Евробарометър: 56% от българите са притеснени от нарастващите цени и разходите за живот
Европейският парламент разгласява през днешния ден ново изследване на Евробарометър, в което се преглежда държанието на жителите на Европейски Съюз при гласуването на европейските избори и главните им цели.
Нарастващите цени и разноските за живот (42%) и икономическата обстановка (41%) са главните тематики, които са стимулирали европейските жители да гласоподават на европейски избори през юни тази година. Една трета от гласоподавателите (34%) декларират, че интернационалната обстановка е била тематика, която ги е насърчила да гласоподават, като сходен дял загатва като причина отбраната на демокрацията и върховенството на закона (32%). Българските респонденти също са показали възходящите цени и разноските за живот (56%) и икономическата обстановка (53%) като съществени тематики, които са ги стимулирали да гласоподават на европейските избори. Темата за обществената протекция, благосъстоянието и достъпа до опазване на здравето (41%, при 24% приблизително за ЕС) е посочена на трето място по значимост като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от тематиката за интернационалната обстановка (35%) и за отбраната на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от междинното за ЕС). Респондентите, които не са дали своят вот, също споделят, че разноските за живот (46%) и икономическата обстановка (36%) биха могли да ги стимулират да вземат участие в изборите. Подобни са резултатите в България където жителите, които не са дали своят вот показват разноските за живот (40%) и икономическата обстановка (38%) като водещи тематики, които биха ги стимулирали да гласоподават на европейските избори.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, разяснявайки резултатите от изследването, съобщи: " През юни хората в Европа демонстрираха, че гласът им има значение, като видяхме най-високата изборна интензивност на изборите за Европейски парламент от 30 години насам. Гражданите ни дадоха мандат, с цел да действаме, да предоставяме отговори и решения и да работим за подобряването на разнообразни аспекти от всекидневието им. Ние ще осъществим дадените обещания и цели. През идващите седмици Европейският парламент ще подложи на щателна инспекция избора на новата Европейска комисия, с цел да подсигурява, че тя ще прегледа въпросите, които са приоритет за хората: разноските за живот, положението на нашата стопанска система, демокрацията, върховенството на закона, миграцията и сигурността. Европейският парламент ще продължи да работи за това гласовете на хората в Европейски Съюз да се зачитат. “
Висока поддръжка за Европейски Съюз и доверие в парламентарната народна власт
Подкрепата за Европейски Съюз остава висока макар икономическите проблеми. Резултатите от изследването демонстрират, че жителите са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз (65%) и че не престават да имат позитивно отношение към Съюза (48%), като единствено 16% декларират, че имат отрицателно отношение. Българските респонденти също споделят оптимистични настройки за бъдещето на Европейски Съюз (60%), като резултатите по отношение на позитивна (51%) и отрицателна (19%) визия за Европейски Съюз леко надвишават междинните за Съюза. Членството в Европейски Съюз също се възприема позитивно от европейските жители. Седем от всеки 10 европейци (70%) считат, че страната им се е възползвала от участието си в Европейски Съюз — равнище, което остава непрекъснато през последните години. Националните резултати по този индикатор сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че участието в Европейски Съюз има изгода за страната им, като това е най-ниският резултат в Европейски Съюз, следван от Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63). Проучването демонстрира четири съществени фактора за какво участието в Европейски Съюз се смята за ползотворно: засилено съдействие сред страните членки (36%), отбрана на мира и подсилване на сигурността (32%), приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък (28%) и основаването на нови благоприятни условия за работа (24%). Делът на българските жители, които показват основаването на нови благоприятни условия за работа (47%) като водеща причина, заради която участието в Европейски Съюз се смята за потребно, е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз (24%), като по този индикатор страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%), Унгария (40%) и Литва (40%). Следващите по значимост фактори за българските респонденти са засиленото съдействие сред страните членки (28%), отбрана на мира и укрепването на сигурността (26%) и възстановяване на стандарта на живот (21%) и приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък е по-малко изявена причина (20%).
Доверието в европейската парламентарна народна власт е изключително високо при започване на десетия парламентарен мандат на Екологичен потенциал: 42% от жителите имат позитивна визия за Европейския парламент — най-високият регистриран до момента резултат за този индикатор. Нагласите в България са над междинните за Европейски Съюз, като 48% от респондентите имат позитивна визия за Европейския парламент.
Европейците потвърдиха поддръжката си за демокрацията в Европейски Съюз по време на изборите за Европейски парламент през предишния юни. Избирателната интензивност от 50,74% е най-високата за последните 30 години, и сходна на тази от европейските избори през 2019 година Тя се е нараснала в 16 от 27 страни спрямо европейските избори през 2019 година Това че гласуването има значение, се удостоверява и от 56% от жителите, които са съгласни, че гласът им има значение в Европейски Съюз — нарастване от 8 процентни пункта спрямо февруари/март 2024 година (48%). Сравнително по-нисък е делът на българите, които считат, че гласът им има значение в Европейски Съюз (42%), като изборната интензивност в страната е доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз (33,78%), с един процентен пункт по-висока от предходните избори през 2019 (32,64%).
Анализът на това изследване на публичното мнение демонстрира също по този начин, че гласуването на европейските избори се трансформира в табиет за доста жители. На въпроса за какво гласоподават, 46% от гласоподавателите декларират, че постоянно го вършат, 42% - че това е техен дълг като жители, а 20% споделят, че желаят да поддържат политическата партия, чиито политически възгледи са близки до техните. Сред българските интервюирани, 39% споделят, че постоянно гласоподават, 38% декларират, че да гласоподават е техен цивилен дълг, а 26% гласоподават, с цел да поддържат политическата партия или претендент с сходни възгледи. Решението на гласоподавателите за кого да гласоподават на изборите за Европейски парламент през 2024 година се е основавало основно на това какъв брой близки са били предложенията на партиите до техните хрумвания и полезности. Предложенията на дадена партия по какъв начин ще се оправи с избрани европейски въпроси са най-честата причина да бъдат определени по време на изборите, показват 47% от гласоподавателите (+4 процентни пункта спрямо 2019 г.). Българските гласоподаватели са дали своят вот главно за партията, за която гласоподават нормално (51%), до момента в който въздействието на това, предложенията на партиите по национални въпроси (43%) и по европейски въпроси (40%) да бъдат сходни с техните визии и полезности, остава на по-заден проект.
Резултатите от изследването могат да бъдат намерени тук.
Контекст
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент след европейските избори беше извършено от социологическа организация Verian сред 13 юни и 8 юли 2024 година, като 26.349 жители от всички 27 страни членки на Европейски Съюз взеха присъединяване. Проучването бе извършено под формата на изявленията лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка. В допълнение към процедурата за претегляне, основаваща се на социално-демографски променливи (претегляне след стратификация по пол и възраст, район и урбанизация), резултатите по всички въпроси, свързани с изборите за Европейски парламент, са претеглени съгласно действителната национална изборна интензивност.
Нарастващите цени и разноските за живот (42%) и икономическата обстановка (41%) са главните тематики, които са стимулирали европейските жители да гласоподават на европейски избори през юни тази година. Една трета от гласоподавателите (34%) декларират, че интернационалната обстановка е била тематика, която ги е насърчила да гласоподават, като сходен дял загатва като причина отбраната на демокрацията и върховенството на закона (32%). Българските респонденти също са показали възходящите цени и разноските за живот (56%) и икономическата обстановка (53%) като съществени тематики, които са ги стимулирали да гласоподават на европейските избори. Темата за обществената протекция, благосъстоянието и достъпа до опазване на здравето (41%, при 24% приблизително за ЕС) е посочена на трето място по значимост като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от тематиката за интернационалната обстановка (35%) и за отбраната на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от междинното за ЕС). Респондентите, които не са дали своят вот, също споделят, че разноските за живот (46%) и икономическата обстановка (36%) биха могли да ги стимулират да вземат участие в изборите. Подобни са резултатите в България където жителите, които не са дали своят вот показват разноските за живот (40%) и икономическата обстановка (38%) като водещи тематики, които биха ги стимулирали да гласоподават на европейските избори.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, разяснявайки резултатите от изследването, съобщи: " През юни хората в Европа демонстрираха, че гласът им има значение, като видяхме най-високата изборна интензивност на изборите за Европейски парламент от 30 години насам. Гражданите ни дадоха мандат, с цел да действаме, да предоставяме отговори и решения и да работим за подобряването на разнообразни аспекти от всекидневието им. Ние ще осъществим дадените обещания и цели. През идващите седмици Европейският парламент ще подложи на щателна инспекция избора на новата Европейска комисия, с цел да подсигурява, че тя ще прегледа въпросите, които са приоритет за хората: разноските за живот, положението на нашата стопанска система, демокрацията, върховенството на закона, миграцията и сигурността. Европейският парламент ще продължи да работи за това гласовете на хората в Европейски Съюз да се зачитат. “
Висока поддръжка за Европейски Съюз и доверие в парламентарната народна власт
Подкрепата за Европейски Съюз остава висока макар икономическите проблеми. Резултатите от изследването демонстрират, че жителите са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз (65%) и че не престават да имат позитивно отношение към Съюза (48%), като единствено 16% декларират, че имат отрицателно отношение. Българските респонденти също споделят оптимистични настройки за бъдещето на Европейски Съюз (60%), като резултатите по отношение на позитивна (51%) и отрицателна (19%) визия за Европейски Съюз леко надвишават междинните за Съюза. Членството в Европейски Съюз също се възприема позитивно от европейските жители. Седем от всеки 10 европейци (70%) считат, че страната им се е възползвала от участието си в Европейски Съюз — равнище, което остава непрекъснато през последните години. Националните резултати по този индикатор сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че участието в Европейски Съюз има изгода за страната им, като това е най-ниският резултат в Европейски Съюз, следван от Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63). Проучването демонстрира четири съществени фактора за какво участието в Европейски Съюз се смята за ползотворно: засилено съдействие сред страните членки (36%), отбрана на мира и подсилване на сигурността (32%), приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък (28%) и основаването на нови благоприятни условия за работа (24%). Делът на българските жители, които показват основаването на нови благоприятни условия за работа (47%) като водеща причина, заради която участието в Европейски Съюз се смята за потребно, е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз (24%), като по този индикатор страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%), Унгария (40%) и Литва (40%). Следващите по значимост фактори за българските респонденти са засиленото съдействие сред страните членки (28%), отбрана на мира и укрепването на сигурността (26%) и възстановяване на стандарта на живот (21%) и приносът на Европейски Съюз за икономическия напредък е по-малко изявена причина (20%).
Доверието в европейската парламентарна народна власт е изключително високо при започване на десетия парламентарен мандат на Екологичен потенциал: 42% от жителите имат позитивна визия за Европейския парламент — най-високият регистриран до момента резултат за този индикатор. Нагласите в България са над междинните за Европейски Съюз, като 48% от респондентите имат позитивна визия за Европейския парламент.
Европейците потвърдиха поддръжката си за демокрацията в Европейски Съюз по време на изборите за Европейски парламент през предишния юни. Избирателната интензивност от 50,74% е най-високата за последните 30 години, и сходна на тази от европейските избори през 2019 година Тя се е нараснала в 16 от 27 страни спрямо европейските избори през 2019 година Това че гласуването има значение, се удостоверява и от 56% от жителите, които са съгласни, че гласът им има значение в Европейски Съюз — нарастване от 8 процентни пункта спрямо февруари/март 2024 година (48%). Сравнително по-нисък е делът на българите, които считат, че гласът им има значение в Европейски Съюз (42%), като изборната интензивност в страната е доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз (33,78%), с един процентен пункт по-висока от предходните избори през 2019 (32,64%).
Анализът на това изследване на публичното мнение демонстрира също по този начин, че гласуването на европейските избори се трансформира в табиет за доста жители. На въпроса за какво гласоподават, 46% от гласоподавателите декларират, че постоянно го вършат, 42% - че това е техен дълг като жители, а 20% споделят, че желаят да поддържат политическата партия, чиито политически възгледи са близки до техните. Сред българските интервюирани, 39% споделят, че постоянно гласоподават, 38% декларират, че да гласоподават е техен цивилен дълг, а 26% гласоподават, с цел да поддържат политическата партия или претендент с сходни възгледи. Решението на гласоподавателите за кого да гласоподават на изборите за Европейски парламент през 2024 година се е основавало основно на това какъв брой близки са били предложенията на партиите до техните хрумвания и полезности. Предложенията на дадена партия по какъв начин ще се оправи с избрани европейски въпроси са най-честата причина да бъдат определени по време на изборите, показват 47% от гласоподавателите (+4 процентни пункта спрямо 2019 г.). Българските гласоподаватели са дали своят вот главно за партията, за която гласоподават нормално (51%), до момента в който въздействието на това, предложенията на партиите по национални въпроси (43%) и по европейски въпроси (40%) да бъдат сходни с техните визии и полезности, остава на по-заден проект.
Резултатите от изследването могат да бъдат намерени тук.
Контекст
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент след европейските избори беше извършено от социологическа организация Verian сред 13 юни и 8 юли 2024 година, като 26.349 жители от всички 27 страни членки на Европейски Съюз взеха присъединяване. Проучването бе извършено под формата на изявленията лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка. В допълнение към процедурата за претегляне, основаваща се на социално-демографски променливи (претегляне след стратификация по пол и възраст, район и урбанизация), резултатите по всички въпроси, свързани с изборите за Европейски парламент, са претеглени съгласно действителната национална изборна интензивност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ