човека обаче приема това изказване за спекулативно и неподкрепено с съответни доказателства.

Съдът отбелязва, че мъжът е имал достъп до две равнища на правосъден надзор, в това число до Върховния административен съд (ВАС), които са разгледали жалбата му всъщност.

По отношение на изказванията, че дисциплинарните санкции са свързани с активността му в отбрана на правата на пандизчиите, Европейски съд по правата на човека приема, че няма доказателства за скрита цел или непозволена интервенция от страна на българските управляващи.

В решението се показва още, че не са показани доказателства за връзка сред наказванията и изявление на отраслов зам.-министър на правораздаването, което Полфрийман е счел за подходящо.