Безопасността по пътищата: Примерът от Швеция - страната с най-сигурни пътища в Европа
Европейският парламент си е сложил за цел жертвите на пътя да бъдат понижени на половина. Какви промени се възнамеряват, по какъв начин това ще стане допустимо – демонстрираме ви образеца от Швеция в диалог с шведския евродепутат Якоп Далунде. Всяка година в европейския съюз на пътя умират повече от 20 000 души. Европейският парламент има за цел да понижи на половина тази цифра до 2050 година, само че напредъкът е муден. Очаквате ли бързи резултати с измененията, които гласувате за пътната сигурност? Смятам, че е значимо в Европейския съюз да хармонизираме ограниченията за сигурност, които имаме, с цел да понижим смъртните случаи. Да се уверим, че имаме сходни стандарти, да повишим условията за шофьорските книжки в Европа, е значима стъпка за понижаване както на случаите, по този начин и на смъртните случаи по пътищата на Европа.
Швеция е страната с най-безопасните пътища в Европейския съюз. 22 смъртни случая годишно на 1 милион поданици. България е на другия завършек на тази статистика. Имаме 78 смъртни случая на 1 милион годишно. Кои са най-хубавите практики за сигурност на Швеция, които България може да приложи? В Швеция си поставихме задачата за нулева смъртност на пътя през 1997 година Имахме доста ограничения, с цел да сме сигурни, че ще реализираме тази цел. Едно от нещата са пътните уреди, с цел да се подсигурява, че има мантинели и че пътищата са проектирани по този начин, че да е елементарно да се кара по тях и мъчно да има произшествия.Друга мярка са по-строгите ограничения за шофьорските книжки. Много от стъпките, които подхващаме през днешния ден в Европейския съюз, е те да са по-сходни с шведските стандарти за шофьорски книжки, изключително двугодишният изпитателен период първоначално, през който има нулева приемливост към неприятно държание като пиянство и шофиране. Това са значими стъпки, с цел да сме сигурни, че ще имаме по-малко смъртни случаи по пътищата на Европа.
Необходими ли са по-строги санкции или повече образование за младите водачи, с цел да се понижат случаите на пътя? Мисля, че и двете са значими. От една страна е въпросът за образование на водачите - да са вярно образовани и подготвени да бъдат безвредни водачи на пътя. Но това е и систематичен проблем. Как са построени пътищата, по какъв начин се поддържат, какви са ограниченията за сигурност на пътя.
Но има и трети миг - въпросът за културата. Как гледате на личната си отговорност като водач, както във връзка с алкохола - да не пиете и шофирате, само че също по този начин е и въпрос на просвета във връзка с защитния колан.
В Швеция, да вземем за пример, има просвета постоянно да се употребява защитен колан. Но обстановката не е постоянно таква в други елементи на Европа. Така че това е въпрос на обучение, това е систематичен въпрос, само че също по този начин е и културен въпрос. В България усилиха фрапантно глобите, само че това не промени доста статистиката. Имаме проблем с високите скорости, и пияните и дрогирани водачи. Какви са глобите във вашата страна? Законодателните органи и полицията могат да създадат толкоз доста. Никога не можете да контролирате всеки един водач. Основното при по-строгото законодателство е да засегне културата. Какво е мисленето на лидера. Това е развиване, което лишава време. В Швеция имахме в действителност огромен проблем с пиенето и шофирането. Отнема дълго време едно ново законодателство да има резултат върху културата. С измененията, които обсъждате, обръщате внимание на младите водачи, които ще карат с компаньон. Ако настъпи произшествие, кой ще поеме отговорността - лидерът или лицето, което ги съпровожда? В Швеция имаме сходна система. Когато се учите да шофирате, може да го вършиме, стига на седалката до вас да има лицензиран лидер. Така че даже в случай че лицето, което се образова да кара, е това, което е отговорно за произшествието, точно преподавателят е законният лидер и носи юридическа отговорност за грешките. Мисля, че това е значим миг за сходна система - точно лицето, което е на пътническата седалка до учащия се водач, лицето, което по закон може да ръководи автомобил и да бъде инструктор да се намеси, в случай че има риск от произшествие, да се увери, че намалявате скоростта, в случай че има сложни пътни условия.
Швеция е страната с най-безопасните пътища в Европейския съюз. 22 смъртни случая годишно на 1 милион поданици. България е на другия завършек на тази статистика. Имаме 78 смъртни случая на 1 милион годишно. Кои са най-хубавите практики за сигурност на Швеция, които България може да приложи? В Швеция си поставихме задачата за нулева смъртност на пътя през 1997 година Имахме доста ограничения, с цел да сме сигурни, че ще реализираме тази цел. Едно от нещата са пътните уреди, с цел да се подсигурява, че има мантинели и че пътищата са проектирани по този начин, че да е елементарно да се кара по тях и мъчно да има произшествия.Друга мярка са по-строгите ограничения за шофьорските книжки. Много от стъпките, които подхващаме през днешния ден в Европейския съюз, е те да са по-сходни с шведските стандарти за шофьорски книжки, изключително двугодишният изпитателен период първоначално, през който има нулева приемливост към неприятно държание като пиянство и шофиране. Това са значими стъпки, с цел да сме сигурни, че ще имаме по-малко смъртни случаи по пътищата на Европа.
Необходими ли са по-строги санкции или повече образование за младите водачи, с цел да се понижат случаите на пътя? Мисля, че и двете са значими. От една страна е въпросът за образование на водачите - да са вярно образовани и подготвени да бъдат безвредни водачи на пътя. Но това е и систематичен проблем. Как са построени пътищата, по какъв начин се поддържат, какви са ограниченията за сигурност на пътя.
Но има и трети миг - въпросът за културата. Как гледате на личната си отговорност като водач, както във връзка с алкохола - да не пиете и шофирате, само че също по този начин е и въпрос на просвета във връзка с защитния колан.
В Швеция, да вземем за пример, има просвета постоянно да се употребява защитен колан. Но обстановката не е постоянно таква в други елементи на Европа. Така че това е въпрос на обучение, това е систематичен въпрос, само че също по този начин е и културен въпрос. В България усилиха фрапантно глобите, само че това не промени доста статистиката. Имаме проблем с високите скорости, и пияните и дрогирани водачи. Какви са глобите във вашата страна? Законодателните органи и полицията могат да създадат толкоз доста. Никога не можете да контролирате всеки един водач. Основното при по-строгото законодателство е да засегне културата. Какво е мисленето на лидера. Това е развиване, което лишава време. В Швеция имахме в действителност огромен проблем с пиенето и шофирането. Отнема дълго време едно ново законодателство да има резултат върху културата. С измененията, които обсъждате, обръщате внимание на младите водачи, които ще карат с компаньон. Ако настъпи произшествие, кой ще поеме отговорността - лидерът или лицето, което ги съпровожда? В Швеция имаме сходна система. Когато се учите да шофирате, може да го вършиме, стига на седалката до вас да има лицензиран лидер. Така че даже в случай че лицето, което се образова да кара, е това, което е отговорно за произшествието, точно преподавателят е законният лидер и носи юридическа отговорност за грешките. Мисля, че това е значим миг за сходна система - точно лицето, което е на пътническата седалка до учащия се водач, лицето, което по закон може да ръководи автомобил и да бъде инструктор да се намеси, в случай че има риск от произшествие, да се увери, че намалявате скоростта, в случай че има сложни пътни условия.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ