Европейският парламент ще дискутира резолюция за плурализма и свободата на

Европейският парламент ще дискутира резолюция за плурализма и свободата на медиите в Европейски Съюз, която проучва греховете на управляващите към медиите и приканва за " постоянен надзор " над страните до каква степен почитат свободата на словото.
Защитата на свободата на медиите ще стане част от годишния европейски отчет за демокрацията, правилата на правова страна и главните права, в случай че евродепутатите поддържат в днешния спор проекторезолюцията и Комисията на Европейски Съюз стартира да я ползва. Гласуването ще бъде в четвъртък, 3 май, когато се отбелязва Световният ден за независимост на печата. В проекторезолюцията са изброени всички пороци на медийната среда, които могат да бъде видени в България и които доведоха до сриването на страната до 111-о място в света по независимост на медиите, написа вестник " Сега ".
Интересно ще бъде да се наблюдава държанието на българските евродепутати, тъй като показаните в Брюксел техни партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи през последните 10 години дружно и поотделно сътвориха медийната империя на Делян Пеевски, убиха съревнованието на медийния пазар и деформираха професионалните стандарти на публицистиката. И трите партии могат да видят облика си в проекторезолюцията, която " приканва Еврокомисията като страж на договорите да третира опитите на държавните управления на страните членки за нарушение на свободата и плурализма на медиите като сериозна и систематична корист с власт и дейности против съществени полезности на Европейския съюз, защото свободата на изложение и свободата на мнение са съществени права на индивида, а свободата, плурализмът и независимостта на медиите играят основна роля в демократичното общество, в това число като механизми за надзор над държавната и държавната власт ".
Особено обезпокоително е, че в Европейски Съюз " собствеността на медиите продължава да е мощно съсредоточена ". В оповестената преди седмица ранглиста на " Репортери без граници ", която сложи България на 111-о място в света по независимост на медиите, особено се акцентира като нездравословен фактор монополизмът на групата на Делян Пеевски. Неговите медии омаловажиха смисъла на тази интернационална организация като " едно Неправителствени организации ", само че проекторезолюцията стъпва тъкмо върху нейните заключения.
Документът " приканва страните членки да одобряват и приложат правилник за собствеността на медиите, тъй че да се избегне централизация на собствеността в медийния бранш, непряката благосъстоятелност на медиите и собствеността, обхващаща разнообразни медии, както и да се подсигуряват прозрачността, оповестението и лесният достъп за жителите до информация по отношение на собствеността на медиите, източниците на финансиране и ръководството ". В България има огромна неизясненост кой има медии, по какъв начин се снабдява с тях и по какъв начин ги финансира в изискванията на обща медийна нерентабилност. Освен това документът " акцентира, че е значимо да се ползват подобаващи ограничавания по отношение на собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи обществена служба, както и да се подсигуряват самостоятелният надзор и ефикасните механизми за обезпечаване на спазването за попречване на споровете на ползи и кадровите въртележки ".
Непрозрачното държавно финансиране на медии, включващо и систематизиране от министерствата на еврофондове по неразбираеми критерии, което е особено за България, ще влезе в спор със следния текст в проекторезолюцията: " Да се забрани или най-малкото да стане изцяло транспарантно присъединяване в публични поръчки на компании, чийто краен притежател има също по този начин и медийна компания ". Заедно с това се " предлага на страните да се задължат да рапортуват постоянно за общественото финансиране, предоставено на притежатели на медии ". Добавя се, че " всяко обществено финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, справедливи и транспарантни критерии, за които всички медии да са авансово известени ".
Проекторезолюцията показва паника от " утежняването на изискванията на труд и икономическите условия в медийния бранш, произлизащи от икономическата рецесия, дружно с появяването на нови интернационалните субекти, да вземем за пример високотехнологичните колоси или обществени медийни платформи, които са в положение да преобладават на пазара за онлайн реклама ". Резултатът е, че те " ускоряват неустойчивостта, като в същото време усилват автоцензурата ".
Документът се отнася сериозно към термина " подправени вести ", поради който българската еврокомисарка Мария Габриел даже провежда през последните месеци особено разискване и свика интернационална работна група от специалисти. " Допускането на служебни лица да вземат решение кое би трябвало да се счита за истина, е равнозначно да се одобри, че който е на власт, има правото да заглушава рецензиите ", написа в проекторезолюцията и се дава разяснение: " Подобно на " слово на омразата " или " тероризъм " понятието " подправени вести " е прекомерно неразбираемо, с цел да възпре субективни случайни тълкувания. Не е обнадеждаваща и опцията частни формирания като Фейсбук да преценят това вместо обществените органи ".
Като показва, че " над половината от случаите на тормоз против работещите в медиите лица са дело на държавните субекти ", се упорства, че " публицистите се нуждаят от допустимо най-висока степен на правна отбрана ". Обръща се внимание, че " самото битие на закони, третиращи клеветата като закононарушение, има капацитет да опорочи демократичните диспути ". Но " вместо на правна отбрана публицистите може да станат обект на правосъдно гонене, когато, действайки в името на публичния интерес, разкриват информация или оповестяват за съмнения за непозволено държание, престъпление, машинация или противозаконна активност ". Подобни образци в България има в обилие.