В началото на новия ЕП: Разходите за живот са основна грижа на европейците
Европейският парламент разгласява през днешния ден ново изследване на Евробарометър, в което се преглежда държанието на жителите на Европейски Съюз при гласуването на европейските избори и главните им цели. Нарастващите цени и разноските за живот (42%) и икономическата обстановка (41%) са главните тематики, които са стимулирали европейските жители да гласоподават на европейски избори през юни тази година. Една трета от гласоподавателите (34%) декларират, че интернационалната обстановка е била тематика, която ги е насърчила да гласоподават, като сходен дял загатва като причина отбраната на демокрацията и върховенството на закона (32%).
Българските респонденти също са показали възходящите цени и разноските за живот (56%) и икономическата обстановка (53%) като съществени тематики, които са ги стимулирали да гласоподават на европейските избори. Темата за обществената протекция, благосъстоянието и достъпа до опазване на здравето (41%, при 24% приблизително за ЕС) е посочена на трето място по значимост като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от тематиката за интернационалната обстановка (35%) и за отбраната на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от междинното за ЕС).
Респондентите, които не са дали своят вот, също споделят, че разноските за живот (46%) и икономическата обстановка (36%) биха могли да ги стимулират да вземат участие в изборите. Подобни са резултатите в България където жителите, които не са дали своят вот показват разноските за живот (40%) и икономическата обстановка (38%) като водещи тематики, които биха ги стимулирали да гласоподават на европейските избори.
Подкрепата за Европейски Съюз остава висока макар икономическите проблеми. Резултатите от изследването демонстрират, че жителите са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз (65%) и че не престават да имат позитивно отношение към Съюза (48%), като единствено 16% декларират, че имат отрицателно отношение. Българските респонденти също споделят оптимистични настройки за бъдещето на Европейски Съюз (60%), като резултатите по отношение на позитивна (51%) и отрицателна (19%) визия за Европейски Съюз леко надвишават междинните за Съюза. Членството в Европейски Съюз също се възприема позитивно от европейските жители.
Седем от всеки 10 европейци (70%) считат, че страната им се е възползвала от участието си в Европейски Съюз — равнище, което остава непрекъснато през последните години. Националните резултати по този индикатор сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че участието в Европейски Съюз има изгода за страната им, като това е най-ниският резултат в Европейски Съюз, следван от Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63). Проучването демонстрира четири съществени фактора за какво участието в Европейски Съюз се смята за ползотворно: засилено съдействие сред страните членки (36%), отбрана на мира и подсилване на сигурността (32%), приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък (28%) и основаването на нови благоприятни условия за работа (24%).
Делът на българските жители, които показват основаването на нови благоприятни условия за работа (47%) като водеща причина, заради която участието в Европейски Съюз се смята за потребно, е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз (24%), като по този индикатор страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%), Унгария (40%) и Литва (40%). Следващите по значимост фактори за българските респонденти са засиленото съдействие сред страните членки (28%), отбрана на мира и укрепването на сигурността (26%) и възстановяване на стандарта на живот (21%) и приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък е по-малко изявена причина (20%).
Доверието в европейската парламентарна народна власт е изключително високо при започване на десетия парламентарен мандат на Екологичен потенциал: 42% от жителите имат позитивна визия за Европейския парламент — най-високият регистриран до момента резултат за този индикатор. Нагласите в България са над междинните за Европейски Съюз, като 48% от респондентите имат позитивна визия за Европейския парламент.
Европейците потвърдиха поддръжката си за демокрацията в Европейски Съюз по време на изборите за Европейски парламент през юни. Избирателната интензивност от 50,74% е най-високата за последните 30 години, и сходна на тази от европейските избори през 2019 година Тя се е нараснала в 16 от 27 страни спрямо европейските избори през 2019 година Това че гласуването има значение, се удостоверява и от 56% от жителите, които са съгласни, че гласът им има значение в Европейски Съюз — нарастване от 8 процентни пункта спрямо февруари/март 2024 година (48%). Сравнително по-нисък е делът на българите, които считат, че гласът им има значение в Европейски Съюз (42%), като изборната интензивност в страната е доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз (33,78%), с един процентен пункт по-висока от предходните избори през 2019 (32,64%).
Анализът на това изследване на публичното мнение демонстрира също по този начин, че гласуването на европейските избори се трансформира в табиет за доста жители. На въпроса за какво гласоподават, 46% от гласоподавателите декларират, че постоянно го вършат, 42% - че това е техен дълг като жители, а 20% споделят, че желаят да поддържат политическата партия, чиито политически възгледи са близки до техните. Сред българските интервюирани, 39% споделят, че постоянно гласоподават, 38% декларират, че да гласоподават е техен цивилен дълг, а 26% гласоподават, с цел да поддържат политическата партия или претендент с сходни възгледи. Решението на гласоподавателите за кого да гласоподават на изборите за Европейски парламент през 2024 година се е основавало основно на това какъв брой близки са били предложенията на партиите до техните хрумвания и полезности. Предложенията на дадена партия по какъв начин ще се оправи с избрани европейски въпроси са най-честата причина да бъдат определени по време на изборите, показват 47% от гласоподавателите (+4 процентни пункта спрямо 2019 г.). Българските гласоподаватели са дали своят вот главно партията, за която гласоподават нормално (51%), до момента в който въздействието на това, предложенията на партиите по национални въпроси (43%) и по европейски въпроси (40%) да бъдат сходни с техните визии и полезности, остава на по-заден проект.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Българските респонденти също са показали възходящите цени и разноските за живот (56%) и икономическата обстановка (53%) като съществени тематики, които са ги стимулирали да гласоподават на европейските избори. Темата за обществената протекция, благосъстоянието и достъпа до опазване на здравето (41%, при 24% приблизително за ЕС) е посочена на трето място по значимост като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от тематиката за интернационалната обстановка (35%) и за отбраната на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от междинното за ЕС).
Респондентите, които не са дали своят вот, също споделят, че разноските за живот (46%) и икономическата обстановка (36%) биха могли да ги стимулират да вземат участие в изборите. Подобни са резултатите в България където жителите, които не са дали своят вот показват разноските за живот (40%) и икономическата обстановка (38%) като водещи тематики, които биха ги стимулирали да гласоподават на европейските избори.
Подкрепата за Европейски Съюз остава висока макар икономическите проблеми. Резултатите от изследването демонстрират, че жителите са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз (65%) и че не престават да имат позитивно отношение към Съюза (48%), като единствено 16% декларират, че имат отрицателно отношение. Българските респонденти също споделят оптимистични настройки за бъдещето на Европейски Съюз (60%), като резултатите по отношение на позитивна (51%) и отрицателна (19%) визия за Европейски Съюз леко надвишават междинните за Съюза. Членството в Европейски Съюз също се възприема позитивно от европейските жители.
Седем от всеки 10 европейци (70%) считат, че страната им се е възползвала от участието си в Европейски Съюз — равнище, което остава непрекъснато през последните години. Националните резултати по този индикатор сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че участието в Европейски Съюз има изгода за страната им, като това е най-ниският резултат в Европейски Съюз, следван от Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63). Проучването демонстрира четири съществени фактора за какво участието в Европейски Съюз се смята за ползотворно: засилено съдействие сред страните членки (36%), отбрана на мира и подсилване на сигурността (32%), приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък (28%) и основаването на нови благоприятни условия за работа (24%).
Делът на българските жители, които показват основаването на нови благоприятни условия за работа (47%) като водеща причина, заради която участието в Европейски Съюз се смята за потребно, е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз (24%), като по този индикатор страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%), Унгария (40%) и Литва (40%). Следващите по значимост фактори за българските респонденти са засиленото съдействие сред страните членки (28%), отбрана на мира и укрепването на сигурността (26%) и възстановяване на стандарта на живот (21%) и приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък е по-малко изявена причина (20%).
Доверието в европейската парламентарна народна власт е изключително високо при започване на десетия парламентарен мандат на Екологичен потенциал: 42% от жителите имат позитивна визия за Европейския парламент — най-високият регистриран до момента резултат за този индикатор. Нагласите в България са над междинните за Европейски Съюз, като 48% от респондентите имат позитивна визия за Европейския парламент.
Европейците потвърдиха поддръжката си за демокрацията в Европейски Съюз по време на изборите за Европейски парламент през юни. Избирателната интензивност от 50,74% е най-високата за последните 30 години, и сходна на тази от европейските избори през 2019 година Тя се е нараснала в 16 от 27 страни спрямо европейските избори през 2019 година Това че гласуването има значение, се удостоверява и от 56% от жителите, които са съгласни, че гласът им има значение в Европейски Съюз — нарастване от 8 процентни пункта спрямо февруари/март 2024 година (48%). Сравнително по-нисък е делът на българите, които считат, че гласът им има значение в Европейски Съюз (42%), като изборната интензивност в страната е доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз (33,78%), с един процентен пункт по-висока от предходните избори през 2019 (32,64%).
Анализът на това изследване на публичното мнение демонстрира също по този начин, че гласуването на европейските избори се трансформира в табиет за доста жители. На въпроса за какво гласоподават, 46% от гласоподавателите декларират, че постоянно го вършат, 42% - че това е техен дълг като жители, а 20% споделят, че желаят да поддържат политическата партия, чиито политически възгледи са близки до техните. Сред българските интервюирани, 39% споделят, че постоянно гласоподават, 38% декларират, че да гласоподават е техен цивилен дълг, а 26% гласоподават, с цел да поддържат политическата партия или претендент с сходни възгледи. Решението на гласоподавателите за кого да гласоподават на изборите за Европейски парламент през 2024 година се е основавало основно на това какъв брой близки са били предложенията на партиите до техните хрумвания и полезности. Предложенията на дадена партия по какъв начин ще се оправи с избрани европейски въпроси са най-честата причина да бъдат определени по време на изборите, показват 47% от гласоподавателите (+4 процентни пункта спрямо 2019 г.). Българските гласоподаватели са дали своят вот главно партията, за която гласоподават нормално (51%), до момента в който въздействието на това, предложенията на партиите по национални въпроси (43%) и по европейски въпроси (40%) да бъдат сходни с техните визии и полезности, остава на по-заден проект.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ