Европейският пазар все още не е готов да емитира т.нар.

Европейският пазар към момента не е подготвен да емитира така наречен еврооблигации, с цел да усили отбранителни качества за въздържане на възможна военна експанзия против блока.

Това съобщи в изявление за Euronews Андрюс Кубилюс, комисар на Европейски Съюз по въпросите на защитата и галактическото пространство.

„ Еврооблигациите значат, че Европейски Съюз ще има по-голям дълг, който още веднъж ще би трябвало да бъде обслужван от всички страни членки, и в този момент в прочут смисъл имаме предизвикателство по какъв начин да изплатим съществуващия дълг “, сподели някогашният литовски министър председател.

„ Подготовката за разискване на идната многогодишна финансова рамка (дългосрочен бюджет на ЕС) демонстрира, че в случай че не намерим друго решение, много огромна част от идната рамка ще бъде изразходвана за погасяване на пандемичния дълг “, добави той.

Дългосрочният бюджет на Европейски Съюз съставлява 1% от Брутният вътрешен продукт на блока (около 1,2 трилиона евро), а изплащането на дълга от безвъзмездните средства, отпуснати в отговор на пандемията се чака да доближи сред 25 и 30 милиарда евро годишно, или до 20% от годишния паричен запас.

Кубилюс чака страните членки да употребяват инструментите и опциите, препоръчани в границите на проекта за превъоръжаване на Европа, преименуван на „ Готовност 2030 “ - защото блокът към момента не е решил по какъв начин да изплати дълга, стихотворец за фондовете за възобновяване, свързани с пандемията.

„ Какъвто и инструмент да употребявате, заеми или облигации (безвъзмездни средства), най-после някой ще би трябвало да заплати тези суми, тъй че не би трябвало да се насочваме към облигации, преди да получим тези отговори “, твърди комисарят.

„ През идващите четири години, при идеалистичен сюжет, страните членки ще стартират да изразходват 3,5% от Брутният вътрешен продукт, тъй че за защита ще бъдат изхарчени 2,4 трилиона евро. Въпросът е: дали това ще покрие всички потребности, или ще би трябвало в допълнение финансиране? “, споделя той и добавя, че чакат до юни да има ясна визия за това какви са действителните потребности.

В началото на март ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен показа проект за активизиране на до 800 милиарда евро през идващите четири години, който значително разчита на страните да усилят националните си разноски за защита.

Пътната карта от пет точки дава на страните фискално пространство за увеличение на разноските им за защита до 3,5% от Брутният вътрешен продукт (което би довело до 650 милиарда евро) и включва оферти за активизиране на повече частен капитал, адаптиране на мандата на Европейската капиталова банка (ЕИБ) и стимулиране на обвързваните с защитата вложения в общия бюджет.

Останалите 150 милиарда евро ще бъдат обезпечени от нов инструмент за финансови заеми, наименуван SAFE, който разрешава на Европейска комисия да взема заеми на финансовите пазари, с цел да емитира облигации и да отпуска заеми на страните.

За този инструмент изпълнителният орган на Европейски Съюз предизвиква закупуването на европейски отбранителни артикули, като се изисква най-малко 65% от цената на по-простите артикули като ракети, дребни безпилотни летателни апарати и муниции да бъдат закупени в границите на Европейски Съюз, страните от ЕИП-ЕАСТ или Украйна.

Останалите 35% могат да идват от пазари отвън тези страни, а тези, които подпишат съглашение за сигурност и защита, могат да изберат да бъдат включени в другите 65%.

Кубилюс съобщи, че европейската промишленост упорства за доста повече вложения, с цел да се развие като стратегически актив.

„ Ето за какво имаме тези доста ясни условия “, акцентира той. „ Искаме да подтикваме страните да изразходват повече средства за европейско произвеждане, с благоприятни условия за съглашения за партньорство с други страни като Англия, Канада, което по-късно ще докара тези страни до същото равнище като европейските “, сподели литовският еврокомисар.

Европейски Съюз се пробва да даде на своите членки повече независимост на деяние за увеличение разноските за защита, отбелязва Euronews. Първо обаче, би трябвало да се спогодят за тъкмо определение какво съставляват те. Досега то беше доста тясно, като се отнасяше основно до танкове, самолети и оръжия и изключваше да вземем за пример разноските за образование, наемане и възнаграждение.

През последните седмици страни като Испания и Италия обявиха, че определението би трябвало да се разшири, с цел да включи разноските за битка с тероризма, изменението на климата и други вложения в сигурността.

„ Заплахите за Южна Европа са малко по-различни от тези в Източна. В нашия случай са свързани с киберсигурност, хибридни закани: това, което би трябвало да създадем, е да подобрим нашите качества за киберсигурност, напъните за битка с тероризма, сигурността в Средиземноморието, сателитните връзки, квантовите калкулации, изкуствения разсъдък и тяхното отражение върху националната сигурност “, съобщи предходната седмица в Брюксел испанският министър-председател Педро Санчес.

Комисарят по защитата съобщи, че фактически има потребност от спомагателни разноски за подготвеност, изменение на климата и така нататък, само че те би трябвало да бъдат отделени от разноските за защита.

„ Трябва да се борим против изменението на климата. Трябва да се борим за обществена протекция - неща, които също са доста значими, само че дано разделим дилемите. Отбраната си е защита “, безапелационен е Кубилюс.

Оценките на НАТО и няколко други страни от Европейски Съюз сочат, че Русия ще бъде подготвена да нападне някоя от страните членки в границите на 3 до 10 години.

В момента страната създава доста повече от Европа, като единствено през 2024 година отбранителното произвеждане се прави оценка на 1550 танка, 5700 бронирани машини и 450 артилерийски установки от всички типове.

„ За да възпрем опцията за експанзия, би трябвало да произвеждаме действителни оръжия, само че още веднъж, това по никакъв метод не би трябвало да се преглежда като някаква конкуренция с други задания “, добавя в умозаключение еврокомисарят.