ЕП: Минималната заплата да е 50% от средната за страната
Европейският парламент одобри закона за минималната работна заплата в Европейски Съюз,
който би трябвало да задължи страните членки да „ обезпечават почтени стандарти на живот и труд и да предизвикват груповото договаряне за заплащането “, се споделя в прессъобщение на Народното събрание.
Новото законодателство беше утвърдено с 505 гласа „ за “, 92 „ срещу “ и 44 „ въздържал се “.
Законът е контрактуван със Съвета на Европейски Съюз през юни и задачата му е да усъвършенства изискванията на труд и живот на всички служащи в Европейски Съюз, както и да насърчи на икономическия и обществения прогрес.
За тази цел с него се дефинират минимални условия за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, планувани в националното право и/или груповите трудови контракти.
То също ускорява ефикасния достъп на служащите до отбрана на тези заплати.
Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение.
Държавите членки, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти,
няма да бъдат задължени да вкарат тези правила, нито да ги създадат общоприложими.
Това е основно решение в битката с рецесията с високите разноски за живот, разясниха от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Преди ден от там разпространиха разбор, който демонстрира, че най-нископлатените служащи в Европа страдат мощно от високата инфлация и фрапантното понижаване на покупателната дарба и това е довело до понижаване на действителната стойност на законоустановените минимални заплати.
– Минималната заплата да е най-малко 50% от междинната в съответната страна.
Държавите-членки да ревизират адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат поради покупателната дарба и разноските за живот;
– От всяка страна в Европейски Съюз да се изисква да предизвикват груповото договаряне и да се борят с възпрепятстването на синдикалната активност, а обсегът на груповото договаряне би трябвало да е 80%.
Всички страни под този %, измежду които и България, ще би трябвало да изготвят проект за деяние в поддръжка на груповото договаряне и реализиране на този обхват;
– Засилване на присъединяване на синдикатите в определянето и актуализирането на законоустановените минимални заплати;
– Изискване към сдруженията, които получават контракти за публични поръчки, да съблюдават правото на образуване на служащите и групово договаряне в сходство с конвенции 87 и 98 на МОТ.
Последната стъпка от двугодишния развой по приемането на директивата е нейното утвърждение от Европейския съвет, което се чака да стане през идващите седмици.
“Държавите-членки би трябвало да се заемат съществено с повишението на заплатите, не трябва да чакат две години, преди да приложат директивата.
Те би трябвало да подхващат дейности в този момент, с цел да усилят законоустановените минимални заплати и да насърчат груповото договаряне.
Заплатите не би трябвало да оставят служащите и техните фамилии да живеят в беднотия, а това е действителност в цяла Европа отдавна.
Не единствено посредством обезпечаване на съответни минимални заплати, само че и посредством подсилване на груповото трудово договаряне като най-хубавото решение за реализиране на в действителност заслужено възнаграждение за всички.
Сега настояваме министрите да подпишат тази инструкция, с цел да могат работещите хора да стартират да усещат изгодите от нея допустимо най-скоро.
Директивата извършва Европейския дирек на обществените права и демонстрира, че той е освен това от политически девиз ”, разяснява Естер Линч, зам.-генерален секретар на ЕКП.
Минималните работни заплати в Европейски Съюз варират в необятни граници. Най-високи са те в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниски – в България, Латвия и Естония.
21 страни членки имат законоустановена минимална работна заплата, а в останалите шест – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, заплатите се дефинират посредством групово договаряне.
който би трябвало да задължи страните членки да „ обезпечават почтени стандарти на живот и труд и да предизвикват груповото договаряне за заплащането “, се споделя в прессъобщение на Народното събрание.
Новото законодателство беше утвърдено с 505 гласа „ за “, 92 „ срещу “ и 44 „ въздържал се “.
Законът е контрактуван със Съвета на Европейски Съюз през юни и задачата му е да усъвършенства изискванията на труд и живот на всички служащи в Европейски Съюз, както и да насърчи на икономическия и обществения прогрес.
За тази цел с него се дефинират минимални условия за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, планувани в националното право и/или груповите трудови контракти.
То също ускорява ефикасния достъп на служащите до отбрана на тези заплати.
Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение.
Държавите членки, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти,
няма да бъдат задължени да вкарат тези правила, нито да ги създадат общоприложими.
Това е основно решение в битката с рецесията с високите разноски за живот, разясниха от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Преди ден от там разпространиха разбор, който демонстрира, че най-нископлатените служащи в Европа страдат мощно от високата инфлация и фрапантното понижаване на покупателната дарба и това е довело до понижаване на действителната стойност на законоустановените минимални заплати.
– Минималната заплата да е най-малко 50% от междинната в съответната страна.
Държавите-членки да ревизират адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат поради покупателната дарба и разноските за живот;
– От всяка страна в Европейски Съюз да се изисква да предизвикват груповото договаряне и да се борят с възпрепятстването на синдикалната активност, а обсегът на груповото договаряне би трябвало да е 80%.
Всички страни под този %, измежду които и България, ще би трябвало да изготвят проект за деяние в поддръжка на груповото договаряне и реализиране на този обхват;
– Засилване на присъединяване на синдикатите в определянето и актуализирането на законоустановените минимални заплати;
– Изискване към сдруженията, които получават контракти за публични поръчки, да съблюдават правото на образуване на служащите и групово договаряне в сходство с конвенции 87 и 98 на МОТ.
Последната стъпка от двугодишния развой по приемането на директивата е нейното утвърждение от Европейския съвет, което се чака да стане през идващите седмици.
“Държавите-членки би трябвало да се заемат съществено с повишението на заплатите, не трябва да чакат две години, преди да приложат директивата.
Те би трябвало да подхващат дейности в този момент, с цел да усилят законоустановените минимални заплати и да насърчат груповото договаряне.
Заплатите не би трябвало да оставят служащите и техните фамилии да живеят в беднотия, а това е действителност в цяла Европа отдавна.
Не единствено посредством обезпечаване на съответни минимални заплати, само че и посредством подсилване на груповото трудово договаряне като най-хубавото решение за реализиране на в действителност заслужено възнаграждение за всички.
Сега настояваме министрите да подпишат тази инструкция, с цел да могат работещите хора да стартират да усещат изгодите от нея допустимо най-скоро.
Директивата извършва Европейския дирек на обществените права и демонстрира, че той е освен това от политически девиз ”, разяснява Естер Линч, зам.-генерален секретар на ЕКП.
Минималните работни заплати в Европейски Съюз варират в необятни граници. Най-високи са те в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниски – в България, Латвия и Естония.
21 страни членки имат законоустановена минимална работна заплата, а в останалите шест – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, заплатите се дефинират посредством групово договаряне.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ